Малко „и” в голямо „ЛамбурджИни”

Американското шоу “Стажантът“ е едно от най-добрите риалити шоута, които съм гледал до момента. В него режисьорите създават възможност да се придобият знания в определена бизнес област, да се работи в екип с цел постигане на най-оптимални резултати, да се профилират участниците в зависимост от техните индивидуални способности и всичко това с цел спечелване на директорска позиция в компанията «Тръмп».
Фирма „Сакар Ауто“ e официален представител на автомобилите Volkswagen за София. Компанията е директният наследник на фирма „Юнитрейд-Х“, която беше генерален вносител на Volkswagen за България от 1991 до 2004 г. През тези години екипът на двете фирми обслужва пазара на Volkswagen в България. В момента от два милиона леки автомобила на българския пазар близо 40% са на марката Volkswagen. „Сакар Ауто“ предлага цялостен набор от услуги за марката Volkswagen. Американското шоу “Стажантът“ е едно от най-добрите риалити шоута, които съм гледал до момента. В него режисьорите създават възможност да се придобият знания в определена бизнес област, да се работи в екип с цел постигане на най-оптимални резултати, да се профилират участниците в зависимост от техните индивидуални способности и всичко това с цел спечелване на директорска позиция в компанията «Тръмп». В тази серия Тръмп изпитва способността на двата екипа, разделени в зависимост от пола на участниците, да сътворят 30-секундна реклама за новия модел на ламборджини. Струва ми се, че идеята участниците да бъдат разделени на мъже и жени е предварително обмислена с цел да се разкрият определени способности и отличителни черти, които водят двата пола към взимане на бизнес решения. При „Ексел Корпорейшън” ясно личат стандартните черти на поведение и отношение към работата, характерни за мъжкия пол. В началото екипът имаше много позитивно настроение и се създаде ентусиазъм, който обаче не продължи дълго. Крис, който изпълняваше ролята на мениджър на проекта, не създаде добри условия за самия старт на проекта. Определянето на цел на рекламата е основният въпрос, свързан с успеха на този продукт. Имаше няколко важни елементи, които бяха изпуснати при изпълнение на заданието. Не стана ясно какво е допринесло за ръста на продажбите на новия модел ламборджини. Дали това са били дизайнът, цветът, рекламата, новините около марката, изпълнението на механичната част на автомобила или промоциите. Ако участниците знаеха какво е водещо в продажбата на ламборджини, те можеха много по-лесно да измислят стратегия за промоцията. Всъщност никой не предложи концепция за рекламата. Екипът не знаеше в каква насока тази реклама ще промотира продукта. Психологическа, импулсивна, с подробности за самия продукт и т.н. Също така, като лидер на екипа, Крис трябваше да знае достатъчно добре какви са способностите на членовете от неговия отбор. Изолирането на Маркъс от директния принос към екипа и отношението му към дейността беше до голяма степен провал на Крис в лидерски аспект. Според мен от самото начало Крис и Маркъс не можеха да се понасят и това накара Крис да загуби най-важната и задължителна черта на един мениджър – самообладание и съсредоточаване над задачата. Точно това отклони вниманието на Крис и даде възможност на Марк да направи две от най-фаталните бизнес грешки. Изписването на “itallian“ с малка буква, изразяващо неуважение към страната на производство на продукта, и изборът на зелено ламборджини са категорично двете фатални грешки, които можеха да бъдат забелязани, ако ръководителят на проекта беше обърнал внимание на коментарите и действията на неговия колега. През цялата презентация „Ексел Корпорейшън” обясняваха идеята на тяхната рекламата, което ме кара да си задам въпроса за интелектуалното ниво на участниците. Никой не забеляза очевадния факт, че това все пак е реклама, която ще се излъчва по телевизията, където няма да има възможност за обяснение. Самоувереността на „Ексел Корпорейшън” създаде атмосфера, в която всеки се стремеше да даде максимума от себе си, без да се съобразява със смисъла на задачата или с грешките, които може да направи. В един екип, който се състои само от мъже и задачата е да се направи презентация на определен продукт, който впечатлява мъжкото съзнание ,има много по-голяма вероятност за отклонение от крайната цел, защото се генерират много повече посредствени идеи. "Кепитъл Едж", или женският екип, се справи много по-добре. От самото начало Маршоун като мениджър на проекта поясни, че трябва да се представи един мъжки продукт. Една от нейните грешки бе, че не участва активно в изпълнението на отделните задачи, като тя прекалено много се довери на съотборниците си при делегирането на отговорности. Това можеше да се окаже причината за евентуален неуспех. От друга страна, липсата на самоувереност даде възможност на екипа критично да подходи към всяка предложена идея и да избере възможно най-добрата концепция. Когато един човек не разбира от самия продукт, той или тя се обръща към основните принципи в бизнеса, а именно изследването на самия продукт. Това се доказа в първите минути на дейността на "Кепитъл Едж", където се направиха много снимки на екстериора и интериора на продукта. Лидерските качества на Алла й дадоха възможност да набави достатъчно добър суров материал за филма, въпреки че й липсваха технически познания за изработката на филма. Идеята на Дженифър за играта с думи и снимки е много популярна в съвременната кинематография и същевременно актуална към задачата. Според мен причината за успеха на "Кепитъл Едж" е главно в разделението на работата. При „Ексел Корпорейшън” задачата беше разделена на няколко нива, но не стана ясно кое ниво е водещо. Серията от снимки, промоционалният плакат или самият филм? При "Кепитъл Едж" това беше направено по един много по-изчистен и елегантен начин, където задачата беше разделена само на две части - подчертаване на качествата на продукта в клипа и привличане на вниманието на потенциалния клиент чрез снимките. Някои от членовете на "Кепитъл Едж" като Кристи не бяха доволни от липсата на участие на техния мениджър в самото изпълнение на задачата. Въпреки че Маршоун не участва много активно, един ръководител трябва да не губи време с малките подробности, а да има цялостен поглед върху нещата. Като цяло сериалът е много добре замислен и изработен. В тази серия имаше включване на г-н Тръмп, където той обяснява колко важно е да си гъвкав в решенията си. Когато си мениджър, трябва много добре да преценяваш къде можеш да отстъпиш и къде трябва да си твърд. В края на краищата решение трябва да бъде взето и да се носи съответната отговорност не от изпълнителя, а от самия мениджър. Точно това показа г-н Тръмп с уволняването на Крис. Крис можеше да прецени възможностите на членовете от неговия екип, но не го направи. Той също имаше възможност да вземе Марк със себе си в заседателната зала, но неговото емоционално настроение към Маркъс го заслепи и той самият пое вината за неуспеха.

Станете почитател на Класа