Cosmopolitan e едно от най-успешните месечни женски списания на българския пазар с тираж от 60 000 броя, който успява да поддържа от старта си преди четири години до днес. Cosmo пише откровено за нещата, които вълнуват истински младите жени днес – любов, взаимоотношения, секс, кариера, личностно развитие, мода и красота. Резултатът са 55 издания в различни страни (това е най-широко разпространената печатна медия в световен мащаб) и 60 млн. читателки, които взимат в ръцете си списанието всеки месец. У нас Cosmopolitan се издава от „Санома Блясък България“. По време на една семейна ваканция в Аспен 7-годишната Иванка Тръмп и баща й се състезават по ски пистите, когато изведнъж момичето усеща, че има нещо на гърба си. След секунди осъзнава, че Доналд е закачил грейката й с щеката си и я дърпа назад, за да може първи да пресече финиш линията. „Разбира се, това беше в рамките на шегата, спомня си Иванка, - ... но всъщност ние сме си точно такива.“ Състезателният дух на Тръмп е пословичен, затова и неслучайно в заключителния епизод на „Стажантът“ всяка от двете финалистки Кендра и Тана има последен шанс да открадне за себе си победата, мобилизирайки всичко, на което е способна. Финалният блиц трае буквално минути и още в самото начало милиардерът предупреждава, че за Тана това ще е uphill battle – тоест тя ще трябва да се състезава нагоре по пистата, по която Кендра има привилегията да се спуска. Нормално – в предишната серия при изпълнението на най-важната си задача симпатичната бизнес дама от Айова е изгубила доста точки, нарушавайки някои от основните правила на Тръмп. Нищо лично, просто бизнес В работната среда често се налага да влизаш в близки взаимоотношения с хора, с които иначе не би имал нищо общо. Тази ситуация създава възможност за образуване на гъсто блато от конфликти и най-сигурният начин да не потънеш в него е като не приемаш нещата лично. Грешка, която Тана направи още в първия момент, когато видя екипа, с който трябваше да организира спортното състезание „Ню Йорк 2012“. Полуприкритото й разочарование беше проява на неуместна емоция. В следващите сцени последва порой от коментари за личностните им качества, който звучеше доста невъздържано и непрофесионално. Всъщност през цялото време Тана май основно се ядосваше, тръшкаше се и се оплакваше, че й се налага да работи с „тримата глупаци“, без изобщо да се усети, че си позволява да обижда хората си дори пред трети лица, включително и спонсорите на събитието. На нейно място един добър ръководител би си спестил вълненията на тема „харесват ми-не ми харесват“, концентрирайки усилията си върху това екипът да свърши работата си възможно най-добре, като поставя ясни задачи и следи за изпълнението им. Което ни води към друг много важен принцип: Делегирай и владей Мантра, която бизнес консултантите няма да се уморят да повтарят. Да, добрият лидер е този, който умее да делегира. Но това не означава просто да хвърлиш задълженията си на някой друг, за да ти се освободи време и енергия да гледаш глобално на бизнеса си. Процесът на делегиране включва ясно формулиране на целите, мотивиране на служителя за изпълнението им и механизми за обратна връзка и контрол от страна на мениджъра. Организираното от Тана събитие беше доста сложно и изискваше много добра координация. Тоест от нея се очакваше да създаде стройна организация, точно разпределение на отговорностите и строг график. Вместо това тя сякаш бе абдикирала от ръководната си функция и правеше някакви свои си неща, явно приемайки за даденост, че всички останали също ще се самоинициират и ще свършат работата, както трябва. Резултатът беше хаос, изпъстрен с много пропуски и грешки. Това даде естествена преднина на Кендра, към която Тръмп вече беше проявил известна симпатия. Момичето на татко Преди известно време попаднах на едно интервю на Иванка Тръмп и гледайки „Стажантът” ми направи впечатление, че между нея и Кендра има доста общи неща. Едва ли са много момиченцата, които си мечтаят да се занимават с една не особено секси и атрактивна дейност, каквато е строителството. Иванка признава, че да строи сгради е била може би първата й съзнателна мечта. Вглеждала се в нюйоркските улици и си представяла как на празните места се появяват небостъргачи. Още от малка знаела, че един ден ще владее небето на Манхатън (в момента е вицепрезидент на дивизия „Придобиване на собственост и нови проекти“ в организацията на баща си). Кендра също заявява, че всичко, с което се е занимавала до момента е добре обмислена стъпка, към крайната цел, която си е поставила преди години – да стане строителен предприемач. И двете са завършили добри колежи и скоро след това започват да се занимават с недвижими имоти. Не бягат от задачите си – за тях работата е нещо, което трябва да се свърши на всяка цена. В една от по-ранните серии Кендра остана будна цяла нощ, за да приключи проекта за Pontiac, докато в съседната стая съотборниците й сладко спяха. Иванка пък разказва, че въпреки възможностите които има, често работи по 19 часа на ден. Това са качествата, които Доналд Тръмп е възпитал в дъщеря си, тъй като те са изключително важни за неговия свят и начинът, по който той прави бизнес. Нормално е, когато назначава служители на ключови позиции да търси същия хъс, целенасоченост и, разбира се, страстен интерес към предмета на дейност – защото макар и империята на Тръмп да включва най-различни компании, в сърцето й все пак пулсират недвижимите имоти. От своя страна Тана идва от съвсем различна вселена. Два епизода по-рано един от топ мениджърите на корпоративна Америка, които проведоха свои интервюта с последните трима кандидати, я определи като „свястна женица от Айова,“ която се занимава с козметика, и изрази съмнението си, че тя би се справила в силно състезателната среда на един голям бизнес в мегаполис като Ню Йорк или Чикаго. Затова и финалните думи на Тръмп бяха предвидими: „Кендра, ти си назначена!“