И Били Лъжеца знае, че няма благородна лъжа
Как да разберем дали даден човек лъже? Вършат ли работа детекторите на лъжата? Трябва ли да „казваме истината” за извънбрачните си връзки? Винаги ли е лошо да излъжем?
Как да разберем дали даден човек лъже? Вършат ли работа детекторите на лъжата? Трябва ли да „казваме истината” за извънбрачните си връзки? Винаги ли е лошо да излъжем? Защо политиците лъжат толкова много? Какво да правим, когато знаем, че детето ни лъже?Как да се защитим от лъжи и измами? Разбира се, на въпроси, които се отнасят главно до морала, не може лесно да бъде даден научен отговор. Д-р Чарлз В. Форд се опитва да даде осъвременена информация по тези въпроси в "Как да се защитим от лъжи и измами? Психология на лъжата". Книгата излиза на българския пазар с логото на издателство „СофтПрес“.
Читателите на настоящата книга, които очакват да се научат как по-добре да разпознават лъжите на другите, ще разберат, че това е трудно постижимо и че всъщност невинаги е в наш интерес. Освен това не е желателно да се учим да лъжем по-умело. Въпросите, свързани с морала и лъжата, до голяма степен са нерешими. Надявам се читателите да се научат да гледат на лъжата и на казването на истината в нова светлина и да разберат как лъжата и самозаблудата проникват навсякъде в човешките взаимоотношения и политическите решения. Вероятно най-важният урок за всеки читател би бил как използва лъжата, за да заблуждава себе си. . Все повече усещаме постоянния порой от лъжи, който ни залива ежедневно - от страна на политици, продавачи, рекламата, колеги, приятели, нашите деца, роднини, а и от самите нас. Лъжата е повсеместна, но въпреки това от психологическа гледна точка е едно слабо изучено явление. Въпросът, защо лъжата е предмет на толкова оскъдни изследвания, е интересен сам по себе си. Възрастните учат децата, че няма по-лошо от това да бъдеш лъжец. В рицарските времена да наречеш някого лъжец е било основание за дуел. Въпреки подобни разбирания за вредата от лъжата всички ние сме лъжци: лъжем другите, лъжем и себе си. Ако лъжата е толкова разпространена, защо тогава на нея се гледа с такова лошо око и защо е била обект на толкова малко изследвания?