Актьорът Димитър Манчев разбуни театралното съсловие с участието си в последната премиера на Сатиричния театър „В очакване на Годо“ от Бекет. Ветеранът, оставил трайна диря в историята на трупата, се завръща триумфално на сцената в роля, различна от неговия традиционен комичен натюрел. Димитър Манчев посреща предизвикателството с радост и надежда, че то ще се повтори. - Г-н Манчев, преди броени дни беше премиерата на постановката на Лилия Абаджиева „В очакване на Годо“. Всички коментират вашето участие. Доволен ли сте от резултата? - Как да коментирам, като съм един от ветераните? Режисьорите, които идват тук, трябва да кажат дали имат нужда от ветерани като мен. А младите актьори, с които работих, са наистина много талантливи. Цялата творческа работа върху тази изключително трудна пиеса бе наистина като празник. А аз влязох експромпто в постановката. Преди мен репетирали други колеги - единият е Трайков, другият - варненският актьор Михаил Мутафов. И двамата се разболели. И един хубав ден директорът ми се обади да спасявам положението. - Явно спасителната операция е била много успешна? - Задължен съм на режисьорката, че ми се довери за тази толкова трудна роля. Трябваше да я подготвя само за 23 дни. За такава задача в постановка на режисьор като Лили Абаджиева 23 дни са крайно недостатъчен срок. Много напрегнато ми беше, а и сега продължава да ми е трудно. Питахте дали съм доволен?! Аз съм последният, който има право да го каже! Но от това, което чувам за постановката, не мога да не бъда доволен! Зрителите говорят със суперлативи. - Коя беше отправната точка в работата на Лили Абаджиева? - Лили се държи за драматургията, не се пуска от нея, и иска от нас същото. То и няма как иначе да стане. Във всеки опит да излезеш от драматургията, до потърсиш нещо по-смешно, излиза, че бягаш от Бекет. Смехът е кът, но затова пък другите неща са налице. Бекет наистина е гениален драматург, сътворил гениална пиеса. Но струва ми се, че не е за широкия зрител. Все пак в този театър идват хора, които искат да се посмеят. - Като че ли смеха вече го няма в Сатиричния театър, а хората са свикнали да идват тук, за да се посмеят? - С „Годо“ смехът няма да се върне! И едва ли някой се съмнява в това! Истинския смях ще го усетите на „Римска баня” – едно представление, което се роди през 1974 година. Сега сме е 2008-а, а хората се смеят както преди. Най-чудното е, че и младите трудно удържат смеха си. Значи, пиесата е актуална. През реплика салонът просто се разтриса, а това е мехлем за душата на актьора. Един от директорите на Сатиричния театър, големият театрал Боян Дановски казваше: „Великото нещо е смехът! Да тръгне от „0”, да градира, да градира, да градира, докато стигне до големия аплауз.” Точно така се случва на „Римска баня”. Присъствието на младата публика вдига самочувствието на целия екип. Защото без нея театърът е обречен. - Струва ми се, изпитвате някаква носталгия към миналото. Към театъра на вашата младост. Когато не е минавала вечер да не сте на сцената? - Сигурно е така. Но има заглавия, които са вечни и непреходни. Например филмът. „Най-добрият човек, когото аз познавам”. Казаха ми, че скоро го въртели по някаква телевизия. И ме поздравиха за участието. Филмът наистина е прекрасен, но не защото участвам аз. Великолепен сценарий, чудесна режисура на Любчо Шарланджиев, страхотен екип начело с Невена Коканова!Аз играя Димитър Инджезов, един от курсистите във вечерната гимназия. Този филм е правен през 1976 година, а хората го помнят и кометират и днес. Мисля, че не става дума само за носталгия. Ще се радвам, ако сега направят филм, който след 30 години да се харесва на публиката. - Цяла България знае, че Димитър Манчев е левскар и в костите. Футболната страст не остарява с годините, нали? - Аз съм ненормален левскар. Ходя на мачовете на „Левски” от 1945година насам. Даже като студент давах левчета от стипендията, за да си купя билет за самолет и да ида на мач на „Левски“ с „Черно море“ във Варна. Не ме смятайте за фен, защото не обичам тази дума, аз съм привърженик на „Левски”, обичам „Левски”. Обичам всичките му състави и не само във футбола, а и във всички други спортове. - Според вас качествен ли е в момента футболният спектакъл в България? - Няма такъв, за съжаление. Всичко се комерсиализира толкова много, всичко стана пари. Навремето, когато футболистите нищо не получаваха, ама наистина нищо, играеха като богове. Футболният спектакъл пълнеше стадионите. Игла да падне, човешка глава уцелва. Нямаше ги измислените агитки от лумпени, които да организират побоища. На футболен мач трябва да се ходи като на театрално представление! Да се радваш, да ти е хубаво, да ти е празнично. А това вече го няма у нас! И ми е мъка, че го гледаме в Германия, Италия, Англия, Испания. Пълни стадиони, щастливи и ентусиазирани хора! Тежко ми е, че не е така у нас! Въпросите зададе Доротея Николова