В Русе играят „Албена“, както я е видял Йовков
Почти век след премиерата на “Албена” в Народния театър (култовото заглавие е поставено за първи път през 1929 г. от Николай Масалитинов) творбата на Йовков оживява отново в Русе, естетски чиста и професионално изпипана, съхранила най-вълнуващите акценти от сюжета на великия разказвач.
Мариета Иванова-Гиргинова
Почти век след премиерата на “Албена” в Народния театър (култовото заглавие е поставено за първи път през 1929 г. от Николай Масалитинов) творбата на Йовков оживява отново в Русе, естетски чиста и професионално изпипана, съхранила най-вълнуващите акценти от сюжета на великия разказвач. С тази постановка на режисьора Пламен Панев русенският драматичен театър „Сава Огнянов” чества своя 100-годишен юбилей – творческа история, обвързана с най-популярните и обичани от публиката класически заглавия от родната драматургия.
Сценографията и костюмите на Виолета Радкова и пластиката на Татяна Соколова подкрепят стремежа на режисьора да покаже “Албена” така, както я е видял Йордан Йовков.
Постановчикът ясно обособява любовния триъгълник Куцар-Албена-Нягул. Албена, в чудесното изпълнение на младата актриса Силвия Терзиева, е магическо същество, русалка - крехка и уязвима, почти безплътна в бялата си роба. В образа й се натрапва символиката с бялата лястовица (ключов мотив от прозата на Йовков), пърхаща от щастие в краткотрайните срещи с любимия Нягул, свита и страдаща от болка пред обезумелия Куцар, блестящо изваян от актьора Любомир Канев. Душевните му терзания прозират в животинската енергия на тялото, прераснала в експресионистична жестокост – Куцар върти двуколката, мята брашнените чували, а погледът му разкрива неудържимо страдание.
И второстепенните персонажи са огледално близки до Йовков – моралният съдник на селото хаджи Андрея ( Георги Стефанов), кметът Марин ( Венцислав Петков ), колоритната двойка дядо Власьо (Никола Чиприянов )и богаташа бохем Иванчо Сенебирлията. Последният умело подчертава типичната за епохата градска мода, великолепно представена от актьора Кадри Хабил.
Нягул в интерпретацията на Николай Димитров – Коки също се доближава до Йовковите прозрения - хитър, умен и съобразителен, господарски настроен и овладян. Финалът на спектакъла затваря събитията в стилизирана рамка - голямото кърваво слънце, което се спуска към сцената, сякаш е естествен фон на пагубните страсти, обладали героите на току-що разказаната история.