Българка прописа на испански
Есеистичните разкази „Писма до един невярващ“ (Cartas para un incredulo) на 50-годишната учителка Маруся Александрова се появиха на книжния пазар в Испания с логото на издателство Ediciones irreversibles.
Елиана Митова
Есеистичните разкази „Писма до един невярващ“ (Cartas para un incredulo) на 50-годишната учителка Маруся Александрова се появиха на книжния пазар в Испания с логото на издателство Ediciones irreversibles. Размислите на дебютантката, провокирани от емигрантския живот, предизвикаха голям интерес сред литературните среди на Иберийския полуостров. Авторката описва първите си срещи с Испания, разплита епизоди от работата си на домашна прислужница, не се срамува да сподели униженията и съмненията, които години наред са разтърсвали душата й. Текстовете, писани на испански под формата на електронни писма, са адресирани до нейния приятел испанец, с когото дълго време са били разделени и са общували само по интернет. Маруся попада в мрежата на литературен конкурс за дебютанти и изпраща „Писма до един невярващ“. Месец по-късно получава предложение да ги издаде в книга. „Писма до един невярващ“ са представени в прочутото литературно кафене „Еспехо“ на бул. „Кастеляна“ в Мадрид и в Социалния дом в гр. Бенидорм. Книгата, която надхвърля 100 страници, се продава из цяла Испания за 12 евро.
„Маруся е литературен талант, който се е развивал през годините, но е изгрял със закъснение. Нейната проза те кара едновременно да плачеш и да разсъждаваш за смисъла на всекидневните проблеми, които ни поглъщат и често затъмняват големите конфликти на нашето време“, отбелязва литературното онлайн издание Talleres de literаtura.
Маруся напуска родния Троян в края на 1991 година с последната си учителска заплата в джоба. Зад гърба си оставя рухнал брак, две деца и 15 години стаж като детска учителка. Назубрила е 1000 испански думи, но не може да ги връзва в изречения. Работи нелегално в Мадрид като чистачка, детегледачка и служителка в „Жасмин“ - най-големия медицински център за болни от алцхаймер. Тъжната картина – безпомощни и обезумели болни, които тънат в разкош, обгрижвани от лекари и сестри чак до смъртта им, поражда у нея желанието да пише. Споделя преживяното единствено с мъжа, когото е обикнала в Испания - дърводелец мебелист в социален дом за хора с физически недъзи. Резултатът от епистоларното общуване е появата на „Писма до един невярващ“.
„Подготвям втората си книга - стихосбирката "Докосване до вечността", която ще излезе на испански и български с мои илюстрации. Пиша стихове от 11-годишна, но никога не съм предполагала, че ще мога да ги издам“, казва Маруся. В момента тя работи като консултант по продажбите в голям строителен холдинг в Бенидорм, където живее с испанския си съпруг – вече пенсионирания дърводелец мебелист, на когото са посветени „Писма до един невярващ“.