Росен Тахов Българинът разгръща за сефте Financial Times през далечната 1893 година. Легендарният вестник прекосява границите на отечеството ни, за да донесе британски повей в нашите стопански среди. На лош английски, любопитните читатели започват да сричат редове от чуждата газета, искат да научат повече как се прави бизнес на Острова. Заслугата е на Бернард Кон който пристига от Европа с два куфара. В единия са личните му вещи. Другият е натъпкан с иностранни вестници. Най-много броеве има от виенския Neue Freie Presse и от лондонския Financial Times. Бернард иска по техен модел да създаде голям информационен вестник с превес на стопанска информация. Нарича го "Български търговски вестник". "Отличен организатор и администратор, познаващ основно журналистиката и онова, което интересува чуждия свят по нашите стопански работи, Б. Кон създаде и поддържа докрая един наистина по западноевропейски тип информационен вестник, далеч от вътрешните политическите ежби и борби", пише историкът на нашия печат Георги Николов. Първият брой на "Български търговски вестник" излиза на 1 август 1893 г. Това е много важна година и за Financial Times. Лондонската газета е основана през 1888 г. от Хорацио Ботъмли. Журналист с наполеоновски амбиции, Хорацио смазва конкуренцията с хитроумна хватка. Една свежа утрин на 1893 г. Financial Times се появява на розова хартия. Тя е по-евтина, но не това е най-важното. Цветът разграничава вестника от другите сутрешни издания и главно от конкурентния Financial News. Розовото гали окото и тиражът се вдига до небето. Оттогава "Библията на стокброкерите", както наричат FT, се печата на тонирана хартия. Бернард Кон не се възползва от този трик, правят го завистниците. "В тогавашните български вестници "Отзив" и "Софийски ведомости" често се срещаха закачки (антрефилета) и статии против Б. Кон, на които той не отговаряше почти никога", свидетелства Георги Николов. През 1901 г. издателят на "Отзив" пуска в розово газетата. Целта му е да срине предприятието на Бернард Кон. Случва се обратното - "Отзив" фалира, а "Български търговски вестник" излиза чак до есента на 1918 г., когато става жертва на националната катастрофа. По това време главният разпространител на Financial Times е Димитър Тодоров. Преди да стане вестникопродавец, той е бил учител и затова му викат Даскала. Висок, сериозен, със засукани мустаци, с бяла риза и китка на бутониерата – така го помнят съвременниците. На гърдите му свети колекция от ордени и медали, непоклатими свидетелства за заслуги към отечеството и света. В едната ръка държи бастон, в другата стиска пачка вестници. Даскала имал железни принципи. Продавал само чужда периодика, която рекламирал в рими. Маршрутът му минавал през кафенетата "Панах", "България" и "Цар Освободител". После продължавал през "Дълбок зимник" и "Широката механа". Крайна спирка била бирария "Батенберг". Димитър Тодоров влизал, вдигал ритуално бастона и почвал да декламира:“Ти купи си чужда преса,/ че тогаз си кривни феса“. За всеки вестник той имал готово стихче. Например: “Който чете "Берлинер Таге Блат",/ ще има сношение с германския палат“. За "Файненшъл таймс" куплетът е лаконичен и ударен: „Вземи си "Таймс" един да станеш господин!“ "Даскала винаги бързаше, нямаше време да се спира много при хората - разказва старата софиянка Райна Костенцева. - Считаше за унижение да продава местните вестници и продаваше само чуждестранни. И така, отидеше ли в заведението, той минаваше бързо покрай масите и щом забележеше свои постоянни клиенти, оставяше им вестник и продължаваше, без да чака да му платят." По тази причина Димитър Тодоров не става богат. Едно утро намериха Даскала изстинал в скромната си хотелиерска стая. Той беше престанал да диша и да гълта километри", пише журналистът Георги Каназирски-Верин. С кончината на Димитър Даскала си отива и епохата на свободното слово. След девети септември 1944 г. върху Financial Times слагат гриф "За служебно ползване". Чак през 1978 г. е разрешено вестникът да бъде депозиран в Народната библиотека. От миналата година обаче поради липса на място там могат да се видят само последните пет годишнини. Старите течения са изнесени в хранилищата на библиотеката в Илиянци.