В рамките на „Софийски музикални седмици“ Красимира Султанова и Анжела Тошева представиха две почти непознати в България произведения на Бела Барток
Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ за втора поредна година предложи на столичната публика издание, структурирано в два модула – в края на пролетта и в началото на есента. Септемврийската му програма, съвместно с Институт Лист – Унгарски културен институт София, отбеляза 80-годишнината от края на жизнения път на бележития унгарски композитор, пианист, педагог и музикален фолклорист Бела Барток (25 март 1881–26 септември 1945) с много специален рецитал на Красимира Султанова и Анжела Тошева. На 23 септември 2025 г. в Камерната зала „България“ изпълнителките представиха две негови значими, но почти непознати в България произведения – Соната №1 за цигулка и пиано BB 84 (1921) и Соната №2 за цигулка и пиано оп. 76 BB 85 (1922).
Красимира Султанова получава първите си уроци по цигулка от своя баща Николай Султанов – цигулар и диригент, основател на Камерния оркестър в Ямбол. След завършването на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас в класа на Людмила Иванова тя продължава образованието си в Музикалната академия „Роберт Шуман“ в Дюселдорф при проф. Роза Файн. През 1998 г. Красимира Султанова придобива Сертификат за концертмайстор на Вагнеровия фестивал в Байройт. Концертира с успех като солист и камерен изпълнител в България, Германия, Австрия, Словакия, Швейцария, Франция, Гърция, Турция, САЩ и други държави. Член е на Баховото общество в Лайпциг. От 2020 г. тя е успешен концертмайстор, солист и художествен ръководител на камерен оркестър „Дианополис“. Неслучайно е наричана от своите съграждани „музикалното сърце на Ямбол“.
Анжела Тошева е музикант с богата творческа биография като пианист, педагог и организатор на събития, свързани със съвременното изкуство. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Пиано“ при проф. Мара Петкова и проф. Богомил Стършенов, както и майсторски клас при проф. Лили Атанасова. Анжела Тошева преподава в катедра „Камерна музика“ на Музикалната академия, където защитава дисертационен труд. Тя е държавен артист в агенция „Камерна музика“ към Министерството на културата и концертиращ артист на свободна практика, съоснователка е на Музикална къща Orange Factory.
Срещата на Анжела Тошева с Дьорд Шебьок по време на „Барток-семинар“ в Сомбатхей (Унгария) през 1982 г. предопределя пътя ѝ на ревностен Бартоков изпълнител. През 2004 г. тя издава първия в България компактдиск с клавирна музика на Бела Барток. Сред творческите ѝ постижения трябва да се отбележат и изпълненията на два от Бартоковите клавирни концерти със Софийската филхармония и изтъкнати унгарски диригенти. През 2007 г. тя е солистка на Концерт за пиано и оркестър №3, дирижиран от Габор Холерунг, а през 2015 – на Концерт за пиано и оркестър №2 под диригентството на Золтан Бойки.
Анжела Тошева е лауреат на Първия клавирен конкурс „Лист-Барток“ в София през 1989 г. и оттогава е член на неговото жури. През 2019 г. пианистката е наградена със Сребърен кръст от президента на Унгария за заслуги в разпространението на музиката на Бела Барток и други унгарски композитори в България. Тя редовно участва на фестивала „Софийски музикални седмици“ с репертоар от барока до съвременността.
Двете сонати за цигулка и пиано Бела Барток посвещава на цигуларката Йели Д’ Арани, която заедно с автора осъществява премиерните им изпълнения в Лондон и Париж съответно през 1922 и 1923 г. Въпреки че композиторът ги създава за кратък времеви период (1921–1922), всяка от творбите има собствена специфика. Дори неподготвеното слушателско ухо веднага долавя огромната разлика в тяхната образност, но и в сложната им структура, предопределена и от различното им времетраене. Първата соната, чиято трета част сама по себе си е отделна соната, е с почти 40-минутна продължителност, изправяща изпълнителите пред сериозни предизвикателства в овладяването на непрекъснато изплъзващата се музикална материя, а втората – двучастна, двойно по-кратка, се отличава с пределна концентрация, изчистеност и мобилизация на средствата, засилващи нейното въздействие. Според Анжела Тошева в тези сонати специално внимание трябва да се обърне на феномена на независимост на партиите – нито една тема или мотив не се повтарят от другия инструмент. Музикалният материал в цигулката и пианото взаимно се допълва, но привидно никога не се дублира, въпреки че получава своята пълнота и завършеност единствено в заедността си. Партиите са замислени като паралелно вървящи и нямат нищо общо с класическите фактурни принципи на ансамбловата тъкан.
За такъв концерт се пише трудно, не само защото се изискват сериозна подготовка и познания, а защото каквото и да се каже, едва ли ще е достатъчно. Но в никакъв случай не бива да се подминат без коментар, без думи на похвала огромният труд и куражът да се посегне към тези творби, които в България се свирят толкова рядко. А представянето им в една концертна вечер без преувеличение може да се определи като изпълнителски подвиг.
Двете виртуозни инструменталистки за първи път свирят заедно, но съумяват да постигнат завидна ансамбловост, единомислие и насочване на енергийния поток в обща посока, обединена, но и в максимална степен подчинена на заряда, кодиран в авторския текст. Те предложиха на фестивалната публика едно дълго подготвяно, зряло, осмислено изпълнение, отличаващо се със стройна концепция, с много ясна визия за представянето на цялостната конструкция, с максимално наситена звукова емисия. Със самочувствието на перфектно подготвени изпълнители, които искат да споделят с публиката своето откритие, своята мечта, своите умения и искрената си, дълбока емоция, Красимира Султанова и Анжела Тошева показаха много висока класа в резултат на сериозна, респектираща работа и разбира се – на дългогодишни натрупвания. Брилятната им техника им позволи да надскочат изключително сложния текст и да разкрият изумителната вселена от трептящи звуци, звънтящи тембри и пъстроцветни багри.
Анжела Тошева споделя, че независимо от своите различия и двете сонати са вдъхновени от природата: „Тук са всички възможни природни звуци – от шума на вятъра, до щурците, жабите, нощните птици и водата, които Барток не се колебае да възпроизведе, служейки си с доста сложен интервалов език, но и със звукоподражателни елементи. Известно е, че композиторът е бил запален колекционер на различни насекоми, изучавал ги е и ги е познавал – в дома му в Будапеща, на ул. „Чалан“, може да се види богатата му колекция. Особено във втората соната има цели сцени на кипящия живот в една водна повърхност или на нощта с нейната мистичност и скрита потенциална опасност“.
Имах късмета в рамките на двайсетина дни да чуя два пъти тези сонати, изпълнени от Красимира Султанова и Анжела Тошева в две коренно различни артистични и акустични пространства. Действително необикновена възможност да усетя различното въздействие на музиката – една и съща, представена от едни и същи изпълнители, но всъщност носеща толкова богат, разнообразен вътрешен заряд и предоставяща необятни възможности за интерпретация – различни и съобразно време-пространството, което точно в този случай има огромно значение за индивидуалното възприятие. Специфичният музикален език, особено комплициран в съчетаването на дванайсеттоновата композиционна система с устната фолклорна традиция, с доближаването на абстрактната додекафония до живата трансилванска музика, придава на тези сложни композиции неповторимото очарование на неочакваност и изненада.
Тук е мястото да се спомене изумителното въздействие, което изпълнителките постигнаха на сцена на открито, майсторски овладявайки силните пориви на вятъра в звездната нощ, по време на третото издание на Фестивала за съвременната музика „Мишовите звукови пейзажи“, проведен в края на август в село Антон. Под небесния купол, в лоното на планината, допълвана от песента на щурците и шумоленето на листата, Бартоковата музика звучеше наистина магично, в абсолютен синхрон с естествената среда.
В София, в първия есенен ден, в навечерието на 80-тата годишнина от кончината на Бела Барток, в присъствието на почетни гости: Сандра Мишкеди – директор на Институт Лист – Унгарски културен институт София, д-р Миклош Борош – посланик на Унгария в Република България, и Бернадет Колар – заместник-посланик на Унгария в Република България, изпълнението на сонатите придоби и друга символика – на почит към значимия унгарски композитор. В Камерната зала „България“, на подиума на „Софийски музикални седмици“ (в чиито дългогодишни традиции е заложено отбелязването на важни годишнини), в затворената акустична атмосфера сонатите получиха различно, много мощно и силно въздействащо звучене, разкриващо нови черти и представящо в друга светлина красотата на Бартоковата музика. Огромното емоционално натоварване, много специфичния заряд, който носят тези два опуса, изпълнителките поеха върху себе си и преведоха към аудиторията с вещината и майсторството, присъщи на големи музиканти. Умението за пределна концентрация им позволи постигането на максимална прецизност, довела до пресъздаването на най-същинските, най-дълбинните пластове на сложната музикална тъкан.
За продължителния процес на подготовка Анжела Тошева споделя: „В работата с Красимира Султанова преминахме през многобройни етапи, докато в един момент не установихме, че сонатите са научени, когато започват „сами да се свирят“ – до такава степен идеята на Барток във всяка една от тях е ясна и недвусмислена. Само трябва да се извърви пътят към нея и всичко се намества като Рубик куб. Йерархията на музикалните елементи и дълбокият емоционален заряд на влюбения творец дават полет, който няма аналог в сонатите за цигулка и пиано от първата половина на ХХ век“.
Красимира Султанова спонтанно определя работата в творчески тандем с Анжела Тошева и съприкосновението с Бартоковата музика като своеобразно извисяване: „Истински полет – не само полет на душата, а полет на духа със сонатите на Бела Барток. Изключително трудни, наистина те ме пренесоха в друга времева зона. Отделих доста време. И това е хубавото, че музиката на Барток изисква време, а времето както всички знаем в момента е голям дефицит. Така че за година и половина аз просто се отдадох на тези сонати. А съвместното музициране с голямата българска пианистка Анжела Тошева беше за мен истинско преживяване, щастие, радост, защото тя е изключителна и за мен беше огромно удоволствие и същевременно голяма отговорност. Щастлива съм, че успяхме да ги изсвирим дотук два пъти – на фестивала в Антон „Мишовите звукови пейзажи“ и в престижната Камерна зала „България“. Особено съм радостна, че на концерта в зала „България“ имаше много специална публика – там бяха унгарският посланик и директорката на института „Лист“, музиканти, приятели. Това е за мен събитие и съм доволна, че успяхме да направим тези сонати. Много сложна, просто наистина извънземна е музиката на Барток. И съм щастлива, че ми се даде тази възможност. Благодаря на прекрасната Анжела Тошева, че пожела да ги изсвири с мен. И се надявам и занапред да успеем да ги изсвирим и в други градове“.
Аз също се надявам и пожелавам на изпълнителките да разкрият красотата на Бартоковата вселена пред публика и от други градове. Красимира Султанова и Анжела Тошева обогатиха фестивалната програма с един много стойностен концерт за ценители, който е събитие не само за есенния сегмент на 56-ото издание на „Софийски музикални седмици“, но и много силно начало на новия концертен сезон.
Диана Данова-Дамянова е главен асистент в сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранението на културното наследство, българската музикална история. Автор е на монографиите „Musica Nova в българската музикална култура“ (2009) и „Софийски музикални седмици“. Студии върху историята и настоящето на фестивала“ (2024).
Диана Данова-Дамянова