Този път ще предложа по-необичайна „колонка“. Ще разкажа накратко една съвсем наскоро случила се история (имаща също сравнително скорошна предистория).

И ще я разкажа, защото за нея няма как да сте научили от „официалните“, т.нар. масови обществени медии (БНТ, БТВ, НоваТВ, БНР и разните хартиени вестници), за които тя просто… не се е случила. Отговорът на въпроса защо е така ще оставя на вас.

Всъщност в тази история с предистория потърпевшите са едни и същи люде – младо украинско семейство, бежанци, музиканти, намерили прибежище във Варна. Предисторията на настоящата история, доколкото си спомням, стана през тазгодишното лято. На площадка за домашни любимци жената в украинското семейство – Татяна Юрина, разхождаща там осиновеното си у нас кученце, бива нападната от „родолюбива“ българка – нападната именно защото е украинка и бива малтретирана със съгласието на „горещо съчувстваща“ на нападателката група от други „родолюбиви“ българки. Когато украинката прави опит да заснеме нападателката с телефона си, на помощ на „патриотката“ изведнъж се появява и обилно татуиран „мутряга“, взима ѝ го и изтрива всичко заснето. По-късно през същия ден, при повторна среща с нападателката си, украинката получава от нея заплаха, че освен боя, „тази нощ ще спи в килия“, защото „родолюбката“ имала сериозни връзки с полицията и непременно „ще ѝ го уреди“. Точно така и се случва. Малтретираната, с извадено същия ден медицинско свидетелство за лека телесна повреда, Татяна Юрина (която при това по-рано през годината при друго нападение от нашенски „рашист“ губи нероденото си дете) вечерта е привикана в полицейското управление, за да даде показания за… подаден срещу нея сигнал и бива задържана в ареста на управлението. Бива задържана, понеже нападателката междувременно спешно е „мобилизирала“ десетина лъжесвидетели, които, макар въобще да не са присъствали на станалото на „кучешката“ площадка, обвиняват украинката за него.

Ще трябва да кажа, че в този случай благодарение на спешната намеса на варненската журналистка и правозащитничка Татяна Кристи и депутатката (от ДБ) Стела Николова жертвата на русофилско-ксенофобското нападение е освободена от ареста.

Това е предисторията. А ето сега и съвсем скорошната история. На 25.09. т.г. (т.е. по-малко от месец след разказаното) в същия район на Варна някой си Васил Аджамов, собственик на три питбула, засича очевидно трайно нарочената вече в махалата бежанка, този път заедно със съпруга ѝ и пак разхождащи своето куче. Въпросният Аджамов (във ФБ профила си с прозвището „Ледения“) съвсем съзнателно насъсква питбулите си срещу семейството, като крещи: „Мръсни украинци, унищожихте света, трябва да умрете“. В резултат домашният любимец на украинците е разкъсан от питбулите, а мъжът на Татяна Юрина, който, както споменах, е музикант, получава сериозни наранявания, тъй че за дълго няма да може да упражнява професията си, а значи и да изхранва семейството си (двамата не се ползват от каквито и да било държавни помощи за бежанци). Този път – след подаден сигнал – „родолюбивият“ изрод (а не жертвата му) е арестуван. Арестуван е, но… още на следващия ден е освободен и както до онзи ден можеше да се прочете на ФБ-профила му, бе написал (вероятно към „националните предатели“, изразили съчувствие към „мръсните украинци“): „Е, ко стана ся, мърши? Чакам да ми дойдете“.

Разказах накратко тези две свързани истории, именно защото, както отбелязах в началото, за тях няма да намерите и следа в нашите „официални“ медии – телевизионни канали и хартиени вестници.[1] Или и да попаднете на нещо, от него няма да научите собственосъщественото в тия истории. Тоест, че те са ужасяващо свидетелство за отвратителна ксенофобия, за невъзпрепятствано клокочеща сред „славния ни народ“ („спасил през Втората световна война своите евреи“) рашистка омраза към днешните, към украинските бежанци. Най-многото, което бихте могли да чуете (ако въобще го чуете), ще е, че там някъде, в някакъв район на Варна „питбули (дали не са безстопанствени?) нападнали куче и май нахапали мъж“. „Кучешка“ сиреч история, не нещо друго – „битов инцидент“. Не със същото – очевидно нарочено от цяла общност от „копейки“ украинско семейство, преживяло наскоро трагедията да загуби нероденото си дете, преживяло скандалната несправедливост жената да прекара денонощие в ареста вместо нападателите си, станало жертва и на отвратително групово лъжесвидетелство. Та и как бихте могли да свържете поднесената ви днес „кучешка“ история с онази, след като за нея въобще, въобще не бе отронена и дума по „сериозните ни медии“.

Знаете ли значи, драги ми журналисти от въпросните „сериозни медии“, какво ще ви кажа? С вашия позорен слугинаж на олигархичните ви господари именно вие направихте така, че в страната ни вече наистина да съществуват два съвсем неприпокриващи се информационни свята. Единият все още е вашият – и все по-отчуждаващ от себе си обществото, все по-безинтересен и невдъхващ никакво доверие. Другият – колкото и да ви е мъчно – са ненавижданите от вас „социални мрежи“, от които и именно само от които, макар да се пълнят и с информационен боклук, можем да научим всичко онова, за което олигархичните ви господари ви нареждат да мълчите.

Напоследък определени ваши „мисирки“ (както навремето ви нарече любимият ви Бойко Борисов, всяко тъпо изречение на когото и днес дисциплинирано ни привеждате всекидневно) се разпищяха истерично, че, видите ли, обществото ни било вече така разделено на острастени („от политиците“) лагери, че… не се съгласявало дори с фактите. „Мисирките“ имаха предвид, разбира се, неприемането на „факта“ за „пребития от местни локали полицейски началник в Русе“, за който им бе поръчано да проглушат ушите ни и да ни изпълнят с възмущение“. „Фактът“ обаче, който отначало бе, че са го пребили в 5.30 ч. призори, когато… отивал на фитнес, после стана „фактът“, че са го нападнали, както седял пред дома си малко след полунощ, и накрай се превърна във „факта“, че спречкването започнало от съседа на полицая, който заедно с него (и жените им) се прибирал от… не знам къде си. Защо се учудвате, прочее, че по въпросния трикратно преобразувал се „факт“ обществото не пожела да стигне до съгласие? А и не си ли давате сметка, че щом във вашия „информационен свят“ систематично, напълно нямат битие факти от рода на историята, разказана по-горе, то обществото няма как да приеме, че предлаганите от вас „факти“ са изобщо… факти.

Накрая, за да достигне тази история с повече подробности до хората, които (все още) по навик пребивават в „официалния“ информационен свят, ще приведа части от два поста във Фейсбук на журналистката и председател на фондация „Открито сърце“ Татяна Кристи. В първия, след като показва снимката на нападателя над украинското семейство на 25.09., тя от своя страна цитира пост на Константин Кацаров, в който се казва:

Това е субектът, който насъска трите си питбула срещу куче и неговите стопани. „Специалната му операция“ беше успешна. Действието се развива във Варна на 25-и септември, четвъртък към 22.30 ч. Улица „Сава“ номер 7. Квартал Христо Ботев, Район Одесос. Това се случва зад ДКЦ 5, в градинката непосредствено на гърба на поликлиниката.

„Патриотът“ се казва Васил Михайлов Аджамов. Той умишлено пуска кучетата си и ги настървява с командата „дръж“.

Хората се борят за живота си и този на домашния си любимец, а „родолюбецът“ самодоволно обикаля около тях, ругае, обижда и псува – „Мръсни украинци, унищожихте света, трябва да умрете!“. Вероятно кучето им също е било украинец, защото е било мъчително умъртвено.

Субектът Васил Аджамов е бил задържан и освободен на другия ден. Пред вратата на къщата си е чут да разказва през смях на сина си за случилото се.

Знам тези подробности от първия пряк свидетел на престъплението. Той на момента се е обадил директно в РУ на МВР на дежурния. В 22.35 ч. Казва на дежурния да изпрати патрул, защото нещо много лошо ще се случи. Питбулите и друг път са излизали, има много сигнали в РУ. Идвали са патрулки, но е нямало инцидент, защото никой не ги е карал с команда да нападат.

Когато чува писъците на хората, свидетелят отново се обажда на дежурния в Първо РПУ и изкрещява, че кучетата вече са нападнали. Часът е бил 22.47. Той отвръща, че е възложил случая на патрул.

Свидетелят се обажда в петък в Първо РУ на отговорника на района и казва, че иска да даде ключови показания. Жена отвръща, че се води досъдебно производство и е дала данните на свидетеля на дознателя да му се обади. Все още никой не се е обадил. Още същата вечер на адреса на кучетата идват двама униформени и единият казва „Е, той е бил пиян!“. Така е..“

Във втория Татяна Кристи препубликува скандално показателен фейсбук-коментар на някой си Radoslav Yordanov (и той от Варна). Вместо съчувствие към нападнатото украинско семейство въпросният „наш сънародник“ пише следното по негов адрес (запазвам правописа):

„Големи жертви станахте

не стига, че избягахте от войната и изоставихте другите си сънародници да се спасяват кой както може там. Дойдохте с цялата си наглост, приехме ви, живеете си живота тук и пак имате претенции

по-нахален и гнусен народ от вашия няма, все по-лошо ще става за вас, защото когато отидеш на гости на чуждо място, си събуваш обувките, а вие сте най-наглите хора, които съм срещал, жалби ще пускате на майка ви в п*ката долна да ви го туря, по-нагли сте от циганите! и вашето време ще дойде“.

Това поне не ви ли смущава, официални „мисирки“?

________________________________

[1] Публикация за историята открих единствено в сайта Off-news, от младата журналистка Маргарита Генчева. Петнадесетина минути ѝ бяха отделени и в предаване на Крум Савов в маргинална телевизия.