В началото ще се извиня на читателите си в Портала, че ще отложа анонсираното миналата седмица продължение на историческия екскурс за Съединението от 1885 г.
За история може да се пише всякога. Днес обаче се чувствам длъжен да взема отношение по едно актуално събитие, с което тръмпистката върхушка в САЩ буквално взриви целия свят. Става дума, разбира се, за убийството на някой си Чарли Кърк – „млад консервативен месия“, както го нарече едно бивше нашенско ченге. Всъщност във връзка с това убийство избликнаха плачове (каквито изобщо нямаше за убийството сенатора демократ Мелиса Хортман и нейния съпруг) откъде и от кого ли не. Дори от наглед неочаквани официални персони – например от впиянчената сянка на Путин Дмитрий Медведев. Почти по „нероновски“ високомерно от Белия дом ни бе разпоредено – именно на всички населяващи днес този свят – задължително да се изпълним с „дълбоко съчувствие“ към въпросния Чарли Кърк, защото, ако не го направим, направо ще се окажем „чужди на човешкия вид“ (както пък почти с писък ни заяви друга нашенска журналистическа „мисирка“).
Аз обаче няма как да не направя като начало аналогия между това убийство на Тръмповия пропагандон и… подпалването на Райхстага на 28 февруари през далечната вече 1933 г. Защото това убийство, извършено всъщност от млад „хахо“ – съвсем приличащ си със слабоумния Маринус ван дер Любе и при това „рожба“ именно на разпространяваните днес от новоконсерваторите глобални конспиративни теории, на субкултурни групи от незрели младежи, взаимооблъчващи се в клаустрофобичното пространство на онлайн контактите, – тутакси бе обявено за убийство извършено от „глобалния либерализъм и левичарство“ – т.е. от днешния аналог на тогавашния „еврейски бацил“ и в отговор на което Тръмп обяви „безпощадна (и също глобална) война“ на всички вместващи се в противниковите му топоси. С невероятно старание (както виждам и у нас) убиецът Ван дер Любе, пардон Тайлър Робинсън, ни бе представен като „маниак, вдъхновен от радикална лява антифа организация“, макар да се оказа, че е от мормонско семейство (откога мормоните станаха „марксисти“), като обзет от трансджендърни идеологии, понеже, видиш ли, имал за съквартирант (и за дни превърнат в негов „интимен приятел“) трансджендърен субект. Прочее, ако ви се случи да имате съсед трансджендър, ще означава ли това, че няма как и вие да не сте такъв?
Какъвто обаче да е всъщност въпросният убиец Тайлър Робинсън, извършеното от него – точно в стила на тогавашния Хитлеров режим – бе определено от „международния тръмпизъм“ като „достигнатия от либерали-те, от джендъристи-те, от леви-те предел“, който дава начало на вече безпощадна и глобална война с всички тях. Те – т.е. не Ван дер Любе, пардон Тайлър Робинсън, а те всички „вече започнаха и да убиват“: нормалните, консервативните и дори – християните. Те всички вече „ни“ нападнаха и значи, от днес сме в състояние на „извънредно положение“ и следва да наложим „извънредни мерки“. През онази далечна 1933 г. извършеното от Ван дер Любе – нека припомня – е довело до указа, според който членове 114–118, 123–124 и 153 от конституцията на Германия се анулират, а „личната свобода, правото на свободно изразяване на мнение, включително свободата на печата, сдружаването и събирането… с горното се ограничават отвъд установените досега от закона граници“. Днес извършеното от Тайлър Робинсън – виждаме – води пък до обявяване на открита война срещу цели университети („отглеждащи“ започналите вече „да убиват“ левичари), срещу международни правозащитни организации („създали“ убиващите трансджендъри), срещу телевизионни комици, осмиващи Тръмп, и даже – лично срещу Джордж Сорос, чието „Отворено общество“ стои („безспорно“) в основата на деянието на нещастния мормон, марксист, трансджендър и т.н. Води до (все още само) „настоятелната“ препоръка да бъдат „докладвани“ на работодателите им всички, които изразяват несъчувствие към погубения от „глобалното ляво“ Чарли Кърк, за да бъдат те уволнявани от работа.
Въобще – основният наратив, който с титанични усилия се опитват да наложат след днешния „Райхстаг“ тръмпистките „консерватори“ и в САЩ, и в целия свят, е: либералите (които са и „джендъри“, и „соросоиди“, и господари на „дълбоката държава“, и членове на „тайното световно правителство“) вече ни обявиха война и ето – ние започваме без задръжки, без ограничения от разни „закони“ и „презумпции за невинност“ защитна война с всички тях, със „събирателния Тайлър Робинсън“, към който се числят не само политиците и симпатизантите на Демократическата партия в САЩ, но и почти всички хуманитарни професори и студенти по света, та даже и всички не дотам „консервативни“ правителства и партии в Европа.
Да, напънът да се направи от убийството на „консервативния месия“ нов Райхстаг е изключително мощен и почти истеричен, и аз ще кажа, че е такъв и защото… за разлика от тогавашния Райхстаг, зад пожара в който все пак действително са стояли и кръгове от марксистко-ленинския Коминтерн, зад днешния Тръмпов такъв май е силно затруднително да се подредят тъкмо онези, които трябва да бъдат подредени. Ще повторя: въобще няма ясни доказателства, че злощастният Тайлър Робинсън е „крайно ляв“. Май по-скоро е от котилото на маниакални конспиративни секти от рода на про-тръмпистката QAnon. Съшито с бели конци е произвеждането му в ЛГБТИ-субект. Направо смехотворно звучи и „родителството“ на Джордж Сорос (не беше ли той евреин, а уж левичарите днес са „антисемити“) и изобщо опитите да се пришие убиецът към „разложителните университети“. Въпреки че в началото ни го представяха за „студент“, оказа се, че въпросният Робинсън е напуснал университета още след първия си семестър и понастоящем е стажант-електротехник.
От другата страна на този гръмък скандал обаче има и още нещо. И това е фигурата на убития – на въпросния „консервативен месия“ Чарли Кърк, за когото Тръмп разпореди, в знак на общодържавен траур да бъдат спуснати знамената на всички официални сгради в САЩ.
Всъщност нека отбележа, че за Кърк се тръби не просто, че е „консерватор“, не просто, че е (бил е) ревностен пропагандатор на тръмпизма, но и че е бил… ревностен християнин. Християнин обаче съм и аз и затова ще кажа – за да са наясно евентуалните ми ругатели и критици тук, – че аз, разбира се, смятам убийството за зло. Казвам сиреч, че Чарли Кърк определено е жертва на зло. Само че жертвата на едно зло, с това самото, че е жертва на зло съвсем не се инсталира пред нас като една добра фигура. Убийството му не го прави автоматично „стоял на правилната страна“, мъченик, като какъвто с огромно старание се мъчат да ни го представят „съединилите се“ днес „от всички страни“ консерватори. Защото, уважаеми, Чарли Кърк е типичен пример за онова, което именно мен като християнин най-силно ме тревожи. В този смисъл – направо ще го кажа – жертвата на злото на Тайлър Робинсън следва (и именно от християнска гледна точка следва) да се определи като много по-опасно зло, отколкото убиецът му. Чарли Кърк – ако благоволите да се запознаете по-отблизо с мирогледа и дейността му в този свят – е (бе) именно един от онези, тревожно умножили се и отсам, и отвъд океана „активисти“ (чието християнско-аскетично определение е „прелестници“, т.е. прелъстени от нечист дух), превръщащи буквално пред безгрижните ни очи християнството в милитаристично-апокалиптична религия – в религия, която вече не спасява (както и е заръчал Христос), ами най-вече мрази и… воюва. Религия, която буквално е обзета от „свещено оправдана“ (защото е „в името на Бога и традиционните ценности“) омраза към вижданите на всяка крачка нейни врагове. Всъщност за люде като Чарли Кърк християнството днес има не дадени му от Бога, за да бъдат привличани и спасявани, души, не подлежащ на събиране в Христовата житница „урожай“, а инсталирани навсякъде край него врагове. И те, тия врагове за „християните“ от рода на Чарли Кърк са днес кои ли не – освен „вездесъщите“ левичари и „войнствено секуларните либерали“ още и промотиращите разни ваксини, с които (именно християните) ще бъдат чипирани, за да започнат да бъдат дистанционно управлявани, разработващите в „дълбоката държава“ проекта за „Великото зануляване“, разширяващите човешките права, за да наложат като държавен закон греха и т.н. и т.н. Да, това „християнство“, което допреди десетилетие живееше само в умовете на определени маниаци от „Библейския пояс“, днес постепенно се е превърнало в „свещена одежда“ на глобализиралия се „консервативен Вавилон“ и вече – с рижия Нерон начело – почти е протегнало ръка, за да се съедини с по-стария от него Путинов „православен“ фашизъм и да обяви „свещена война“ на всички не-милитаризирани и не-индоктринирани в духа на апокалиптичните фобии.
Всъщност всички тръмпистки „консервативни месии“ от рода на убития Чарли Кърк са тъкмо такива „християни“ и затова са така благодарно възбудени днес от поднесената им от случайния „хахо“ Робинсън жертва. Според тия защитници на „традиционното“, какъвто е (бе) Чарли Кърк, християните днес нямат „ближни“, още по-малко пък грешници за спасяване – те имат врагове, срещу които трябва да се сплотят в армия. И да, вярно е, че определени либерални фигури започнаха да наричат тяхното „християнство“ – „христофашизъм“. Вместо да се възмущаваме от това определение обаче ние, християните, трябва да си спомним, че отколе имаме свое понятие за вдъхновителя на тази милитарна религия. Наричаме го „антихрист“, т.е. онзи „наместо-Христос“, който ще увлече и поведе след себе си мнозина именно от нас, от християните. И аз ще кажа, че днес фигурата на този антихрист все по-ясно се очертава и отсам, и отвъд океана – въплътена именно от такива „консервативни месии“, какъвто бе Чарли Кърк в САЩ, какъвто е Александър Дугин в Русия и още много други (включително у нас), опитващи се да превърнат християнството в милитарна секта, в обладана от апокалиптични фобии и агресия маса, в – ето това е антихристовата им заблуда – призвана да спасява Спасителя от подлежащите на спасяване от Него войска, обърнала Христовия Кръст във вавилонски меч.
И ето: точно, точно такъв „месия“ всъщност е (беше) новопрославеният от глобалните „новоконсерватори“ мъченик Чарли Кърк. Той даже – както стана ясно именно след убийството му – е бил особено чудовищен в посланията си. Ще споделя тук с читателите си само няколко от най-скандалните, публично изречени тези на тоя – за когото поради сполетялото го сме призовани да плачем.
„Никога няма да живеете в общество, в което няма да има нито една жертва на огнестрелно оръжие. Това е нелепо, това са глупости. Но мисля, че си струва. Мисля, че си струва да платим цената на няколко нещастни жертви от огнестрелно оръжие всяка година. Заслужава си, за да имаме Втората поправка, която защитава останалите ни дадени от Бога права. Това е разумна сделка. Рационална е.“
„Наказанието се точи твърде много години. Трябва да бъде публично, трябва да е бързо… трябва да бъде предавано по телевизията, представете си нещо като „спонсорирано от Кока-Кола“, не се шегувам. Аз наистина искам да видя как отсичат някои глави. Това ще направи деня ми по-добър. Искам да видя тази екзекуция, искам да я видя в публично предаване и да бъде публично екзекутиране. На каква възраст трябва да се започне с гледането на публични екзекуции?“ (събеседниците – 16, 12) – Чарли Кърк кима.
„Всъщност не понасям думата „емпатия“. Мисля, че „емпатия“ е измислен термин на Ню Ейжда, който причинява много вреда“ (в неговото собствено шоу).
Прочетохте, нали (може и да чуете)? Колкото и жестоко да прозвучи, включително за най-либералните ми близки, ще си позволя накрая да им обърна внимание, че сполетялото „консервативния месия“ по някаква зловеща ирония се оказва всъщност… точно онова, което той е проповядвал. Защото, дайте си сметка, че сам той се оказа една от жертвите, каквито си струвало да приемем, за да се запази прословутата Втора поправка, разрешаваща свободното носене и продажба на оръжия. Сам той, оказа се, бе „публично екзекутиран“ в двора на университета в щата Юта, град Оръм, и накрай, уви, оказа се, че не получава днес желаното от менторите му „всеобщо съчувствие“. Дали пък защото не всички все пак са паднали в разпространилия се от Ню Ейдж средите порок на… емпатията, на съпричастието.
