За четвърта поредна година от 1 до 6 август в Боровец се проведе Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“.
Шест вечери джаз под открито небе за любителите на музиката. Много годишнини, наситена музикална програма с участието на световни звезди и радост за публиката при открити врати.
Такава е формулата на Международния джаз фестивал „Доктор Емил Илиев“, която с много ентусиазъм и любов към музиката отстоява неговата директорка д-р Татяна Илиева. В същото време проблемите с финансирането на този престижен джазфорум си остават и те са наистина сериозни. Тазгодишното издание на фестивала бе открито от министъра на културата Мариан Бачев, но стана ясно, че музикалните събития в Боровец не са получили подкрепа нито от Министерството на културата, нито от Министерството на туризма. В момента формулата „джаз на открито, привличане на публика и насърчаване на летния туризъм“ разчита единствено на подкрепата на община Самоков и курортния комплекс Боровец, както и на частни спонсори, което е повече от недостатъчно.
В същото време Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ разширява програмата си с редица паралелни събития. Например като лятната джаз академия за деца с преподавател Кристина Кирова или премиерата на биографичната книга „Високо“ на волейболиста Владимир Николов, съвместен проект с журналистката Виолета Цветкова.
От тази година тръгна и програмата „Кино и джаз“, ръководена от проф. Божидар Манов, като зрителите на прожекциите в хотел „Рила“ имаха възможността да видят документални филми, посветени на джаза: „Дъждовен ден“ (2013) на режисьора Андрей Чертов (за китариста Огнян Видев); филмите на режисьора Милан Огнянов „Живот в 33/16“ (1992) и „Само джаз“, посветени на Милчо Левиев; „Балканска черна кутия“ (2024) на режисьора Цветан Драгнев, пресъздаващ историята на музиканта арх. Никола Груев, познат като Котарашки; и накрая – емблематичният филм на Анри Кулев „Сънувам музика“ (1983) – изповедта на легендарния кларнетист Ибрям Хапазов (Иво Папазов) – Ибряма. Филми, последвани от дълги дискусии в присъствието на някои от авторите си.
Гостуването на Биг бенда на БНР със специални гости Орлин Павлов и малката певица Даная Александрова.
Фотография Виктор Викторов
И така, много, много джаз във вечерите на Боровец, понякога и под проливен дъжд. Всичко започна на 1 август с гостуването на Биг бенда на БНР със специални гости Орлин Павлов и малката певица Даная Александрова и завърши на 6 август с латиноритмите на Ире Васкес и „Лос Папис“, когато публиката танцуваше. А ето и акцентите в програмата на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ през погледа на музикалния директор на фестивала Николай Захариев:
„Когато подготвяхме програмата на тазгодишния джазфестивал в Боровец заедно с моята съпруга Елиана имахме намерението, надеждата и желанието – публиката ще каже успели ли сме – да бъдем максимално разнообразни. Да има колкото се може повече различни стилове. Естествено, че не можем да обхванем всички стилове, които тази музика, наречена джаз, обединява в себе си, но все пак искахме да има от всичко по малко и колкото може повече. Затова за откриването поканихме – и, слава Богу, имаха възможността да ни гостуват – Биг бенда на БНР под диригентството на Антони Дончев, защото те тази година отбелязват 65 г. от своето създаване.“
Нещо, което придаде масовост и тържественост на откриването.
Тази формация заслужава подобно признание, защото те са дали страшно много на българската естрада, рок, джаз, поп. Всички известни български поп-изпълнители в един момент са записали поне едно изпълнение с Биг бенда на БНР.
Изненада обаче беше появата на Орлин Павлов като джаз-изпълнител.
Орлин Павлов беше специален гост. Ето поредното потвърждение на моите думи, че всички изпълнители, които заслужават това внимание, си сътрудничат с бенда в един или друг момент. А идеята да бъде поканен Орлин Павлов, беше на Антони Дончев. Преди време Биг бендът участва тук на Боровец със солист Васил Петров.
Но той все пак е известен като изпълнител на джаз стандарти.
Работата е там, че за по-старото поколение, към което спадам и аз, джазът се свързва със съвременната интерпретация на джазовите стандарти. А в момента джазът е нещо, което самият аз не бих се наел да определя. Сещам се за един цитат от Луис Армстронг, който на въпрос на журналист какво е джаз, казал: „Ако някой ме попита какво е това джаз, това значи, че той нищо няма да разбере“. Така че в понятието джаз може да влезе всичко. В момента дори избягвам да използвам понятието джаз, защото това звучи като някаква ограничителна марка и щампа. Казваш „джазфестивал в Боровец“ и веднага публиката очаква някакви стандарти, суинг или бибоп, или деветдесетарско бенд-изпълнение, но в момента джаз музиканти по световните стандарти изпълняват музика, за която мнозина биха се чудили възможно ли е това да е „джаз“.
Появата на малката Даная Александрова също беше истинска изненада. Нейното изпълнение е по-скоро в традицията на естрадата.
Изненадата тук се крие в срещата на поколенията. Когато чуем едно толкова талантливо дете, винаги сме склонни да му се възхищаваме и то абсолютно заслужено, защото това е бъдещето. Може да стане супер-звезда – нека да е жива и здрава, и да се развива! В случая дуетът ѝ с Орлин Павлов предизвика спонтанното одобрение на публиката.
Шведската група „Дърти Луупс“, фотография Виктор Викторов
И сега към големите събития на фестивала – да започнем с шведската група „Дърти Луупс“.
Над тях е само небето. Такива изпълнители като „Дърти Луупс“ са невероятни. Това, което правят, те го правят съвършено.
Как да определим стила им? Опитахме се да разберем това на пресконференцията от басиста им, но той така и не ни отговори.
Щом той не е отговорил, задачата е наистина сложна. Там има поп, само че интерпретациите са толкова „джазови“. Имаше и две балади и то много добре ситуирани в целия концерт, така че да се олекоти и омекоти напрежението, защото в един момент то беше много високо. Аз може би говоря малко пристрастно, тъй като съм страшен фен на „Дърти Луупс“, откакто ги чух за първи път, може би преди десетина години. Преди осем години бях на концерта им в София на „Ей ту джаз фестивал“ – ефектът беше същия, както в Боровец. През тези осем години те са натрупали още толкова умения и познания за музиката, че всичко е много по-богато, по-разнообразно и по-наситено. За мен те са супер звезди, съпоставими с нивото, което Рей Чарлз имаше навремето. Същото ниво, но друг стил в музиката.
Триото „Силк енд сенд“ на Нюен Ли, фотография Виктор Викторов
Нека сега обърнем внимание на другия Олимп във фестивала – триото „Силк енд сенд“ на Нюен Ли, както е правилното му произношение.
Преди 23 години един приятел ми предложи запис на този голям за мен музикант, роден през 1953 г. Албумът, който чух навремето, беше с негови интерпретации по музиката на Джими Хендрикс.
Имаше много етноджаз на концерта в Боровец, например композицията „Маракеш“.
Много етноджаз, защото Нюен Ле е силно повлиян от музиката на Северна Африка, от т. нар. Магреб, от Далечния Изток и виетнамския фолклор. Има рок-усещането за звук, на момента китарата му звучеше като на най-разюзданите рокаджии и то от най-висша класа. Той има записан албум с една от най-големите биг-бенд формации в света – тази на северногерманското радио „Норд дойче рундфунк бенд“. Става дума за преаранжимент на „Тъмната страна на луната“ на Пинк Флойд. Оказва се, че този човек, който идобре да познава джазовите стандарти, рокласиките и фолклора на Мареб и Далечна Азия, има освен техника и познание, и невероятен вкус. Защото един музикант може да е невероятен виртуоз, но на петнайсетата минута да предизвиква огромно отегчените и умора в слушателя. Докато Нюен Ли докрая на концерта ни изненадваше.
Веселин Веселинов-Еко и „Зона Ц“, фотография Виктор Викторов
Няколко думи и за българските участия – от една страна младият Скилър, от друга – ветераните от „Зона Ц“.
„Зона Ц“ в най-добрия смисъл на думата вече са ветерани. Те са група почти на тридесет години. Бог да прости Васил Пармаков, но ето че Веселин Веселинов-Еко и Стоян Янкулов-Стунджи продължават. През групата минаха множество музиканти и сега Васил Спасов зае мястото на Васил Пармаков, и то по блестящ начин. В един момент и Иван Лечев беше там, смениха саксофонистите си. Но основното ядро си остана.
За мен Скилър беше голямата изненада. Преди това бях чул едно-две от изпълненията на това трио, а на концерта те представиха направо завършен албум. Мисля, че изсвириха 11 пиеси. Човек би помислил, че това е едно китарно трио – китара, бас и барабани. Но барабаните, изпълнявани с уста, придобиват съвсем друг смисъл. Скилър, който е виртуоз с уста, възпроизвежда звуци, какъвто цял набор от ударни инструменти и барабани не са в състояние да възпроизведат.
Александр Деянов-Скилър, както е известен в артистичните среди, е един от първите и един от най-добрите бийт боксъри в България. Мисля, че е спечелил дори две световни първенства по бийт-боксърство. Неговата амбиция е да вплете тези умения в изграждането на музикална форма. И го показа по блестящ начин на сцената.
Какъв е профилът на джазфестивала в Боровец – имате вече четири издания?
Още навремето д-р Емил Илиев имаше намерението и надеждата да наподоби джазфестивала в Монтрьо. Да стигнем равнището на Монтрьо изглежда като безнадеждна задача. Първо, бюджетът на този фестивал е огромен, оттам и нивото на фестивала е сред петте най-големи музикални фестивали в света. Хубавите неща обаче се постигат, когато човек има една определена цел и критерий, към който да се стреми. Има непостжими цели, но стремежът помага да се постигне нещо сериозно. За да се вдига нивото с всяко следващо издание. Бил съм на юбилейно издание на Монтрьо, което е нещо немислимо за българските условия.
Аз смятам, че много хубави неща се случиха на изминалите четири издания в Боровец. Интересни артисти се качиха на сцената – и български, и чуждестранни. Не мога да не спомена от миналите издания концерта на кубинския пианист Роберто Фонсека, който дойде с групата си в Боровец. Направиха уникален концерт. Не мога да не спомена и единия от синовете на Боб Марли, който гостува в Боровец със своята реге група. Изнесоха невероятен концерт, чийто последен половин час беше под пороен дъжд, но публиката, която беше дошла специално заради регето, остана на импровизирания дансинг и танцува до последния акорд на групата.
Фотография Виктор Викторов
Доволен ли сте от публиката в Боровец?
Много. Особено впечатляващо за мен си остава едно участие от миналата година – „Римден“ трио от Скандинавия (двама шведи и един норвежец). За нетренираното ухо тяхната музика е трудна за възприятие, защото изисква концентрация, внимание и някакви бегли познания, за да можеш все пак да разбереш тази музика. Хората останаха под дъжда, сетне излязоха изпод шатри, палатки и навеси, избърсаха си старателно столовете, седнаха и слушаха като на симфоничен концерт със съответната позитивна реакция след всяка една пиеса. Такава публика наистина впечатлява.
Тони Николов
