Филми с палитра от човешки емоции спечелиха отличията на пилотното издание на фестивала за късометражно кино, който мечтае да се превърне в международен
Три дни, на четири локации, повече от петдесет заглавия в шест категории за професионалисти и студенти плюс дискусии, занимания за деца и малко поглед зад граница – така може да се обобщи първото издание на Sofia short fest. Малка подробност е, че осем от състезателните филми имаха своята премиера в рамките завършилия в неделя форум, посветен на късометражното кино. А по-значимата е, че в общата програма едни до други застанаха доказани вече филмови професионалисти и студенти, поели вече по техния път. Във всичко това е и отговорът на въпроса: „Защо да има Sofia short fest, щом си имаме и други кинофестивали“.
Много тъга, по-малко надежди, но и вдъхновение открих във филмите, които успях да гледам. А повечето от тези, които спечелиха вниманието ми, бяха високо оценени и от журито в състав Теодора-Косара Попова, Бохос Топакбашиян и Мартина Апостолова (в студентската програма) и Иван Бърнев, Катя Тричкова и Стефан Командарев (при професионалистите). Сред темите, попаднали във фокуса на авторите от различните категории, най-често са човешки взаимоотношения, престъпност, разруха, но и граждански позиции, и различните проявления на любовта. Това, разбира се, най-ясно кристализира в отличените заглавия.
Филмът „Любима“ на режисьорката Мая Виткова-Косев спечели приза за най-оригинална идея. Гласът на Паша Христова отпреди няколко десетилетия („Оставяш ме нали, защо реши така / нима не те боли без мене да живееш. / От утре започват дълги, тягостни дни / ще чувстваш, че ме няма, ще плачеш – разбери“…) сякаш побира цялата болка на едно днешно, също влюбено и изоставено момиче. Самота и мъка, голяма колкото слон, изяждат дните и нощите ѝ, храната и мислите ѝ – въпросът е как да се справи със сполетялата я емоционална бъркотия…
Наградата за най-добър професионален късометражен игрален филм бе присъдена на „Както ти искаше“ на режисьора Пламен Великов. Толкова душевно страдание на един мъж и толкова натрупана злост на една жена трудно се издържат в този четвърт час екранно време. Той (Явор Борисов) се прибира след нощна смяна и инстинктивно посяга към телефона на своята съпруга, докато Тя (Виттория Николова) спокойно си стои под душа. Бракът им видимо не върви, но ужасът да открие нейни сексуални чатове в интернет не просто замъглява ума. Нараненото его го тласка към действия, изходът от които е трудно дори да си представим, нищо че са на фона на красива природа и охладено шампанско. Страстта, с която започва да сбъдва виртуалните ѝ желания, е на границата на умопобъркването. А най-тъжното е, че сюжетът изобщо не е плод на фантазиите на сценариста Венцислав Василев. Брутален филм и много точно напипана тема днес, когато животът в мрежата е трудно предвидим.
Шок, тъга, но и много човещина откриваме в „Ева“ на режисьора Мартин Геновски, отличен с приза за най-добър професионален документален филм. Вдъхновяващ е точното определение за него. Заснет е по действителни събития от 2017 г. в САЩ. Историята е на двама млади, преливащи от щастие бъдещи родители, които всеки ден попълват виртуалния дневник на бременността, за да го подарят на 18-ия рожден ден на бъдещата им дъщеря. Няма как обаче да знаят, че в 19-ата гестационна седмица ще чуят най-лошата прогноза за нея. Тук всеки би потръпнал от решението на бременната млада жена да откаже аборт, после да износи плода и да роди детето, за да… дари органите му. След майчиното „здравей“ следва очакваното болезнено „сбогом“, но и първа донорска операция на очи… Прав е класикът, животът е най-добрият сценарист. Поздравления за екипа за този минималистично заснет черно-бял филм за това как човек може да намери смисъл в безсилието си пред съдбата.
Болка, любов и смисъл намират и героите от „Семеен портрет на чернозема“ на режисьора Иван Попов-Заека, спечелил Наградата за най-добър професионален анимационен филм. Заснета по едноименния разказ на Йорданка Белева, тази модерна рисувана приказка с ретро нотки и свеж хумор също е за Него и Нея, но вече посребрени и прегърбени. Любовта им е устояла на времето, защо да не устои и на предела на живота, когато мъжът трябва да намери начин да запълни липсващата гърда на жената вследствие на онкологична операция. Сложна задача, кое от кое по-смахнати предложения, голяма навалица пред дома им, докато един ден истината не просветва изпод… чернозема. Истинско удоволствие за зрителя е този филм.
Подобно усещане, но примесено не с усмивка, а с гняв и покруса, оставя „Дървояд“ на режисьора Кристиян Бозов, който спечели Наградата за най-добър студентски игрален филм. Цялата мъка на света сякаш е събрана в дядо Матейко (Иван Савов). Останал сам след смъртта на своята съпруга, възрастният човек обитава овехтял дом в бедно планинско село сред безчинстващи търговци на дърва за огрев и безразличен кмет. Битките му са обречени, защото душата му иска друго… Филмът е заснет по разказ на Красимир Бачков. Постигнатият от авторите контраст между пасторала на встъпителните и финалните кадри с мизерията в душите на част от героите превръща творбата в разказ за изчезващата от живота на хората хармония, разяждана от дървояда на алчността и коравосърдечието.
„Мост от ръце“
Човешката топлина все пак се завръща на екрана с „Мост от ръце“ на режисьора Георги Генчев, победител в категорията за най-добър студентски документален филм. Навярно чуващите твърде рядко се замислят за света на нечуващите. Това е същият свят на хора с мечти, с желание да учат и даряват обич, но просто го правят в тишина. И е нужно много малко, за да го откриеш и разбереш. Толкова малко, колкото е… една азбука. Тя не се изписва, показва се. И когато я откриеш, можеш да срещнеш момиче, което мечтае да стане лекар; друго, което иска да помага за подобряване на образованието на глухите; момче, което вижда себе си като артист, автомонтьор или хип-хопър… Запознавате се и с чуващия Сава, който потиска инстинктивното си желание да обърне гръб и избира да „чуе“ какво ще му разкаже с ръцете си глухата Габи. Историите във филма са автентични, представени са от реални нечуващи хора и въздействат вдъхновяващо, дори подтикват да научиш езика на жестовете.
Игра с азбуката, но не с ръце, а с цветове предлага носителят на приза за най-добър студентски анимационен филм, „До теб“ на режисьорката Таня Божилова. Розово, бяло и графитено черно се въртят като в калейдоскоп на екрана, рисувайки тела и „срички за завиване, букви за помилване“. Много поетичен разказ за Нея през думите на Него: „Любимото ми пътуване? До сгъвката на пръстите ти. Нямам сили да не те обичам. Гладува ми се за думите ти, единствената ми прехрана“… Красив, нежен, изненадващ филм.
Още две заглавия, които спечелиха вниманието ми, бяха отличени с фестивални награди. Призът Фокус бе присъден на документалния „Реките на София“ на режисьора Виктор Иванов. Вече нашумял покрай едноименния фестивал и посланията, които носи, филмът е от т.нар. задължителни за гледане. Ако думата екология случайно вече ви е досадна, просто чуйте фактологията, споделена от експерти урбанисти, хидроинженери, ландшафтни архитекти и т.н. Знаете ли например, че столицата ни, за която твърдим, че няма река, е пресичана от над 100-километровата мрежа на 33(!) реки. За съжаление са затлачени (огромна напаст са мокрите кърпички, изхвърляни в тоалетните), покрити и бетонирани са така, че създават специфични топлинни острови. А ако се почистят, озеленят и облагородят, биха помогнали температурата на въздуха в летните горещини да паднат с няколко градуса; биха се превърнали в зелени коридори и обезопасени места за игри на децата, биха осигурили повече биоразнообразие…
„Направили са го в Меделин, Колумбия, защо да не го направим и тук. Можем да превърнем „котлоните“ в центъра на града в охладителни пространства. Решението винаги е през хората. Общината трябва да бъде тормозена, засипвана с предложения. Това е надпартиен проект, проект за града, но когато го направим, трябва да се поддържа“, казват пред камерата експертите, ангажирани с каузата… Откровен, важен, загрижен, мъдър филм.
Също документална творба, но събрала цинизма и насилието в съвременното ни общество, е изборът за Наградата на редакционния екип на KinoBox Bulgaria. „13 август“ на режисьора Венцеслав Сариев пресъздава действителни събития отпреди повече от двайсет години, а зрителят има усещането, че нищо не се е променило към добро – нито в тийнейджърските среди, нито в т.нар. проблемни семейства, където господстват алкохолът и агресията. Пострадалите Таня и Виктор могат да са герои и от днешен сюжет. За съжаление, киното показва, но не лекува…
Бих посочила още няколко заглавия, които също си струва да стигнат до повече зрители. Сред тях са анимационният „Хартиеният минотавър“ на режисьорката Мария Николова (удивително пътешествие сред книгите, възпитавали поколение след поколение); документалният „Отдавна незабравено“ на режисьора Христо Петков (тъжен, носталгичен разказ за изключително успешния женски отбор по плуване на Кюстендил и преднамереното разрушаване на спортната база, спряло и полета им към световни шампионати); документалният „Нишка“ на режисьора Михаил Атанасов (вдъхновяваща история за родопските килимарки в Костандово, оцелели днес с усилията на едно предприемчиво семейство, бъдещето пред които обаче е неясно) и др.
Форумът Sofia Short Fest се организира от екипа на Kinematograf.bg – първата българска платформа за късо кино, по идея на нейния основател и дългогодишен активист в сферата на късометражното кино у нас Юлиян Спасов. Амбицията след пилотното издание (13–15 юни) е събитието да се утвърди като водещ международен фестивал за късометражно кино на Балканите и в Източна Европа – първата стъпка натам бяха и прожектираните избрани заглавия от МФФ в Кан. Дотук добре, Sofia short fest…
