Нов поглед към една биография. Днес се навършват 150 години от рождението на Томас Ман

Тази година се навършват 150 години от рождението на големия германски писател Томас Ман. Юбилеят се отбелязва с безброй събития в 16 страни, най-вече, естествено, в Германия. Преобладават литературните теми и тези, свързани с отношението му към националсоциалистическия режим и последвалата емиграция на цялото семейство – първо в Швейцария и след това в САЩ. По-нова тема са хомосексуалните му наклонности, подробно документирани в кореспонденция и дневници.

Но не за това ще става дума тук. А за един поглед върху биографията на германския класик от съвременна гледна точка. Първо, административната справка. През 2005 г. в Германия бе въведена категорията „лице с мигрантски произход“. Това е приблизителният превод на немското „Person mit Migrationshintergrund“, което се използва за пръв път при ежегодното минипреброяване през същата година и оттогава присъства редовно в статистиките за категоризация на германското население. Официалното определение звучи така: „Лице с мигрантски произход е всеки, на когото поне един от родителите или самият той не притежават германско гражданство по рождение“, т.е. визират се лицата с придобито германско гражданство. Въвеждането на това разделение между „истински“ и „придошли“ германци се оправдава с желанието да се следи по-прецизно интеграцията на различните групи в обществото.

Изпълнява ли оправданието целта си? Едва ли. Вместо желаната интеграция на „неистинските германци“ се случва точно обратното. Идеята за разделение, която е заложена в административното название, неусетно навлиза в ежедневното общуване и ражда синоними със замъглени контури като „мигрантски корени“ или „миграционна история“, които се използват широко в прякото или медиално общуване с претенцията за политическа коректност – и то от „истинските германци“. За учтив се счита въпросът: „Какви са вашите мигрантски корени?“. А тези, за които фактически названието е създадено, го избягват. Защото на практика то звучи като отграничаване от „другите“, „чуждите“. Възможно е този прочит на понятието да звучи пресилено, но той се потвърждава от реалностите в германското общество, в което живеят вече около 30% „неистински германци“.

Сега към Томас Ман и неговия мигрантски призход. Той е дете от смесен брак. Баща му е сенатор в града държава Любек, заможен търговец от стар патрициански род. Майка му е мигриралата от Бразилия Юлия да Силва-Брунс, дъщеря на преуспял натурализиран германец и креолско-португалска майка, плантаторска наследница. С което напълно отговаря на определението за лице с мигрантски произход. Но имаме ли право да налагаме днешните модерни епитети върху биографии от далечното минало? Поемам риска, защото в животоописанието на Юлия Ман намираме теми и представи, които са свръхактуални в днешното време на миграция – културния шок, чуждостта,  дискриминацията, културните различия, стереотипите, културната дистанция – и които представляват научен интерес за миграционната социология и интеркултурната комуникация.

Учудващо е, но самата биография на Юлия да Силва-Брунс (1851–1923) е малко известна и като че ли премълчавана. Неразбираемо, предвид значението, което е имала за двамата си прочути синове. Тя не се споменава в техните биографии – дали е съзнателно пренебрегвана, задето е била „чужда птица“? Десетилетия наред бразилският произход на братята Ман се игнорира от германските интелектуалци, сякаш е нещо срамно. Допустимо ли е да предположим, че това има нещо общо с произхода на майката, който хвърля сянка върху големия германски писател? Едва когато през 1990-те години любимият внук на Томас Ман Фридо започва да се интересува от съдбата на прабаба си и посещава родното ѝ място с намерението да създаде културен център в родния ѝ дом, се събужда постепенно интересът към нейната личност и нейния произход.    

Биографката на Юлия Ман Дагмар фон Герсдорф[1] твърди, че братята Хайнрих и Томас стават писатели благодарение на майка си, която ги закриля от баща им, насърчава творческите им стъпки и дори плаща издаването на първите им романи. И че нейното влияние върху тях е много по-значимо, отколкото се е мислело досега. Признателност за това тя получава и от двамата си синове – нейни черти откриваме на много места в творчеството им. „Винаги съм имал съзнание за латиноамериканската кръв във вените си и смятам, че на нея дължа това, че съм човек на изкуството“, пише Томас Ман. И на друго място: „Имам португалска майка. Мисля, че романското влияние оставя отпечатъка си върху цялото ми творчество“.

Юлия Ман с три от децата си: Юлия (в скута ѝ), Хайнрих (в центъра) и Томас (вдясно)

Източниците на биографията на Юлия Ман са оскъдни. Най-подробна е гореспомената книга на Фон Герсдорф, която се отправя на истинско детективско пътешествие по следите на бразилската преселница. С късмет открива непознати документи в държавни и частни архиви.

Юлия да Силва-Брунс е родена в бразилската джунгла при прехода на семейството между две плантации. Радва се на щастливо и волно детство сред пищната южна природа. Когато става на седем години, преживява огромна промяна – заради ранната смърт на майката бащата решава да заведе петте си деца в Германия. Така Юлия попада заедно с тримата си братя и сестра си в Любек. Бащата скоро се връща в Бразилия, а децата са разпределени между роднини. Те са в шок – едва ли човек може да си представи по-голяма културна отдалеченост. Непознат език, сивота, студ, емоционална сдържаност, строга дисциплина, различна религия.    

Следва период на приспособяване към новата култура, към чуждия език и обноските на въздържаните любекски роднини. След училището – кратко моминство. Тоалети, балове, първа любов – нещастна, заради неравно обществено положение. Качествата на Юлия да Силва-Брунс я отличават от другите млади жени – впечатляващо красива, емоционална, спонтанна, талантлива. Иска да стане пианистка или актриса – за тогавашното време и висшето общество в Любек един нереален проект. За тях тя е „прекалено оригинална“ и „чужда“. „В Любек не подхожда да имаш толкова тъмни очи като госпожа Юлия Ман; блясъкът и огънят в очите ѝ имаха оттенъка на нещо скандално. Тя свиреше на пиано, но малко по-добре, отколкото се полагаше на дама в нейното положение, и пееше чуждестранни песни, които звучаха мило, но и опасно: добре че текстът не се разбираше“ – пише внукът Клаус Ман по-късно в автобиографията си. Чуждостта си Юлия Ман споделя със своите деца, особено силно с първородните си синове. С артистичността си ги омайва, разказвайки им за пъстротата и топлотата на бразилското си детство, за плодовете и животните, които в Любек никой не е виждал, за тропическите дъждове и горещото слънце – така събужда въображението им и ги пренася в друга реалност.

Юлия да Силва-Брунс

Нейната екзотичност привлича наследника на видното семейство Ман, който ѝ предлага брак. Едва седемнайсетгодишна Юлия да Силва-Брунс се омъжва и става Юлия Ман. Така се причислява към рода на тези богати и влиятелни патриции. Има данни обаче, че въпреки привидно успешната „интеграция“ – Юлия дори забравя родния си език – носталгията не я напуска и тя си остава завинаги „чужда птица“.

С ранната смърт на сенатора съдбата на семейството се променя из основи. Юлия решава да напусне Любек с неговите строги норми и патриархалност и да се премести заедно с децата на юг, в Мюнхен. По това време Мюнхен – със своите музеи, галерии, художествени школи, изложби, издателства, се счита за център на изкуствата и бохемата. Атмосферата подхожда повече на вдовицата на любекския сенатор. Наема апартамент в непосредствена близост до Художествената академия, създава литературен салон, където се представят и синовете ѝ Хайнрих и Томас. Надява се чуждостта ѝ да се впише по-гладко в артистичния мюнхенски свят.  

Биографията на Юлия Ман е по същество мигрантска. Впечатляващо е колко сходни са нейните преживявания и реакциите спрямо нейната чуждост с преживяванията на много от съвременните мигранти. Естествено, преди повече от сто години тя е по-скоро изключение в тогавашната хомогенна германска среда. Днес реалността е друга – чуждостта е на всяка крачка и за културна хомогенност не може да става и дума. Емоцията и страхът от другостта обаче остават.  

Юлиана Рот е професор по интеркултурна комуникация в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен.

[1] Dagmar von Gersdorff: Julia Mann. Die Mutter von Heinrich und Thomas Mann. Berlin: Insel-Verlagh 2018.

Юлиана Рот