Различните истории в пиесата „Сън в лятна нощ“ се наслагват като части на матрьошка една в друга. В продължение на два часа публиката и героите сънуват заедно
„Сън в лятна нощ“ е често поставяна пиеса на Шекспир, която сега се играе за първи път на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“. Комедията е под режисурата на Диана Добрева, която досега е правила преди всичко знакови драми и трагедии като „Медея“, „Саломе“, „Йерма“, „Домът на Бернарда Алба“, „Калигула“ и много други. Драматизмът на кръвта, убийствата, трагедиите и съдбовната предопределеност от предишните ѝ спектакли са заменени този път от свободно фантазиране, лекота и игрива радост. Нейният режисьорски стил досега се отличава със засилен драматизъм, мащаб и впечатляваща визия: интересни маски, перуки и грим, костюми и аксесоари от блестящи материи, необичайна сценография и допълнителни ефекти. Често в постановките ѝ има визуални препратки към известни картини, травестия на някои персонажи, говори се на няколко езика и специално внимание се отделя на музиката, танците и движенческата партитура. Всички изразни средства са насочени към това да смаят публиката, като понякога ефектът от тях дори измества фокуса от текста и сюжетната линия. Представленията ѝ привличат вниманието както на зрителите, така и на журитата на фестивали, и са многократно награждавани тук и в чужбина.
„Сън в лятна нощ“, фотография Александър Богдан Томпсън
Поставянето на една от най-обичаните комедии на Шекспир е сериозно режисьорско предизвикателство, защото е задочно състезание с всички досегашни интерпретации и режисьорски решения, познати на публиката и специалистите. В това изпитание Диана Добрева си партнира със звезден състав от професионалисти: Мира Каланова (сценография), Марина Райчинова (костюми), Петя Диманова (музика), Явор Карагитлиев (звуков дизайн), Деян Георгиев (хореография) и Александър Секулов (драматургичен консултант). На сцената е многолюдно – участват почти всички от трупата на Младежкия театър, както и няколко студенти по актьорско майсторство за куклен театър.
„Сън в лятна нощ“, фотография Александър Богдан Томпсън
В пиесата на Шекспир се преплитат няколко сюжетни линии: сватбата на атинския владетел Тезей и амазонката Хиполита, любовната история на двете двойки младежи от Атина – Хермия и Лизандър, Елена и Деметрий, семейният конфликт между царя на елфите Оберон и съпругата му Титания – царица на феите. Паралелно с тях се развива и линията на занаятчиите, наети да забавляват царските сватбени гости с любителско представление за трагичната любов на Пирам и Тизба. Диана Добрева и Александър Секулов правят промени в оригиналната пиеса и добавят реплики. Те превръщат занаятчиите в клоуни – „безработните актьори на Атина“, които се самопародират. Техните реплики са препратки към съвременността – изразходван бюджет на театъра, лековат репертоар, осмиване на психологическата мотивация и действения анализ, иронизиране на режисьори и критици. Актьорската клоунада свързва класиката на Шекспир с реалността и настоящето, без това да стои като чужд елемент или кръпка. Актьорите играят роля в ролята и в някои моменти не е ясно дали техните реплики се отнасят за тях самите, или за техните персонажи. Допълнително написаните пасажи хармонично се спояват с оригиналния текст на Шекспир и са поднесени с лек хумор и елегантна насмешка, без да дразнят или да изглеждат самоцелни.
В постановката на Диана Добрева всички актьори имат възможност за индивидуална изява в ярки образи, еднакви по заслуги за крайния резултат от представлението. Правят впечатление свързаността и партньорството между актьорите на сцената, които са всеотдайни, но в същото време се наслаждават на играта и се забавляват. Тяхното настроение лесно прескача от сцената в залата и заразява публиката, която спонтанно избухва в смях.
Динамичната въртяща се сценография на Мира Каланова сменя местата на действие в отделните сцени. Постоянен елемент от декора са няколкото насложени един в друг светещи контури на човешки профили. Те изразяват идеята за съня и подсъзнанието като магически пространства без правила и закони, в които всичко е възможно, фантазия и реалност са неразличими и се преплитат съвсем естествено. Гората е неподвластна на законите на Атина и в нея се вихрят смъртни хора и фантастични същества, понесени в хаоса на комични и абсурдни ситуации, водени от забранени желания.
„Сън в лятна нощ“, фотография Александър Богдан Томпсън
Фантастичните маски, костюми, прически и украси, проектирани от М. Райчинова, са сами по себе си произведения на изкуството, които извайват причудливи силуети. Цветовете на декора и костюмите са бяло, червено и черно. Визията на пакостливия дух Пък (Севар Иванов), въздушен и безполов, е смела и провокативна – висок и слаб, в прилепнали кожени панталони, с екстравагантна обемна прическа, качен на сандали с висок ток, гол до кръста и с черни пера на глезените, раменете и гърба. Актьорското изпълнение на Севар Иванов е фойерверк от енергия и актьорски чар. Хиполита (Гергана Христова) и Тезей (Светослав Добрев) са комични антиподи на своите митологични първообрази. Прочутият герой е кръгъл и плешив, а амазонката е флегматична. В пълен контраст с тях е енергията на двете влюбени двойки, завладени от буйни страсти и крайни емоции. Младите актьори Рая Пеева (Елена), Александра Свиленова (Хермия), Стефан Додуров (Лизандър) и Теодор Ненов (Деметрий) по нищо не отстъпват на по-опитните си колеги и създават ярки характерни образи. Техните сцени в гората са актьорско предизвикателство, с което се справят отлично – паралелно с мерената реч изпълняват акробатична хореография със сложни поддръжки и много динамика. За героите на пиесата любовта е заслепение и лудост, дори и без чародейна билка. Койна Русева е великолепна в ролята на Титания и умело си партнира с Георги Гоцин – Оберон. Една от чудесните им сцени заедно е тази, в която са на семейна терапия за двойки с проблеми. На феите (Виктория Георгиева, Емили Тремоил, Теменужка Тодева) са поверени куклените елементи в представлението – одухотворяването на куклата на малкото индусче, танца с обувките и други, в които те демонстрират умения и майсторство. Използването на всички възможни художествени средства превръща спектакъла в театрален празник и пиршество за сетивата.
Пародирането, иронията, художествената траверсия и контрастите са част от режисьорската стратегия да се избегнат буквалната интерпретация на текста и натрупаните до момента клишета, свързани с него, като в същото време се запази верността към оригинала на Шекспир.
Различните истории в пиесата се наслагват като части на матрьошка, които влизат една в друга. В продължение на два часа публика и герои сънуват заедно. Театралната кутия на сцената едновременно с това е мозъчна кутия, в която историите на магическите създания и митологичните герои се превръщат в приказно бягство от реалността.
Автор: Николина Делева
