Сигурно сте чели поне един от трите му най-известни романа, или сте гледали сериали по неговите необикновени 37 книги. Той е британският писател Джералд Даръл (др. Дарел, или Дърел).
Всъщност е трудно да го определим с една дума, защото не можем да кажем какво "повече" е този човек - естествоизпитател, природозащитник, или писател. Даръл е всичко това заедно и още много неща, но най-вече - прекрасен и вдъхновяващ човек.
Навършиха се 30 години от смъртта му на 30 януари 1995 година, но гледайки озареното му от любов към всичко живо лице от кориците на книгите му, широката усмивка и нежността, с която влиза в кадър с диви животни, имаме усещането, че този човек като че ли все още е "жив" и сред нас.
Даръл продължава да живее в сърцата на много хора, защото е вдъхновяващ пример за много природозащитници по света и изобщо за всеки човек, който изписва думата любов с главна буква. Книгите му и филмите по тях са естествен продължител на делото на този необикновен човек.
Екзотичен е самият живот на Джералд Даръл. Той е роден на 7 януари 1925 година в Джамшедпур, Индия, в семейството на строителен инженер, като най-малкото му дете. Имал двама по-големи братя и една сестра. Трябва да кажем, че родителите му също били родени в Индия, макар да са с английско-ирландски произход.
Екзотиката в тях ни кара да заобичаме всяко живо творение на този свят - по земя, въздух и вода.
Индия е магическа страна и едно от най-точните места, където човек може да се научи да живее в единение с природата. Така че малкият Даръл от рано се научил да общува с животинския свят. Но през 1928 година баща му умира и семейството било принудено да се върне в Англия. Не за дълго.
През 1935-а се преместват на слънчевия остров Корфу в Средиземно море.
Великолепната природа и веселият нрав на гърците напълно съответствали на характера на младия Джералд. Той харесвал всичко на острова. Обичал да наблюдава костенурките, птиците и изобщо всяко живо същество. Имал си и няколко домашни любимци, към които се отнасял с толкова отговорна грижа, че научил и останалите от семейството си да гледат на тях като на част от фамилията.
Тези детски спомени Даръл ще запечати в една от най-красивите си книги - "Моето семейство и други животни". Самото заглавие подсказва за каква близост с животинския свят става въпрос.
За острова разказват и други два негови романа - "Птици, животни и роднини" и "Градината на боговете".
Джерълд се скитал по острова и с часове наблюдавал живота на животните. Научил се на една мъдрост, към която ще се придържа през целия си живот - по никакъв начин да не смущава естествената среда на животните.
Семейството се връща обратно в Англия през 1939 година, по време на Втората световна война. Даръл нямал официално признато образование, но и не можел да го получи. По тази причина трудно намирал работа. Но ето че се отворила възможност точно по "специалността" му - започнал работа като помощник в аквариум и в магазин за домашни любимци.
Чувствал се щастлив с тази работа, но през 1943-та получава повиквателна за армията. Слава Богу, комисията установила здравословни проблеми, заради които бил изпратен да отбива военната си служба в една ферма. След войната пък си намира работа в Уипснейдската зоологическа градина. Там отново попаднал сред "свои".
След време, когато организира първата си експедиция в Камерун и предприема още няколко пътувания в Африка и Южна Америка, Даръл не само ще изучава живота на животните в естествената им среда, но и ще се превърне в един съвременен Ной, който се опитва да спаси редки и изчезващи видове.
Невероятните си приключения по време на тези експедиции ще запечата в книгата си "Препълненият Ноев ковчег", която има огромен успех сред читателите.
Но как изниква зоологическата експедиция до Британски Камерун: През 1945-а кандидатствал, но получил отказ "поради липса на опит". Година по-късно, през май 1946-а кандидатствал отново и бил одобрен. Заминал за среща с дивите животни заедно с орнитолога Джон Йейланд.
Пътувал със собствени пари, наследени от баща му - 3000 лири. Първите животни, които събира, продал на различни зоопаркове във Великобритания.
След време повторно заминава за Камерун заедно със свой колега от зоопарка, в който работел някога. По време на това пътуване завързал приятелство с Фон на Бафут - Ахиримби II, който му помогнал да организира следващи експедиции.За да продължи да описва пътешествията си, огромна роля изиграл брат му Лорънс Даръл, също писател. Лорънс му вдъхнал увереността, че е добър разказвач, а всичко което описва, е любопитно за много хора по света. Но Джералд не само описвал местата и преживяванията си, но и събирал животни. И с течение на времето достигнал до втората голяма мъдрост на мисията си - че животните не са роби и никой няма право "да затвори двадесет и пет папагала в една клетка".
За да създаде най-добрите условия за живот на събраните животни, Даръл създал свой зоопарк на остров Джърси в протока Ламанш. В него той приложил най-добрите методи за отглеждането на животните и скоро добрата грижа дала резултати - застрашени от изчезване животни започнали да се размножават.
Истински наследник на библейския Ной!
Но това не е всичко. През 60-те години на миналия век зоологическата градина на Даръл прерастнла в изследователски и учебен център, в който се обучават хиляди природозащитници. Този център става известен като Джърсийския тръст. Писателят посвещава живота си на мисията да запази живота на планетата в цялото му многообразие.
И умира на острова, в Сейнт Хелиър, остров Джърси.
По време на необикновения си пътешественически живот на естествоизпитател Джералд Даръл написва 37 книги, преведени в десетки страни, и екранизирани в 12 телевизионни сериала, гледани от милиони зрители по света.
Този истински любящ човек не оставя наследници от двета си брака с Джаки Дърел (ж. 1951 г.-1979 г.) и Лий Макджордж Дърел (ж. 1979 г.-1995 г.), но оставя за няколко поколения деца необикновените си книги за своите "роднини" - животните. Те, героите на книгите му, са неговите деца.
Джерълд Даръл ни остави наследство от прелюбопитни четива, чиито заглавия говорят сами за себе си: "Препълненият Ноев ковчег", "Три билета до Ъдвенчър", "Гончетата на Бафут", "Новият Ной", "Пияната гора", "Моето семейство и други животни", "Срещи с животните", "Зоологическа градина в моя багаж", "Менажерия в имението", "Птици, животни и роднини", "Хванете ми колобус", "Златни прилепи и розови гълъби", "Градината на боговете", "Диви кинозвезди", "Ай-ай и аз" и мн. др.
Трилогията, която създава на остров Корфу, обаче, държи първенството по популярност сред тях. Първите две книги от трилогията - "Моето семейство и други животни" и "Птици, зверове и роднини", жънат световен успех и превръщат семейството на писателя в любимото семейство на милиони хора по света. Третата книга - "Градината на боговете" описва живота на острова преди Втората световна война.
Благодарение на Дарълова "Трилогия за Корфу", островът придобива световна известност. А една от забележителностите му днес е паметникът на писателя.
Ако забелязахте, едно от заглавията на книгите на Даръл е за розовия гълъб от остров Мавриций. Даръл описва героите си забавно и познавателно. Подробно ни въвлича в своите преживелици и опит. И така ни става все по-близък, защото се чувстваме като негови спътници по света.
Природата в неговите описания е одухотворена и пълна с емоции: "Черешовите дървета стенеха под тежестта на плода и градините приличаха на място, където е бил посечен някой грамаден змей, опръскал шумата с алени и виненочервени капки кръв."
Така пише Джералд Даръл - един невероятен човек, за когото всичко живо има равни права за живот, и никой няма правото да му ги отнема. Неговите послания са пълни с любов и хуманизъм в най-широкия смисъл на думата. Той е човекът, който успя да ни убеди, че животните също имат чувства и са способни на човещина. Че те са създадени, за да бъдат равни с хората в човешкото семейство.
И най-главното - че те са невинни в своята биологична програма, дори когато говорим за диви зверове; че са като малки деца, към които човекът трябва да се отнася внимателно, с уважение, грижа и респект.
Даръл ни учи, че хармонията и щастието са плод на вътрешен баланс, а животинският свят може да ни научи на много в това отношение. Животните не приказват, но ние трябва да разбираме "езика" им.
И Джералд Даръл беше не само чудесен "преводач", но посланик на Доброто в животинския свят.
Джералд Даръл - цитати
"И тъй като запасът ми от гръцки ругатни съвсем не беше малък, измъкнах от речника си най-лошите."
"Винаги към края на лятото животните, които отглеждах, ставаха толкова много, че се случваше дори мама да се стресне."
"Бях чел, че всяко живо същество служи за храна на друго живо същество, бях чел и за естествения подбор, но сега ми се стори, че нещата отиват твърде далече."
"И у най-грозното и отвратително животно - както и у най-грозното и отвратително човешко същество - винаги се намират и някои привлекателни черти."
"Когато едно животно ухажва, то влага цялото си сърце и душа дотам, че ако се налага, е готово и да умре".
"Лично аз изпитвам далеч по-голяма нетърпимост към човешките недостатъци, отколкото към животинските, но и в това отношение съм имал късмет, тъй като повечето хора, с които съм се срещал по времето на пътешествията ми, са били очарователни личности."
"Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение да се занимавам единствено с изучаването на животни"
Автор: Еми МАРИЯНСКА
