Съзвучие на две свободни воли, на две отделни, различни, но еднакво достойни за обичта си личности. И хубавите, и не чак толкова хубавите примери в живота са те убедили, че тъкмо това е любовта. И ти я искаш точно такава – нито повече, нито по-малко. И ето, дълго чакана, или напротив – от пръв поглед дошла, любовта е тук.

Като от стар романтичен филм е. Всичко е в черно-бяло, но вие сте цветни. Той е като никой друг, вижда те, усеща те, разбира те. Ти си уязвима и не те е страх от това, защото си чувала, че в любовта е така – когато другият истински те обича, му даваш силата да те разруши, но той точно това няма да направи, защото… Защото така се прави, като се обича. Красота.

Филмът няма край, макар вече да не помниш началото му. Всъщност вече не си сигурна и какво точно помниш. Така летиш, че нямаш усещане какво е да има земя под теб. Усещаш само него. Потънала си в света му, в настроенията му, във времето му, в тишината му, в комплексите му. Затънала си до гуша в силната му слабост. Животът ти вече се измерва в добрите му дни. Знаеш, че ако има от тези, може да се разминеш и само с обиди. Обаче с времето те са точно толкова болезнени, колкото и юмруците му. Ако въобще се спре само с тях.

И да кажеш нещо, грешно ще е. И пак на времето се опираш, с него го оправдаваш. Не му било ден, ядосали са го - в работата, на пътя, в магазина, на поредната опашка, по телефона. Той иначе не е такъв, пък и толкова много те обича. Той всъщност от любов го прави, иска да те научи. Чудиш се как за толкова време не ги разбра тези уроци, така красноречиво ти ги налива.

Него го разбираш напълно обаче, имал е тежко детство, а може би трудно тийнейджърство, живее в конкурентна среда, мъж в мъжки свят е все пак. Труди се, пари изкарва, за теб, да ти е добре. Нали самата ти се съгласи да не работиш и да се грижиш за дома. За неговия дом. Той за вас го е изплатил. Пък и на теб ти е така добре там, къде ще ходиш да те гледат другите. Да ти взимат от красотата със злите си очи, да ти говорят неистини. Все едно роднини ли са ти, приятели ли, те хич не те разбират, него пък още повече. Завиждат ви и лошо ти влияят. А и признай си, срам те е. Той е страхотен, а ти - недостойна, не го заслужаваш. Тя, тази вашата любов, е толкова несравнима.

Снощи, докато забърсваше засъхналата кръв от слепоочието си и за миг ти се стори, че е прав, когато ти говори колко неугледна си станала, а после легна със свито сърце до него, точно това си помисли: "Каква любов само, какво съзвучие?!". Как може въобще някой да ти говори за статистики и че идеално се вписваш в тях.

Сега… Не се сърди, но е така, ти си една от многото, за които любовта боли просто защото е всичко друго, но не и любов. Знаеш, че не искаш да си жертва на жертвата, признай си и това. На насилието мястото не му е пред театъра, да, но със сигурност не му е и във вкъщи. И точно за това стана дума в предаването "Какво се случва" по програма "Христо Ботев" на БНР, защото няма две мнения по темата, и слава богу.

Игралният късометражен филм "Тъмна стая" на режисьора Юлиан Рачев даде повод да се повдигне въпроса "Какво се случва" в "Тъмната стая" на домашното насилие и може ли изкуството да доведе до намаляването му.

"Исках да направя филм, с който да покажа, да разкажа, че всеки може да попадне в такава ситуация. Никой не е с имунитет от насилие. Понякога външният вид, маниерите заблуждават хората и човек от принц може да се превърне в звяр за кратко време. Въпросът е вече как ще реагира жертвата, кога ще го осъзнае, за да предприеме някакви действия. Срамът е много силен, както и страхът да не би, ако проговори, да стигне до фатален край. Ето там е проблемът и аз искам с моя филм да дам малко повече надежда и смелост на жените. Надявам се да достигне до по-голяма аудитория и ако дори на една жена въздейства и ѝ помогне – филмът си е заслужавал", каза режисьорът.

Той и продуцентката му Яница Лазарова, както и Илиана Балабанова, президент на Европейско женско лоби и съосновател и председател на Българска платформа към ЕЖЛ, започват кампания срещу домашното насилие по повод 25 ноември – Международния ден на елиминиране на насилието срещу жени.

"Започваме с датите 19 и 25 ноември, като на 25-и ще бъдем в една от локациите, основната, на която снимахме – киностудиата на "Орфей". Там ще можем да поканим хора, които да се запознаят с филма. Имаме платформи, на които ще представим филма, и се надяваме да стигне до много хора, но продължаваме да бъдем отворени с Юлиан за нови възможности, които все още не са достигнали до нас или ние не сме достигнали до тях. Разбира се, в някакъв момент филмът ще е наличен за широката аудитория онлайн и ще могат повече хора да се запознаят с него. Искаме наистина да предизвикаме – първо - интерес, а след това и възможност да се гледа, тъй като е важно да се говори за това и е важно да се провокира", обясни Яница Лазарова.

На 25 ноември от 19 часа "Тъмна стая", който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програма "Дебюти", ще бъде прожектиран в киностудио "Аудивидео Орфей". А преди това, на 19 ноември, ще бъде част от националната конференция, която Българска платформа към Европейско женско лоби организира в Габрово. На нея ще присъстват общински съветници и представители на неправителствени организации от цялата страна, а една от трите теми, които ще бъдат обсъдени, е именно насилието над жени и ролята на общините в случая.

"Ние всъщност сме една коалиция от неправителствени организации от цялата страна. Една голяма част от тези организации работят само и единствено с проблемите, свързани с насилието над жените и децата. Други се занимават и с всички онези проблеми, свързани с равнопоставеността на половете и с равнопоставеността на жените. И защо споменавам това, защото всъщност насилието над жените е част от една голяма картина, в която говорим за едни стереотипи, сексизъм, в който живеем постоянно. В който възпитаваме децата си и който поражда насилие от единия пол над другия", разясни Илиана Балабанова.

По нейни думи няма държава в света, в която насилието над жени да е изкоренено, но наличието на законодателство в това отношение корено промяна нагласата ни. На европейско ниво има директива, която е задължителна за българското законодателство. Приета е през юни 2024 година от ЕС, а страната ни има три години да я хармонизира.

Създаването на "Тъмна стая", чиято филмова история е пресъздадена от актьорите Бойко Кръстанов и Елена Замяркова, е провокирано от въпросите за това докога жените ще живеят в насилие и къде са всъщност институциите, когато то се случва. На това Илиана Балабанова отговаря:

"Всяка трета жена в България е жертва на насилие. Насилието има различни форми. Разбира се, всички ние чуваме за онези драстични случаи, когато става дума за загуба на живот или наистина жестоко насилие, но то има и много други, различни форми и за тези форми ние не чуваме. И защо не чуваме? Първо, защото няма официална статистика все още, а когато няма статистика - няма проблем. А като няма статистика и няма проблем, значи няма нужда да предприемаме каквито и да било мерки, казват институциите."

Според Балабанова Министерството на образованието също има важна роля в борбата срещу насилието, защото и от него, както и от всеки от нас, зависи "да не възпитаваме следващо поколение жертви и следващо поколение насилници".

Едно е сигурно обаче изкуството е изключително важно за промяната на начина ни на мислене.