Кой е Константин Кацаров и коя е държавата, която го осъжда?
Подсъдимият Константин Иванов Кацаров е признат за виновен въз основа на чл. 83, ал. 1 от Наказателния закон, че в продължение на шест години (1944–1950) шпионира в интерес на Швейцария и издава сведения, представляващи държавна тайна. За тази си противодържавна дейност е осъден от Софийския окръжен съд на 8 април 1953 г. в името на народа на петнадесет години лишаване от свобода и конфискация на ¾ идеални части от наличното му движимо и недвижимо имущество в полза на държавата.
Кой е Константин Иванов Кацаров и коя е държавата?
Константин Иванов Кацаров е роден на 31 август 1898 г. в гр. София. Завършва Първа мъжка гимназия и през 1916 г. започва следването си в Юридическия факултет на Бернския университет, където през 1920 г. защитава докторантура с дипломна работа, посветена на „Експроприацията на основата на швейцарското право“, и придобива титлата доктор по право.
Ако разлистим Алеко, ще видим, че по това време и други български „студенти“ са се подвизавали из швейцарските университети: Е, идете да казвате, че българите нямат вкус за изящност! В такъв красив град (иде реч за Женева), в най-хубавата част на града, в най-елегантното кафене, заели най-хубавото място! Шум, дим, кибрити и димещи цигари по земята, тракане, вик, крамоли! Тук играят табли, там префа, отвъд trentauna. И чувам от всички страни: шешъ бешъ!… купи!… дай парите!… джехари екъ!… защо ми гледаш картите, бе! Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене, а се занимавали най-сериозно с науките си (Алеко Константинов, Бай Ганю в Швейцария, Съчинения, Подредил Н. Т. Фол, София, 1940, с. 271–272).
Веднага след дипломирането си в Университета в Берн Константин Кацаров се завръща в родната си България. Пътят до утвърждаването му като солиден софийски адвокат последователно минава през журналистиката, кореспондентството и секретарството. Натрупал знания и опит, Константин Кацаров се насочва и към преподаването. През академичната 1930–1931 г. се хабилитира като редовен доцент по търговско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно е назначен последователно за извънреден професор (1936) и извънреден хоноруван професор (1937), хоноруван професор от 1942 г. и професор от 1945 до 1951 г. В Юридическия факултет на Софийския университет той чете лекции по търговско право, а също така по морско търговско право и по международно частно право.
Резултатът от положените усилия е утвърждаването на Константин Кацаров като отличен специалист по търговско право не само в България. За това допринасят и международните му контакти по време на специализациите му във Франция, Англия и Германия, както и участието му в научни конференции в чужбина. Зад граница той завоюва авторитет и чрез редица свои статии, публикувани в реномирани юридически списания.
Проф. Константин Кацаров се насочва главно към патентното право, което го свързва с големи западни фирми, развиващи дейност в България, и способства за успеха на неговата адвокатска практика. През 1924 г. той съставя и издава специален справочник по индустриална собственост, който през следващите години претърпява множество издания и го прави широкоизвестен специалист по патентно право в световен мащаб (Katzaroff’s Patent Directory, Sofia, 1924).
След освобождаването си от Варненския затвор през 1954 г. по процес, признат впоследствие от Върховния съд като „съдебна грешка“, той емигрира през 1956 г. през Югославия и Италия в Швейцария, и се установява в Женева. В Швейцария той задълбочава и доразвива научната си дейност като доказан световен експерт по патентно право със създадена от него патентна кантора „KATZAROV SA“. От 1963 г. е избран и за частен доцент по търговско право в Женевския университет, където преподава до 1970 г. В този период той се обръща и към политическите науки – издава книгите „Анализ на победата“ (1964 г. на немски език, на френски език книгата излиза през 1967 г. със заглавие „Проиграната победа. Съдбата на Европа, видяна от нейния Югоизток“, а на български – „Проиграната победа“, 1994 г.) и „60 години живяна история“ (1970) на български език. Ето какво пише самият той: Този път при моите занимания усетих, че ме измъчва въпросът: необходимо и полезно ли е за науката, но и за живота, това безбрежно теоретизиране, това трупане на теоретични конструкции върху отвлечени понятия и концепции, на което науката на континента по традиция се отдава с такова увлечение?
Необходимостта от тази тясна връзка между теория и практика е в основата и на създаването през 1969 г. на Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ към Общия фонд на Женевския университет. Проф. Константин Кацаров ръководи лично дейността на Фондацията до смъртта си през 1980 г. Фондацията извършва и дарителска дейност, тя дарява 1500 тома книги на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. В последните 30 години от дейността на Фондацията са използвани повече от 3 милиона швейцарски франка за стипендии – или близо 120 000 швейцарски франка годишно. Това представлява средно 10 стипендии годишно от един до дванадесет месеца – или общо около 300 български стипендианти са имали възможността да получат щедрата финансова подкрепа на „Фондация Кацарови“. Благодарение на Фондацията са предоставени стипендии за обучение и следдипломна квалификация, защита на докторантури, подготовка на публикации, изследвания в библиотеки и лаборатории в Швейцария, организирани са изложби и концерти, както и за установяване на професионални и лични контакти. Помощта за начинаещи юристи и студенти в швейцарски университети бележи земния път и дейността на професор Константин Иванов Кацаров – в името на неговата „Вечна България“.
На 12 ноември 2024 г. в Нов български университет в София ще се проведе Международна кръгла маса за отбелязване 100-годишнината от издаването на Патентния справочник на проф. Константин Кацаров, на основата на второто преработено и допълнено издание от 1926 г. Идеята е на проф. Веселина Манева, проф. Веселин Вучков и д-р Ерик Евтимов.
Д-р Ерик Евтимов е юрист, член на Управителния съвет на Фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет в Швейцария.
Ерик Евтимов