Две фотографски изложби се откриха на 16 октомври в Градската художествена галерия във Варна – на Веселин и Делян Вълчеви, баща и син, които са документирали живота по улиците на Ню Йорк
Заснетото е чиста документалистика, изпълнена без предварителен план, като описание в образи на карнавален спектакъл на Таймс Скуеър в Манхатън. Така изглежда изложбата с улична фотография „Чешити от Таймс Скуеър“ на Веселин Вълчев, която се откри в Градска художествена галерия във Варна.
Двайсет и пет дигитално изпълнени и принтирани фотографии с размер 55 х 70 см. Заснемането им продължава половин година през 2023. Фотоапаратът, оказал се най-подходящ, е „Канон“Д5. Защото там, на улицата, буквално сред стълпотворението, имаш секунда, не повече време, в което се появява някой образ и изчезва. Често снимането е съпроводено със сблъскване и работа от упор, споделя фотографът.
Изложбата от фотографии представя духа на улицата, показва живота в Манхатън такъв, какъвто той го е уловил – допълва Веселин Вълчев. „Спектакъл на всекидневието, надявам се да усетите, че правенето на снимки на обществено място е голяма тръпка и изпитание не само за мен, фотографа, но и за вас като забавление и зрелище.“
Роден в Преслав през 1949 г., Веселин Вълчев открива фотографията, докато учи медицина във Варна, и снима активно като млад лекар в село Тръстеник, Русенско. Когато работи в Либия, голямото пясъчно море – пустинята Сахара, го грабва с красотата си, снимането ѝ му струва три ареста. След Африка Веселин Вълчев преживява бурен фотографски период във Варна, продължил осем години. По-късно заминава за САЩ. Работи във фотолаборатория на „22 улица“ в центъра на Манхатън. С дигитализацията на фотографията много фотолаборатории затварят. Веселин Вълчев е там вече 23 години, с фотографията, която прави въпреки премеждията.
Веселин Вълчев: Чешити от Таймс Скуеър
„Възможността да правя улична фотография се дължи на обстоятелството, че в Америка проблеми със законността при правенето на улична фотография отдавна няма – казва Веселин Вълчев. – Никой не ти обръща внимание и спокойно можеш да снимаш, стига да си решен и подходящо оборудван. Уличната фотография като завладяваща хроника на всекидневието е била страна в много дискусии, довели до решения, разпоредби и закони относно практикуването ѝ. След решение на Върховния съд на Ню Йорк от 2007 г. по делото на Ерно Нусенцвайг срещу Филип-Лорка ди Корча магистратите приемат, че когато си на улицата, може да бъдеш сниман. Така че, когато вдигам апарата, не рискувам да бъда набит или наруган, не ми се е случвало. Въпреки че на улицата се подвизават и откровено скандални фотографи. Но обществото там отдавна не им обръща внимание… Кой от „чешитите“ ми е любим? Трудно ми е да посоча. Поне 5–6 ги намирам за добри. Оставям всеки сам да си хареса някой.“
Делян Вълчев: Хайку в Ню Йорк
Вместо текст с пет до седем думи Делян Вълчев показва фотографско „Хайку Ню Йорк“. Подбраните 23 улични фотографии, заснети между 2011 и 2018 г. по улиците на световния град, са подредени в Художествената галерия във Варна. Експозицията представя резултати от интуитивно и непреднамерено снимане, вдъхновено от работи на други творци – не само фотографи, но и художници, скулптори, кинорежисьори, и от магията на самия град. Идеята за заглавието на изложбата е провокирана от страница в Инстаграм, наречена Overheard New York. На нея могат да се прочетат реплики от разговори, фрази, дочути някъде в Ню Йорк, не по-дълги от едно хайку, нещо като улична поезия.
„Именно това писано слово ме провокира да подбера изображения с лирично звучене, своеобразни визуални хайкута. Кадри, уловени при скитането по улиците на града – казва фотографът. – Разбира се, за успеха е нужен шанс да станеш свидетел на някакво събитие или случка.“
Непознати, самота, доброта
Твърде бърза, за да каже здравей,
Лицата минават набързо,
но радост! Рядката усмивка!
Линдзи Либерман, 29, Манхатън
Според Делян Вълчев темата за самотата се е превърнала в шаблон. В Ню Йорк самота със сигурност съществува и понеже тя е чувство, нормално е да се усеща различно, споделя авторът. Казва още, че не е имал намерение да манипулира зрителя, изобразявайки самотата. По-скоро храни надежда снимките, които показва, да стимулират въображението. Поради това снимането на улицата и други публични места е голямата му слабост. Самият той не е сигурен дали фотографията, която прави, е социално-репортажна, или документална. Предпочел е да не дава заглавия на снимките.
Делян Вълчев заминава със семейството си в САЩ, когато е на 15 години. В Ню Йорк учи, после следва финанси, но не намира себе си в света на парите. Разказва, че в семейството му фотографията е на почит, а това е достатъчно основание да свърже съдбата си с визуалното изкуство. Занимава се с графичен дизайн.
Георги Генчев
