"Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ е изложба, която може да бъде видяна до края на януари 2025 година в Археологическия музей в Бургас.

За забележителната съдба на Петър Матеев, който донася артефактите след участието си през 1876 г. в първата международна археологическа експедиция до Близкия Изток под ръководството на известния археолог Джордж Смит, разказва в "Артефир" уредничката от Регионалния исторически музей в Бургас Красимира Стоянова.

Матеев е бил ерудиран и родолюбив общественик и журналист. Будният младеж завършва училище в родния си град Котел, а след това получава образование в протестантски колеж в Малта и започва да работи в английската поща в Цариград. В столицата на Османската империя се случва съдбовната среща между 26-годишния Матеев и знаменития археолог Смит. Под фалшива самоличност българинът успява да се включи в археологическата експедиция, която за жалост завършва със смъртта на британеца. Матеев пренася откритите в Близкия Изток плочки до Цариград и ги предава на Британския музей. Пет от тях са му подарени в знак на благодарност, а преди да почине Матеев дарява цялата си колекция.

Клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света, датираща от периода 3000 г. пр. Хр. Била е разпространена в Месопотамия (днешен Южен Иран) и е използвана главно с търговска и религиозна цел.

Плочките, които са изложени в Археологическия музей – Бургас, са запаметили сведения за търговията, зърното, робите, заемите, данъците и роднинските връзки в Нововавилонското царство, разказва Стоянова.