Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза".
Заедно със сценариста Станислав Тодоров-Роги измислят героите и техните истории, като се уповават на целия си жизнен опит. Филмът всъщност е една смесица между фикцията и личната реалност.
Очакваният купон на съучениците, дипломирани от гимназията през 1990, се превръща в травматично събитие, защото на повърхността изплуват старите и нови болки, които ги преследват и спъват в живота. Общата картина на техните различни съдби, несбъднатите им мечти и настоящи цели отразяват бурните и несигурни години след падането на Берлинската стена.
Контекстът на филма говори за това как едни млади хора, попарени от системата, са навлезли в новата идея за света. Зрителят разбира какъв път е извървял всеки един от персонажите в сянката на Държавна сигурност. Налице е точната психология на поколението, която дефинира типологията му. Животът след прехода дооформя тази топология, но не я измества от същността ѝ.
Визуалният ключ на "Клас 90" стъпва на възможно най-натуралната атмосфера, за която спомага и работата на оператора Мартин Балканкси. Мястото е ясно, действието още повече: пълно разголване. Няма декларации, които да заменят емоциите, филмът е премерен и дозиран. Той не флиртува със зрителите, а директно им говори. Затова и заразява с енергия от екрана. Водеща заслуга за това имат актьорите. Според критиката те са недвусмислено добри и играят като истински ансамбъл.
Това са Юлиан Вергов, Параскева Джукелова, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Любомир Нейков, Биляна Петринска, Стефан Денолюбов, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Людмила Митева и Стефка Янорова.
Всички те се завръщат към гимназията, където има нещо недовършено, недоизказано за тях. И като една съвременна Чехова история, "Клас 90" води до усещането за носталгия по младостта. Тъга по отминалото, но не и по социализма.
