Как войната унищожава висшето образование в Русия?
Сергей Медведев, журналист и анализатор в Радио Свобода, разговаря с Дмитрий Дубровски, преподавател във Факултета по социални науки на Карловия университет и в Свободния университет, и с Хасан Хюсейнов, филолог, културен историк, доктор по филология, професор в Свободния университет.
Сергей Медведев: Войната между Русия и Украйна не само разрушава живота в една съседна страна, но унищожава много неща в самата Русия и по-специално руското висше образование. Хиляди учени и преподаватели напуснаха страната, още хиляди бяха уволнени от университетите „заради неблагонадеждност“, учебници бяха конфискувани от библиотеките и поставени в специални хранилища, Русия напусна Болонската система и рязко падна в световните университетски класации. Възможно ли е да се получи качествено образование в тоталитарна диктатура? Има ли шанс да се запази руското висше образование в чужбина? Със свито сърце следя новините от руските висши училища. Става дума за това как бе унищожен Европейският университет в Санкт Петербург. Социологът Вадим Волков даде подробно интервю, в което обясни как се уволняват преподаватели, конфискуват се книги, а университетът се интегрира в общата идеологическа линия.
Дмитрий Дубровски: Аз съм завършил Европейския университет с първия му випуск. Но не бих говорил толкова рязко, защото там все още не се набират средства за нуждите на „нашите момчета“, не се създават трудове по философия на дроновете, както вече писа един от руските философи.
Най-сложното нещо тук е драматичната разлика между образа на университета, който за всички нас е най-либералният, отворен и демократичен университет в Русия, и този текст, предназначен неясно за кого. Всеки, който го коментира, казва: „Трябва да разберете, че този текст не е за вас, а за вашите началници“. Разбирам, че този текст е опит за договаряне или за удържане на това положение, при което Европейският университет може да остане в страната. Дали това е козируване? Не, не виждам това, но ректорът на университета директно съобщава, че е готов да работи по правилата, които Кремъл определя в момента, нещо повече, готов е и за това, че тези правила може утре да се влошат.
С. М.: Но това е смърт! Рязане на котешката опашка парче по парче!
Д. Д.: Доколкото разбирам, логиката е, че предаваме траншея след траншея. Закриха катедрата по политология и това беше голяма драма, тъй като тя бе една от най-добрите катедри в страната.
С. М.: От друга страна, докога можем да се преструваме, че в Русия все още съществува независимо образование по политически науки и социология?
Д. Д.: Ако приемем разликата между тоталитарен и авторитарен режим (тоталитарният режим контролира всичко, авторитарният се опитва да работи в режим на ръчно управление), тогава ситуацията е същата и с науката. Има огромен брой дисциплини и области, от които това правителство всъщност не се интересува и най-вероятно няма да контролира. Малко вероятно е политологията или публичната социология да принадлежат към тези дисциплини. Вижда се колко хора се връщат към съветската практика – да се скрият в теорията на някоя филология и да оцеляват там.
С. М.: Хасан, доколко сега човек може да се скрие в рамките на класическата филология в Русия?
Хасан Хюсейнов: Много хора смятат, че е възможно. Всъщност няма къде да се скрият. Университетът се намира в самото сърце на политиката, подготвяйки гробокопачи на настоящата политическа ситуация. Университетът е закваската на мисълта, закваската на социалните движения.
Драмата е, че това не е някакъв авторитарен режим или режим, преминаващ от авторитарен към тоталитарен. Това е режим на човекоядци, които не са стигнали до всички университети не защото не се интересуват от тях, а защото просто не им достигат ръце и зъби. Ако ги имаха, веднага щяха да грабнат всичко и да го погълнат. За наше щастие тези хора са невежи, затова им се струва, че могат да контролират науката и учебния процес. Това не бива да се случва! Съдбата на Европейския университет, на „Шанинка“[1] и др. го потвърждава. Това е много жалко, но се случват още маса обидни неща и едно от тях е разпадът на традиционното висше образование.
С. М.: Една седмица след началото на войната се случи удивителна метаморфоза с бившия ни университет „Вишка“ (там имаше и смяна на ръководството). Удивително е как университетът се вписа напълно в тази военна еуфория! Там само дето не плетат камуфлажни мрежи: изпращат студенти на война, на първа страница виси списък с „нашите загинали“, дават им академичен отпуск, за да се включат в СВО[2], купуват им военна екипировка, действат патриотични организации, които прославят всички тези „военни подвизи“. Според мен проблемът е в близостта на учебното заведение до държавата.
Х. Х.: Не мисля така, защото дълго време университетът се позиционираше като независим ареопаг от учени, който при това, да, получаваше пари от държавата, всички знаеха, че шефката на държавната банка е съпруга на нашия ректор. Това е почти придворен университет. Но същото може да се каже и за Руската академия за народно стопанство[3].
Мисля, че същността на проблема е другаде. В някакъв момент победи концепцията, че университетът е място, където се разпореждат преподавателите, а студентите идват при тях и те ги подготвят за някакъв бъдещ живот. Но факт е, че думата „университет“ (universitas) е означавала исторически общност от преподаватели и студенти. След това названието „преподаватели и студенти“ е отхвърлено и започват да го тълкуват вече другояче през XVII–XIX век, когато то придобива днешното си значение.
С. М.: Тоест от корпоративен принцип към просветителски.
Х. Х.: Да, и най-важното – преминаване от хоризонтална към вертикална структура. Този опит да се създаде изследователски университет: да кажем, ще имаме заедно професори, докторанти, студенти, но това състояние никога не е било достигнато. Университетът все още си остава дом на професорите, в който студентите нямат глас.
С. М.: Дмитрий, може би в Русия въобще е невъзможен независим университет? Въпреки че, от друга страна, протести в руските университети, например в Московския държавен университет има още през 1911–1912 г., по време на столипинските дела. Тогава са уволнени десетки професори, а Тимирязев и Вернадски напускат.
Д. Д.: Не е нужно да се връщаме толкова далеч в миналото. През 1998 г. Съюзът на ректорите написа писмо, в което се заявява, че ако практиката на забавяне на заплати и стипендии не бъде спряна, Съюзът на ректорите ще насърчи студентите да излязат на протест.
Изобщо въпросът за независимостта на университета е дълъг и сложен. Парадоксално е да се каже, че вероятно Хумболтовият университет е мигрирал в Америка и съществува там, защото зад океана има много повече независимост, отколкото в Европа, поради различни драматични обстоятелства. Но в Америка има друг проблем. Там хората страдат не от държавата, която е доста далеч, а от дарителите, защото образованието е много скъпо нещо и изисква много пари. Там постоянно възниква въпросът, свързан именно с независимостта от желанията на спонсорите.
С. М.: Например Московският държавен университет, Санктпетербургският държавен университет, „Бауманка“, „Вишка“ – те са като Болшой театър и Мариинския театър – придворни и подчинени на властта!
Д. Д.: Да, но държавата съвсем ясно и доста отдавна (страхувам се, отчасти с наша помощ) буквално превзе университета. Поводът е на пръв поглед благовиден: ние ви даваме пари, международно признание, интернационализиране, а вие ни давате свобода. Ние като общност се съгласихме с това, вярвайки, че не е много голямо отстъпление. Оттам започна всичко.
С. М.: До каква степен Свободният университет може да се счита за университет в изгнание?
Х. Х.: Министерството на правосъдието на Руската федерация реши да ни нарече нежелана организация. Това повишава социалния ни статус, но затруднява достъпа до нас за студенти от Руската федерация. Така че, да, може да кажете, че това е университет в изгнание и да го сравните с турския университет, който възниква в Германия след преврата в Анкара и Истанбул, когато хиляди професори бягат, а стотици са арестувани в Турция.
Но нашият университет възникна през 2020 г., преди войната, в трудното пандемично време. От една страна, имахме късмет, защото тогава всички бяхме постепенно изтласкани. Той възникна именно заради „чистките” във „Вишка“[4], възникна като доброволчески проект и бих казал, като академична кооперация. До голяма степен сега запазваме тази функция. Но когато казваме „университет в изгнание“, предполагаме наличието на някакъв вид бюрокрация, каквато ние нямаме. Имаме постоянна ротация и това е основният ни принцип. И изглежда, че той работи.
Но сега сме изправени пред нещо друго. В допълнение към хилядите студенти, които са напуснали родината, имаме хиляди студенти, които учат в различни университети в Русия. Те сравняват курсовете по различни дисциплини, които получават в Русия, с тези, които им даваме ние. И фактът, че идват при нас със стотици и дори хиляди доказва, че имат нужда от нас. Това е основното.
Що се отнася до бъдещето, за съжаление, с това имаме тъжен опит. Никоя образователна институция от минали вълни на емиграция от Русия и СССР не е създала никаква структура. Държавата в Русия се оказа толкова могъща, че унищожава желанието на хората да създават образователни структури.
Освен това разбираме, че сега за огромната част от младите учени, идващи от Русия в Европа или Америка, основната задача не е поддържането на руския или други езици на народите от Русия, а нормалното човешко трудоустройване и интеграция в университетите.
С. М.: Колко трудно е днес за един руски учен да намери място и да се интегрира в западната образователна система?
Х. Х.: Това е същият проблем, какъвто имат повечето абсолвенти, завършили обучението си в европейски страни или в САЩ. Хората от Русия нямат никакви допълнителни затруднения. Ако имате добър рейтинг, висока репутация, имате публикации, ако говорите добре различни езици, тогава ще бъдете наети на същата основа, както всички други. Ако човек успее да излезе от тежката депресия, в която изпадат мнозина, след като напуснат родината си, може да участва в състезание и да получи желаното място.
С. М.: Възможно ли е да се поддържа висококачествено висше образование в тоталитарна държава? Социологът Виктор Вахщайн разсъждава по темата:
Виктор Вахщайн: Много сериозна и дори прогресивна естествена наука може да съществува в условията на почти пълна изолация. Такива примери помним от времената на Съветския съюз. Да, това няма да е наука на световно ниво в пълния смисъл на думата, но в същото време ще бъде пробивна: там ще се създават изобретения, ще има надпревара на технологични иновации. Но има наука и има образование, които по различен начин страдат от диктатурата. Освен това има различни науки, които могат да се възползват от диктатурата, колкото и тъжно да е това. В нацистка Германия например гръцката филология се развива изключително добре.
Има само един клас науки, които ще пострадат във всеки случай, независимо от идеологията: това са социалните и политическите науки. Не може да възникне автономна, автохтонна, собствена социология, защото социологията пряко зависи от степента на интернационализиране.
Образованието е структурирано по различен начин и е в много по-лошо положение от науката. Научните изследвания могат да запазят автономност, могат по някакъв начин да се скрият в ъгъла, в някаква лаборатория. Съществуват различни херметични джобове, в които науката някак оцелява в най-трудните политически условия. За образованието ще бъде много по-трудно, защото университетите ще бъдат прочистени.
С. М.: Доколко е възможна деглобализацията на руското образование и ще се осъществи ли тя? Сега Русия напуска Болонската система с барабанен бой, тоест тя се връща обратно в съветската система, когато имаше напреднала физика и технологии, когато студентите от целия трети сват учеха в университета „Патрис Лумумба“, след което ставаха лекари, инженери и шпиони. Всички те получаваха образование в Русия.
Х. Х.: Не бих сравнявал късната съветска епоха с нашата, защото основното, което се случи след разпадането на СССР през 1991 г., беше масовата емиграция на водещи физици, математици и химици в САЩ и Европа. Още тогава руското висше училище в областта на естествените и точните науки изгуби основните си авторитети. И това, което се случва сега с хуманитарните учени, политолозите и филолозите, всъщност е просто продължение на случилото се в началото на 90-те години с висшето образование в областта на точните и природните науки.
Друго обстоятелство ми се струва по-съществено. Режимът, който съществуваше в късните съветски времена, се позиционира като прогресивен и създаде своя собствена версия на напреднал прогресивен глобализъм. А днешните управляващи са някакви изцяло пещерни хора. Тези невежи диваци ще поведат точните и естествените науки в същата бездна, в която се озоваха хуманитарните науки в края на съветския век. Със съжаление трябва да кажа, че да работиш в тази област за такъв кървав режим, който води война, не е никакво уважение към себе си. А вълната от преследване на физици и математици за т.нар. „шпионаж в полза на Китай“, за опита да се прокопае някакъв подземен канал към Индия и т.н., това са точно същите обвинения, каквито е имало през 30-те години на миналия век.
С. М.: И по-възрастни хора получават страшни присъди!
Х. Х.: Затова всеки нормален учен с елементарен здрав разум ще помисли хиляди пъти, преди по някакъв начин да служи на този режим. Този режим не може да бъде партньор. Той трябва да си отиде! И е много добре, че той не дава място на науката, че учените са принудени да отказват да му сътрудничат, защото, колкото и да съжаляваме за отделни хора, области на науката, за забележителните катедри, които съществуват, много повече ни е жал за жертвите на този режим.
С. М.: По примера на водещите руски университети виждаме, че това, което е замислено като територия на свободата, автономията, като своеобразна противотежест на държавата, застоя и еснафщината, университетът, който възниква като такъв през Средните векове, в путинска Русия се превръща в територия на робството, където хората се учат да мислят несвободно. И това, разбира се, е трагична последица от войната в Украйна.
Текстът е публикуван в сайта на Радио Свобода
Превод от руски Александър Бакалов
–––
[1] „Шанинка“ – Московско частно висше училище за социални и икономически науки (МВШСЭН). Особеността на „Шанинка“ е, че повечето от програмите са валидирани от английски университети. Университетът си партнира с университетите в Манчестър и Ковънтри.
[2] Специална военна операция – режимът на Путин нарича така войната срещу Украйна.
[3] РАНХиГС – Руската академия за народно стопанство и държавна служба е известна още като Президентска академия.
[4] „Вишка“ – Национален изследователски университет „Висша икономическа школа“.