Преди няколко дни започна 81-ото издание на Венецианския кинофестивал. Кинопарадът се откри с извънконкурсния филм „Бийтълджус, Бийтълджус“ (САЩ).
Дългоочакваното продължение на станалия вече класика „Бийтълджус“ от 1988 г. на режисьора визионер Тим Бъртън разочарова по-голямата част от критиката и зрителите, докато другата, далеч по-малката, с половин уста му призна някои качества. Идеята на творбата е да покаже съжителството между живи и мъртви. Преплитат се гледните точки, спомените и най-вече фантазмите на три поколения жени – баба (Катрин О’Хара), майка (Уинона Райдър) и дъщеря (Джена Ортега), които търсят любовта в миналото и настоящето. Ако тези три персонажа съществуваха и в предишния филм на Бъртън, тук е въведена героинята на новата спътничка в живота на режисьора, Моника Белучи. Тя играе злостната и отмъстителна някогашна съпруга на главния герой Бийтълджус (Майкъл Кийтън). Белучи блести с красота и с… липсата на какъвто и да е актьорски талант. Добре че във филма почти не говори, но и без думи го разваля. Нейната безпомощност е изразена прекрасно в епизода, когато снажда тялото си, част по част, с телбод. Това е и метафора, че продължението на първия филм на Бъртън е неуспешно съшито от неговия далеч по-хубав оригинал. Безспорно Бъртън се е забавлявал майсторски, но не успя да зарази с фантазиите си публиката.
Анджелина Джоли в „Мария“ на Пабло Ларен
С леко предубеждение, но и с тръпка пристъпих към първия конкурсен филм „Мария“ (САЩ, Италия) на чилиеца Пабло Ларен. Малцина мислеха, че Анджелина Джоли е най-подходящата актриса за ролята на оперната дива Мария Калас. Оказа се обаче, че това е безспорно най-доброто изпълнение досега на американската звезда, която месеци наред е вземала уроци по белканто, за да се превъплъти изцяло в ролята на сопраното. Ларен призна на пресконференцията, че ариите на Калас са наслагвани върху гласа на Джоли. Филмът покорява с умелото им вплитане в сюжета, те са направо действащи лица. Действието започва и завършва с последната седмица от живота на сопраното преди смъртта ѝ в Париж през септември 1977 г. Редуват се минало (в черно-бяло) и настояще (в цвят), за да обгърнат образа на една богата и силна духом, но самотна и тъжна жена, която познава само ръкоплясканията по световните сцени, но не и ласките на същите тези ръце по лицето си. Джоли се очертава като една от кандидатките за наградата за най-добра женска роля.
Babygirl, фотография Niko Tavernise, Courtesy of A24
Ако има награди за най-лошо изпълнение или филм, те безспорно биха отишли при Никол Кидман в Babygirl (САЩ) на холандката Халина Рейн. Свръхамбициозна жена на висока позиция във фирма за роботика се влюбва до уши в млад новодошъл стажант. Филмът започва и завършва с полов акт, с което заявява с какво ще ни занимава основно през цялото време. Героинята не изпитва никакво удоволствие, когато е в леглото със съпруга си, посредствен театрален режисьор (Антонио Бандерас), и се впуска в еротичен секс навсякъде – в хотели и дори в офиса си – с напористия стажант, който я използва, за да я дресира и подчини. Тялото на 57-годишната Кидман е обиграно до съвършенство, за да покаже нищетата на героите, както и пустотата на филма. Тук героинята дори не се възползва от властта си, както се предполага, за да унищожи любовника си, напротив, приема условията на неговата игра. Безкрайните еротични сцени втръсват. Какво търси този филм в конкурса?
И Анджелина Джоли, и Никол Кидман се появиха в препълнената зала за пресконференции, минаха по червения килим, където ги застигнаха крясъците на почитателите им, но това е част от задължителния блясък на всеки фестивал.
„Трите приятелки“
Като мехлем за душата дойде елегантността на френския филм „Трите приятелки“ на Еманюел Муре. И тук става дума за любов, приятелство, изневяра и предателство във френската провинция. Задкадров глас на един от героите (има и неочакван драматургичен ход) подготвя и представя местата на действието. Съпоставени са трите погледа на трите приятелки, всяка, преживяваща криза с партньора си. Спокойна атмосфера, искрящ френски хумор и тъга, съмнения, изразени в диалози, обрати на действието, немалко изненади, никакъв секс. Споен и силен актьорски състав, уверена режисура. Без да казва нещо ново за любовта, филмът е доказателство, че тази вечна тема има безброй интерпретации.
