Да си от Русия, да си независим журналист и активист за правата на ЛГБТ хората. Звучи опасно и почти невъзможно да комбинираш тези три неща. Една руска журналистка обаче успява. Елена Костюченко е Човек на деня на Свободна Европа.
Тя никога няма да забрави какво е да бъдеш дете в Русия през 90-те години на миналия век. Глад, бедност, престрелки на престъпни банди по улиците.
„Имаше постоянен страх от утрешния ден, защото неизвестното можеше да се случи на теб и на близките ти“, пише днес младата жена.
Ситуацията три десетилетия след нейното детство не звучи много по-различно. Затова Елена Костюченко продължава да наблюдава и да задава въпроси.
Днес тя е опозиционна журналистка с близо 20 години опит в медиите, а освен това е открита лесбийка и активистка за правата на ЛГБТ общността (на лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора).
Първата ѝ книга - „Моята любима страна“, излезе през 2023 г., а сега предстои да бъде публикувана и на български език от издателство „Жанет-45“.
В Русия, където нито журналистите, нито ЛГБТ активистите се харесват на управляващите, Костюченко многократно е нападана и арестувана заради работата си. Въпреки това продължава напред.
17 години от живота си Костюченко прекарва като кореспондентка на независимата руска медия „Новая газета“, до закриването ѝ от руските власти през април 2022 г. Работи и за изданието „Медуза“. Пише за войни, престъпления и социални проблеми. През 2022 г. отразява пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна. Но получава заплахи заради репортажите си и е принудена да напусне.
През август 2023 г. Костюченко разказа, че е била отровена. Разследване на Инсайдър и Белингкат събра доказателства за това.
„Искам да живея, затова пиша“, написа Костюченко в текст за „Медуза“ след публикуването на разследването.
Костюченко е родена през 1987 г. в Ярославъл, близо до Москва. В есе за Ню Йорк Таймс тя описва детството си в Русия. Спомня си как веднъж, когато е на около 10 години, непозната чужденка в автобуса ѝ дава чувал с хранителни продукти - помощ за деца сираци, въпреки че Костюченко не попада в тази категория.
Елена толкова се радва на пакета, че го изпуска, когато слиза от автобуса. Налага се да събира продуктите от снега, защото „храната е най-ценната стока“. По това време майка ѝработи като учителка и хигиенистка в две училища и едва свързва двата края.
Още на 16 готини Кюстюченко става репортерка в местен вестник в родния си град. Казва, че когато започва пътя си в журналистиката, няма „високи стремежи“.
„Просто исках да си купя зимни ботуши с катарами, а семейството ми беше бедно“, споделя Костюченко. „Имах опция или да чистя в училище, или да се опитам да напиша нещо в местния вестник. Избрах второто“.
По същото време младата репортерка попада на статия в „Новая газета“ за войната в Чечения, написана от руската разследваща журналистка Анна Политковская. Политковская е известна с репортажите си за бруталността на руската армия в тази война, както и за корупцията и ограниченията на демокрацията в Русия, налагани от режима на президента Владимир Путин.
Нейната статия оказва огромно влияние върху Костюченко. „Осъзнах, че всичко, което знаех за страната, в която живея, е било погрешно“, разказва по-късно тя.
Когато завършва училище, Костюченко се мести в Москва и записва журналистка в Московския държавен университет. Привлечена от темите и стила на писане в „Новая газета“, младата журналистка се пробва за стажантка в медията още когато е на 17. Приета е. По-късно става пълноправна репортерка и най-младата служителка на вестника в цялата му история.
Това се случва през 2004-2005 г. През октомври 2006 г. Анна Политковская е застреляна в асансьора на жилищния си блок в центъра на Москва. Едва през 2014 г. петима мъже са осъдени за участие в убийството ѝ, но поръчителят никога не е разкрит.
За Костюченко Политковская е „идол“ в журналистическата професия. Младата Елена обаче така и не успява да сподели това с Анна.
Костюченко е първата журналистка, която пише за демонстрациите на руската протестна пънк група Пуси Райът. През 2011 г. групата започва да организира протестни пърформанси на публични места в Русия. Те засягат теми като правата на жените и ЛГБТ хората, противопоставят се на Путин и на връзките му с Руската православна църква. Много активистки от протестната група са арестувани и съдени.
Костюченко е и сред първите репортери, които пишат за присъствието на руски войски в Източна Украйна, когато там започва война през 2014 г. „В Донбас се водеше война. Научих и успях да докажа, че руската армия участва активно в нея“, спомня си тя в публикация в Инстаграм.
Именно тогава се ражда идеята за книгата ѝ „Моята любима страна“, която издава през октомври 2023 г. - година след като напуска Русия.
В тази книга има много любов и много ужас“, пише Костюченко. „Описах как Русия се превърна във фашистка държава и защо толкова дълго не виждах това. А когато го видях, не действах“, добавя журналистката. Тя намира начин да осигури достъп до книгата си и за хората в Русия - безплатно и през приложението на „Медуза“.
Книгата печели награди от Ню Йоркър и списание „Тайм“ за най-добра книга на годината. Историкът Тимъти Снайдър нарича Костюченко „важен пътеводител в двадесет и първи век“.
Освен журналистка, Костюченко е и ЛГБТ активистка. Тя участва в изданията на московския Прайд - шествие за правата на ЛГБТ хората, по времето, когато такъв все още се провежда. През 2011 г., при участието си в шествието Костюченко е пребита и влиза в болница.
Това не ѝ се случва за последно - журналистката е арестувана или бита и при други демонстрации за ЛГБТ права.
През 2013 г. руският парламент одобрява закон за забрана на „пропагандата“ по ЛГБТ теми сред непълнолетните. Тогава Костюченко участва в протестна акция, която също е разпусната с насилие. Въпреки това журналистката казва, че „да направиш нещо винаги е по-добре, отколкото да си седиш вкъщи и да чакаш депутатите да те обявят за второкласен гражданин“.
Костюченко подчертава, че активизмът не е в центъра на нейната работа, но ЛГБТ темата е важна за нея, защото засяга пряко живота ѝ, както и този на милиони хора от общността в Русия.
За работата си Костюченко е отличена с редица награди, сред които Наградата на европейската преса, наградата „Герд Буцериус“ за свободна журналистика в Източна Европа, както и наградата „Павел Хлебников“.
През март 2024 г. Костюченко се ожени за партньорката си Яна Кучина, също журналистка.
