Стари и нови игри
не знам за кой път
експлодира снаряд насред главната улица
русокосото и синеоко момиченце
в прегръдката на обезумялата си майка
която успя да се скрие от шрапнела в един вход
гледаше как по улицата подскачат хора на един крак
и то радостно запляска с ръчички и викна:
мамо
искам да си играя с чичковците на подскок
[Йосип Ости, „Сараевска книга на мъртвите”, „Балкани”, 2003, прев. Ганчо Савов]
В мъжкото психиатрично отделение в неделя беше спокойно. Някои от пациентите бяха имали свиждане, върнаха се от разходката с близките си навън в парка, седяха по леглата и чакаха вечерята. Други се разхождаха напред-назад по коридора като часовои, на които не идва смяната. Трети пушеха в банята. Докараха храната в баките, санитарят подреди чиниите и приборите на масите в трапезарията, отиде до двете големи стаи и ги повика за вечеря. Нямаше остри пациенти. Единственият остър пациент, компютърният спец Ц., беше укротен. Той спеше на леглото си вече втори ден. Явно малко бяха прекалили с инжекциите. А как запомнящо се, как триумфално постъпи в отделението Ц.! Сякаш целият беше намазан с меда на живота и блестеше като златен. Беше еуфоричен, показваше слиповете си, със следи от червило – момичетата така го изпратили. Къде е имало толкова много момичета, които да го изпращат, не се разбра. Но сега Ц. спеше.
Пациентите се навечеряха, санитарят събра чиниите, отнесе ги в кухнята и ги изми. Сетне пусна телевизора.
На една от масите седеше В. Той беше на двайсет години. Беше постъпил наскоро в отделението, доведе го майка му, служителка в Централна поща. Бил насъбрал цяла шепа боклучета, кончета, перца, копчета, гледал ги и им говорел. Разделял ги на отделни купчинки и после ги събирал. При разговора с лекаря майката беше споделила, че синът ѝ искал да стане шаман.
Санитарят се облегна на рамката на кухненската врата. Оставаше му да измие с парцала коридорите, когато пациентите си легнеха. Изведнъж забеляза, че В. се оживи и се загледа в екрана на телевизора. Вървеше централната емисия новини и тъкмо съобщаваха, че сибирският шаман, който тръгна пеш на поход от Якутия към Москва преди година-две, за да изгони демоните от Путин, е въдворен в психиатрия в Далечния изток. Пуснаха и стари кадри от похода му, той вървеше строг и мълчалив по асфалтовото шосе, обут с гумени ботуши и теглеше двуколка, на която беше натоварил багажа си, а дългата му рядка брада се развяваше на вятъра. Следваха го двайсетина последователи.
Момчето стана неспокойно. Надигна се от масата, пак седна. Надвеси се над своите перца и кончета и започна да им говори нещо. Санитарят го гледаше изпод вежди. Интуицията му подсказваше, че този малкият ще му създаде проблеми.
Когато дежурният лекар слезе от горния етаж да вечеря, санитарят му сподели опасенията си. Лекарят отиде до леглото на В. и му зададе няколко въпроса. После вдигна ръка – няма проблем.
Малко преди полунощ отделението беше утихнало. Санитарят изми коридорите, изми си ръцете и лицето и се опъна на кушетката в кухнята. Беше си донесъл за четене две книги – стихосбирката „Сараевска книга на мъртвите” на босненския поет Йосип Ости, посветена на обсадата на Сараево, и „Цветница” на Кърт Вонегът. Първо отвори стихосбирката. Особено му хареса едно стихотворение – „Стари и нови игри”. Помисли си как стихотворенията, писани по повод на една война, спокойно вършат работа и за други войни. Прочете стихосбирката и се захвана с Вонегът. Виж, Вонегът искрено го разсмя. Както е известно, Вонегът се бил специализирал до степен на съвършенство да изнася напътствени речи на абсолвентите в различни колежи при завършването им. В една от речите си той споделя, че винаги е добре речта да започва с виц, и признава, че дълго търсил най-смешния виц. И вече бил сигурен, че почти го е открил. След като разказва вица, допълва, че навремето работел в „Дженерал Електрик Къмпани” в Скенектади и част от работата му включвала задължението да пише речите на служителите. Веднъж написал речта на един от вицепрезидентите и вмъкнал този виц вътре. Вицепрезидентът не бил прегледал предварително речта, защото имал пълно доверие на Вонегът, започнал да я чете, стигнал до вица, който не бил чувал, и така започнал да се смее, че се наложило да го отведат от трибуната с кръвотечение от носа. На другия ден Вонегът бил уволнен.
Вицът беше следният:
Знаете ли защо сметаната е много по-скъпа от млякото?
Защото кравите никак не обичат да клечат върху толкова малки бутилчици.
Санитарят се смя на вица почти толкова дълго, колкото и вицепрезидентът. Сетне изведнъж в главата му изникна суровото лице на сибирския шаман от архивните кадри по телевизията и му стана съвестно от този негов смях. Надигна се да обиколи отделението. Леглото на В. беше празно. Изтича до банята. Така си и знаеше. Прозорецът беше отворен. Отделението се намираше на втория етаж. Надвеси се навън. На половин метър минаваше олукът. Уж все се канеха да сложат решетки на прозорците…