Образование с човешко лице

Образование с човешко лице
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    24.07.2024
  • Сподели:

Разговор с Кремена Сьодерстрьом, директор на основно училище „Игелста“ в град Сьодертеле, Швеция

 

 

 

С Кремена разговаряме за пътя ѝ от студентка в Бургас до учителка и директорка в Швеция, за възгледите и принципите, на които се опира шведската образователна система, за това какво всъщност означава ученикът да бъде в центъра на образованието, за психологическия елемент в работата на учителите и директорите, за необходимостта от поддържане на баланс между контрол на качеството и свобода на действие във и извън класната стая и за добри практики, от които създателите на образователни политики у нас биха могли да почерпят вдъхновение.

Защо решихте да станете учител и как започна преподавателският ви път в Швеция?

От малка знаех, че искам да уча езици. В един момент реших, че най-много ми допада лингвистиката. Започнах да уча приложна лингвистика и получих диплома за преводач и учител. През последните две години в Бургаския университет въведоха и програма за обучение по журналистика. Беше ми интересно и разбрах, че журналистиката ми харесва още повече. Когато завърших, срещнах бъдещия си съпруг и заминах за Швеция. На място ми казаха, че трудно ще получа работа като журналист, защото няма достатъчно възможности. Избрах да стана учител малко или много защото имах възможността да започна работа по-бързо и така да се интегрирам в обществото. Научих шведски горе-долу за шест месеца – друго е, когато половинката ти е от съответната държава, особено когато имаш опит от езикова гимназия, познаваш техниките за учене на език. Оттук имах магистърска степен, но тя не беше достатъчна, за да получа работа. Трябваше да завърша шведска педагогика. Беше трудно, обаче нямаше друг начин. През 2006 г. започнах да преподавам френски и английски на ученици от 12 до 16 г.

Кои са основните разлики между начина на преподаване в училище в Швеция и в България?

За два месеца в университета разбрах, че разликата между педагогиката в България и в Швеция е огромна. Редно е да кажем, че много от практиките и методите, които се използват там, са огледало на обществения ред и на обществените възгледи, нагласи и ценности. Съответно някои от практиките там са по-трудно приложими например тук, във Франция или в Англия.

В Швеция са важни отношението и коментарите на учителя – как давам обратна връзка, така че ученикът да разбере какво трябва да направи и как аз мога да му помогна, а не да му дам един тест и да кажа: „Ами двойка“. Не казвам, че оценката изобщо не е важна. Важна е, защото няма приемни изпити за вход в гимназия и в университет и ти трябва бал, но образованието е толкова добро, че няма значение в коя гимназия ще влезеш. Моята дъщеря е силно мотивирана и завърши гимназия с много висок успех, но никога не съм ѝ казвала, че на всяка цена трябва да изкарва високи оценки. Оценката няма голямо значение, защото държавата предлага и други възможности за учащите. Да кажем, че един ученик няма необходимия успех, за да влезе в гимназия. Държавата поддържа класове за ученици в гимназиите, които не са успели да минат по определени предмети. Това се смята като нулев клас. Може и две години да си в този клас, за да получиш знания по трите основни предмета – шведски, английски и математика – и да започнеш гимназия. Ако по някаква причина не завършиш гимназия, независимо дали не ти се е учило, или си имал здравословни или други проблеми, започваш да работиш и успоредно с това имаш достъп до безплатни учебни центрове за възрастни. Примерно на 30 г. решаваш да завършиш средното си образование и да учиш в университет. Ти имаш възможност да покриеш изискванията по предметите, по които не си минал, за да имаш гимназиална диплома и да кандидатстваш в университет, като междувременно работиш. Два пъти в годината се провеждат изпити за повишаване на успеха от гимназията и ако получиш висока оценка, можеш да кандидатстваш за университет с нея. С други думи, имаш втори шанс, а не оставаш на улицата и не се чудиш какво да правиш. Има успели шведски политици, министри и журналисти, които са минали по такива алтернативни пътеки на обучение.

 

 

 

Образованието в Швеция е ориентирано към практиката. Най-важното е всички да са подготвени за живота. Когато напусне училище, ученикът трябва да е опознал себе си, да е научил как учи най-добре и да е развил ключови умения, така че да може да бъде пълноценен гражданин – да се отнася с уважение към всеки човек и към държавата, да разбира законите, да разбира икономика, бюджет, да е подготвен да се оправя сам. Да вземем обучението по чужди езици. Когато заминеш на почивка в чужбина, никой няма да те пита как се спряга даден глагол. Целта е учениците да разбират и да бъдат разбирани на чуждия език. Аз не мога да очаквам от ученик, който е гений по математика, но на когото езиците изобщо не му харесват, да е перфектен по френски. Но аз давам всичко от себе си, за да може той да изгради основа по езика. В миналото водех ученици в 9 клас във Франция, имах сътрудничество с училище извън Париж. Поемам децата в 6 клас, когато започват да учат втори чужд език, и в 9 клас участват в обмен във Франция, живеят с местни семейства, имат програма за всеки ден. За мен най-хубавият момент е, когато видя, че учениците ми се опитват да намерят общ език, нямат притеснение, дори и да знаят, че не са най-добрите, дори да допускат грешки, намират си стратегия за комуникация. Според учебните програми по чужд език в Швеция целта е учениците да придобият друга перспектива, да опознаят други държави, традиции, история, култура, за да могат да видят разликите и да осъзнаят, че не всичко е черно и бяло.

В Швеция образованието е безплатно и няма частни училища. Няма никакво значение какви финансови възможности имат твоите родители, няма никакво значение дали току-що си дошъл от България в Швеция като имигрант – ти имаш същите възможности да успееш, както всяко едно дете в страната, без да има нужда родителите да ти купят дори една химикалка. Храна, учебници, тетрадки, компютри – всичко се плаща от училището според Закона за образованието.

Другата голяма разлика е близостта между учителя и ученика. В Швеция си говорим на „ти“, независимо дали си учител, лекар, министър-председател. Хората се отнасят като равни един към друг. Това важи и за учениците.

Често чуваме, че ученикът трябва да е в центъра на обучението. В България обаче този принцип се разбира и прилага по изкривен начин – ученикът е свободен да прави каквото си пожелае, без да се притеснява, че ще бъде санкциониран, ако не се държи прилично или не се старае достатъчно, защото всеки ученик е източник на пари за училището заради системата на субсидиране. Какво означава ученикът да бъде в центъра на обучението в най-положителния смисъл на думата, ако съдите по своя опит в Швеция?

Като нация ние, българите, като че ли по-скоро виждаме това, което не работи. В Швеция ти виждаш доброто, потенциала на ученика и на индивида, това е заложено в обществото. Разбира се, говорим и за това, което не работи, но не като констатация, а на базата на предложения от училището за решаване на конкретния проблем. Целта е да видиш нещо положително, за да може да привлечеш ученика на своя страна и да му помогнеш, да разбереш каква подкрепа може да му окаже училището. Учителите ментори провеждат по две срещи на година с всеки ученик и родителите му. Независимо в кой клас е, детето говори първо – споделя как се чувства, какви трудности има, как вижда своите собствени познания, какви цели си поставя. След това учителят споделя какво смятат колегите му на базата на събраните от тях отзиви. В тези разговори не се набляга на това какво ученикът не може, а как представянето му може да се подобри с подкрепата на учителя. Например учителят по английски казва: „Може би трябва да поработиш върху лексиката. Аз мога да ти помогна по този начин“. Дори да имаш само двойки, учителят се фокусира върху потенцила ти. Тук има и разлика в учебната програма, обучението по всеки предмет се планира за тригодишен период, така че всичко, което научиш през тези три години, завършва с една крайна оценка в 9 клас. На практика това означава, че един ученик може да е имал само двойки в 7 клас, но когато училището направи индивидуален план за него – с конкретни цели и подкрепа по всеки предмет, – тогава ученикът може да завърши 9 клас с шестици. Ние не можем да оправим всичко толкова бързо. Заедно с ученика и родителя трябва да видим какви стъпки можем да предприемем – примерно за тази година избираме два предмета, които са любими на ученика, и наблягаме на тях. По този начин ученикът започва да вярва в себе си.

Учителите са обучени да поддържат близка връзка с учениците, да установяват навреме, ако нещо не е наред, при нужда да ги насочват към психолога. Независимо дали става въпрос за здравословни проблеми, проблеми у дома, лични проблеми, или каквото и да е, училището трябва да се съобрази с това, че детето не се чувства добре, и да му даде възможно най-добрата подкрепа. Според Закона за образованието в Швеция училищните директори трябва да провеждат ежеседмични срещи с екипите си във връзка с психическото и физическото здраве на уениците. Така можем да помогнем на всеки, преди проблемите да са станали големи. В едно от училищата, където бях директорка преди години, учителите ни споделиха, че са забелязали, че едно дете отсъства често поради болки в корема. Разгледахме различни възможни причини за тези болки и накрая, след всички разговори с училищния психолог, медицинската сестра и ръководството, изпратихме детето на лекар и се оказа, че има левкемия. За щастие, оцеля. Аз се срещам веднъж месечно и с персонала в столовата, където децата имат закуска, обяд и следобедна закуска. Въпреки че в училището има 500 ученици, тези хора виждат например, когато някое дете не яде, и могат да ми кажат, ако имат притеснения. Имали сме случаи на деца с анорексия и ние веднага въвличаме родителите, лекари, психолози. Факт е, че когато учениците се чувстват добре и физически, и психически, те имат много по-голям шанс да вървят успешно напред.

Как като директор проследявате доколко учителите се справят със задачите си?

Всичко е на основата на непрестанна обратна връзка и наблюдение. Имаме списък с критерии за оценяване на работата на учителите, изготвен от общинския инспекторат по образование. Учителите много добре знаят какво гледаме. Минимум два пъти на срок аз влизам в час по всеки от предметите, по които преподава всеки един учител, там съм от началото до края и след посещението ми имаме предварително планиран час за разговор с учителя, за да обсъдим как е минал часът, дали се е справил според критериите, задавал ли е достатъчно въпроси за размисъл на учениците, или основно въпроси с отговор „да“ или „не“, успял ли е да ги въвлече в дискусия. Учителят казва от какво не е доволен и аз го питам как иска да му помогна – може например да му назнача друг учител, който да го насочва като ментор. Така учителят може да е спокоен, че аз не съм там, за да му казвам: „Ти не работиш правилно“, а за да му помогна. Рядко се случва, но има учители, които не споделят ценностната ни система – например учител от друга държава, който е минал по моя път, но не е приспособен към начина на мислене, според който трябва да уважаваш ученика. Ако искаш да те уважават, и ти трябва да показваш уважение. Учениците знаят кой е лидерът в класната стая, няма нужда да го показваш с диктатура, трябва да има взаимно уважение. Тогава се постигат най-добрите резултати.

В допълнение аз имам задължение редовно да осигурявам възможности за обучение на учителите с цел развиване на определени компетентности според това на какво сме решили да наблегнем. Примерно виждаме, че имаме много деца с аутизъм и много млади учители или учители, които казват, че им липсват знания в това отношение, и аз планирам през часовете по компетентност през следващата година да наблегна на уменията в тази област, като каня специалисти и организирам работилници. Ако пък имаме много ученици от други държави, както е при нас в момента, аз наблягам на това как се преподава на деца, които нямат добро ниво на владеене на езика. Всяка година проследяваме определени параметри и работим проактивно, за да видим какво трябва да направим, за да дадем по-добро образование на децата. Учениците също могат да си кажат мнението. Всичко идва от нуждите на училището – това, което е актуално за нашето училище, може да не е актуално за други училища.

Доколко свободни са учителите да определят методите на преподаване, чрез които смятат да постигнат заложените от държавата образователни цели?

Има рамка за цялата държава за това какво трябва да знаят и могат учениците по всеки предмет, но всеки учител е свободен да преподава, както реши. Рамката е за тригодишен период – от първи до трети, от четвърти до шести и от седми до девети клас и за гимназията. В тези три години учениците трябва да преминат през това, това и това, но всяко училище преценява как да подходи към изпълнението на целите и си създава план за работа. Например в преподаването по чужд език е задължително всяка седмица учителят да провежда занимания, покриващи компонентите на учене на език – писане, четене, говорене, слушане и познания за съответната държава. Най-добрият вариант е да ги комбинираш в един час. Не може да оцениш един ученик по английски, ако той не е слушал достатъчно текстове и не е практикувал. В случая грешката е твоя, защото не си преподавал по начина, по който аз изисквам или държавата изисква. Ако ученикът не може едно от тези неща, той не може да получи оценка.

Кой и по какъв начин контролира вашата работа като училищен директор?

Общината, тъй като системата е децентрализирана. Ежегодно ме оценяват родителите, учениците и учителите и тези оценки отиват директно в общината. Когато тези оценки излязат, всички могат да ги видят. На базата на тях два пъти в годината имам разговори с общинския директор по образованието. Като директор аз отговарям и за финансовите резултати – тоест ръководя цялата организация като главен изпълнителен директор. Дискутираме резултатите ми, дали могат да ми помогнат и какви са предложенията ми за подобрение и след няколко месеца имаме отново среща, за да видим как са нещата на този етап. За да можеш да продължиш да работиш като директор и да си достатъчно добър лидер и психолог, след първата година трябва да минеш през тригодишно обучение, ориентирано към въпроси от областта на правото, поставяне на цели, работа със статистически данни и лидерство.

В Швеция няма мандатност за училищните директори. Ако си вършиш добре работата, можеш да останеш и повече от 5–6 години, но практиката не е такава. Аз реших да поема директорския пост в настоящето ми училище, защото като директор в предишното ми училище започна да ми става скучно, не усещах, че правя промяна, всичко беше прекалено лесно – каквото и да правиш, децата имат много добра основа и нещата си вървят. Аз обичам предизвикателствата. Отне ми няколко години, но създадох организация, в която има доверие между хората в екипа и те знаят, че аз съм справедлива и ще застана зад тях, ако има някаква несправедливост, но и че имам високи изисквания. Когато правиш това, което си обещал, че ще направиш, малко по малко се създава доверие между хората в организацията и всеки е готов да даде още повече от себе си, за да успее училището. Преди 60% от учениците имаха двойки, сега са 18%. Има родители, които започнаха да връщат децата си при нас. Като директор имам едни от най-високите резултати в общината според оценките на учителите за работата ми, което означава, че правя правилните неща. Аз имам нужда от целия екип, за да постигам целите, които си поставяме, като същевременно всеки екип се нуждае от лидер.

Публикуването на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е голяма новина в България и повод за интензивни дискусии в медиите и социалните мрежи. Каква значимост се отдава на резултатите от PISAв Швеция?

И в Швеция резултатите от PISA са новина, но не се приемат толкова трагично. Ние сме по-напред от България и други държави, но не сме много добре в сравнение с преди. В това няма нищо странно, тъй като имаме много ученици имигранти, обхванати от PISA, които са живели малко време в тази държава. Такъв е случаят в моето училище. Ако изберем училища само с деца, живели цял живот или поне 5–6 години в Швеция, резултатите ще изглеждат по различен начин. Всички се сравняват с Финландия, но във Финландия има много по-малко ученици и родители имигранти и бежанци. Едно е, когато добре образовани семейства имигрират в друга държава – техните деца са учили в добри училища в родината си и имат добри познания. Друго е, когато семейства идват като бежанци – в немалко случаи техните деца не са ходили на училище през последните години, някои не могат да четат и да пишат, така че предпоставките са различни. Иначе в Швеция си даваме сметка, че трябва да работим за подобряване на резултатите на учениците по четене. Технологиите оказват голямо влияние и в днешно време децата четат по-малко. Затова наблягаме на нуждата да създаваме възможности за повече четене. Когато един ученик няма добър речник и не може да чете между редовете, това се отразява на успеха му по всички предмети.

 

 

 

Какво е мнението на университетите и работодателите в Швеция за резултатите от образователната система? Според тях подготвени ли са учениците за следване и работа?

Това е силата на образованието там. Всеки студент, който учи за учител, има практика всеки срок. Като директор съм длъжна да осигуря ментор на студента според целите, заложени от университета. Практиката завършва с оценка и обратна връзка от ментора и оценката отива в университета, за да може да се направи индивидуален план за студента. След тези пет години ти вече имаш много сериозна практика. По подобен начин стоят нещата и за други специалности.

Коя е първата стъпка, която според вас трябва да бъде направена в България като част от усилията за реформиране на образователната система?

Министерството на образованието и науката (МОН) трябва да поеме отговорността да определи цели, които да важат за всички училища, и след това директорите да получат необходимата подкрепа, за да знаят как да си вършат работата. Трябва да има и градивен контрол, директорите да могат да се учат един от друг. Във всяка община в Швеция, включително и там, където работя, всички училищни директори и общинският директор на образованието имаме среща почти всяка седмица, за да споделяме какво правим, докъде сме стигнали, какви са приоритетите ни. Важен е и въпросът как и на базата на какво се назначават директори и като го сложиш този директор, той знае ли как трябва да работи. Тъй като отговарям за финансите на моето училище, аз гледам администрацията да е минимална, искам всички ресурси да отиват в помощ на ученика. С фокус върху ученика, ясни цели и приоритети и правилните хора на правилните места можем да постигнем много в реформирането на образователната система.

Кремена Сьодерстрьом е родена в Ахелой. Завършва средното си образование във Френската гимназия в Бургас. След това придобива магистърска степен по лингвистика и журналистика от Бургаския свободен университет. През 2001 г. среща бъдещия си съпруг и на следващата година се установява в шведската столица Стокхолм. От 2006 г. работи като учител по френски и английски език. През 2015 г. става директор на училище в предградие на Стокхолм, а впоследствие заема същата позиция в училище в центъра на столицата. От август 2020 г. е директор на основно училище „Игелста“ в Сьодертеле – град с висок процент имигранти, недалеч от Стокхолм.

 

 

 

 

Даниел Пенев

Станете почитател на Класа