„Страх и отчаяние в Третата империя“ на Тимофей Кулябин във Vene Teater, Естония. В рамките на Световен театър в София
Черна кутия, рамкирана от светодиодна лента, се появява тихо от дъното на сцената. И също така безшумно изчезва, след като свършва първата Брехтова миниатюра — отплува обратно, като че всмукана от черната дупка, за да се появи следващата черна кутия и да започне новата сцена.
На пръв поглед действието в пространството на черната кутия е почти незабележимо. Черната кутия е като зона на забавена реалност, открояваща не движението, а смисъла. Асоциацията ми беше с елементи от видеоинсталациите на Бил Виола, който не толкова през арт формата и технологиите, колкото през сетивното изследва страданието на Човека.
Изучаването на природата на страха е обединяващият елемент в избраните от режисьора Брехтови миниатюри. Страхът е естествен, предаван през поколения механизъм, който задейства защитни функции у хората. Страхът нараства в смутни времена и Кулябин знае това от собствен опит.
Спектакълът на Тимофей Кулябин във Vene Teater е лично изказване, в което режисьорът и екипът му споделят страданието така, както наранен човек споделя. Усещането за сковаваща заплаха доминира в представлението. През черното и тишината прониква някакъв звук — отначало едва разпознаваем, леко променящ се, той не става по-силен, но става все по-натрапчив — от него не можеш да се освободиш.
Чуто/нечуто/дочуто, казано и помислено — това са променливи неща в спектакъл, анализиращ механизма на страха. Другите долавят ли мислите ни, когато този страх е завладял съзнанието ни? Или под натиска на тежки събития ние фактически започваме да мислим за едно и също?! В търсене на отговори режисьорът разработва диалога по особен начин. Отначало той е активен, дори шумен, но после става тих — думите се процеждат през тежки паузи, за да се стигне до финала и пълната тишина, в която субтитрите предават мислите на героите.
В интерпретацията на Кулябин радикалната и авторитарна идеология водят до недоверие и предателство и разяждат обществото. Принуден да живее в емиграция, както дълги години живее и Брехт, режисьорът е с изострено чувство към днешните промени, които водят до засилване на десни и имперски идеи. Аналогиите са видими, а отчаянието/страх нараства от усещането за поредно повторение.
Брехт пише тези сцени, обединени под общото заглавие „Страх и мизерия в Третия райх“, въз основа на разкази на очевидци. За мнозина те са само вестникарска хроника, а според него разкриват важни процеси от разпада на социума — индивидуалността е под заплаха, когато се разпадат социалните структури.
Световната премиера на „Страх и мизерия в Третия райх“ с режисьор Златан Дудов е била на 21 май 1938 г. в Париж. Под различни заглавия и комбинации миниатюрите се играят в Калифорния и Ню Йорк… През 1948 г. творбата е реализирана от Волфганг Лангхоф на сцената на Дойчес Театер. След десетина години е поставена в Berliner Ensemble от ученици на Брехт, като един от тях, Конрад Свинарски, режисира „Страх и мизерия в Третия райх“ и във Варшава. По същото време са и първите постановки върху някои от миниатюрите у нас, в Учебния театър на ВИТИЗ, за да се появи в средата на 90-те спектакълът на Леон Даниел.
Мнозина от свързаните със сценичната история на „Страх и мизерия в Третия райх“ са сподвижници на Брехт или са хора, пострадали по един или друг начин от нацизма — например Волфганг Лангхоф е преживял ужасите в лагерите на смъртта и ги е документирал.
„Как Човек да опази себе си и възгледите си под натиска на авторитарните идеологии?“ — този въпрос е звучал и тогава, звучи и днес. Спектакълът търси възможния отговор заедно със зрителите, приобщени от личната интонация и точно намерената форма. А черните кутии, обрамчени със светодиодни ленти, които препращат към условността на епичния театър и христоматийната Брехтова завеса, продължават и след финала да възникват в обезпокоения ум… Като в „приказка на ужасите“… (част от първоначална идея за заглавие). Нищо че актьорите са вече отново в Естония.
*
„Страх и отчаяние в Третата империя“ по Бертолт Брехт, режисьор Тимофей Кулябин, сценична версия Роман Должански, сценография Олег Головко, костюми Влада Помиркованная, осветление Оскарс Паулинш, музикално оформление Тимофей Пастухов. Участват: Артьом Гареев, Александр Жиленко, Дмитрий Кордас, Дмитрий Косяков, Даниил Зандберг, Марина Малова, Eкатерина Кордас, Татяна Косминина, Анна Маркова, Татяна Маневская, Елли Левин, Кристиан Драздаускас, Роман Щирий, Таисия Подолска.
1 юли 2024 г., НТ „Иван Вазов“