Разговор със създателите на музикалния колектив Sonido Gallo Negro от Мексико Сити Габриел Лопес и Исраел „Роли“ Мартинес
Довечера – сряда, 3 юли 2024 г., в 21 часа на сцената на Зала „Сингълс“ в НДК ще излязат музикантите от мексиканската психеделик-спейс-кумбия-сърф-рокендрол формация Sonido Gallo Negro. С този концерт, част от серията „Аларма Пънк Джаз“ на БНР, завършва и голямото им европейско турне от последния месец. Групата е феномен на съвременната мексиканска сцена, а в по-широк световен контекст можем да я свържем и с естетиката на лейбъла Glitterbeat на Крис Екман, благодарение на който албумите ѝ Sendero Mistico и Mambo Cosmico станаха преди години популярни и в Европа. Нека споменем тук, че същата издателска компания представя любими на българската публика артисти като „Баба Зула“, които бяха у нас за пореден път миналата седмица, и Гайе Су Акьол, която пристига през ноември по покана на екипа на (Пост)Wrong Fest. В афиша на „Аларма“ за последните 11 години пък са участвали още шест групи от същото музикално семейство (буквално от цял свят) – Кинг Аишоба Бенд от Гана, Dirtmusic на самия Крис Екман (заедно с Хюго Рейс и Мурат Ертел от „Баба Зула“), италианците Sacri Cuori, словенското трио Širom, туарегите Tamikrest и Басеку Куяте & Ngoni Ba от Мали.
В София Sonido Gallo Negro пристигат с програмата от последния си албум Paganismo, издаден от T-Vox Records, в който откриваме изключително богата палитра от жанрове, традиции и референции – от сърф-рока, през звуковите пейзажи в стил „спагети уестърн“ и психеделичните измерения на традиционната кумбия (с теремин и аналогови синтезатори), та чак до Kraftwerk. Разговяме с двамата основатели на фромацията – китариста и основен композитор Габриел Лопес и басиста Исраел „Роли“ Мартинес.
Нека да започнем с корените на вашата музика, които са в мексиканския рокендрол и чак по-късно започват да се преплитат с по-традиционните жанрове.
Габриел Лопес: Двамата се познаваме от 25 години и оттогава свирим и сме свирили заедно в различни групи от рокендрол ъндърграунда на Мексико, но в един момент рокендролът не ни беше достатъчен и затова започнахме да правим кумбия. Sonido Gallo Negro като есенция на тези търсения съществува като група от 14 години.
A идеята за черния петел и за цялата „звукова митология“ около него откъде идва?
Габриел Лопес: Черният петел е символ на магията в мексиканската култура и така се появи и в нашата музика. И в мексиканското изкуството въобще, и в нашата звукова концепция стои импулсът да изкараш на бял свят цялата магия, която е заровена в Мексико.
И тук, като говорим за „заровено познание“, на преден план излизат двата елемента, които са в основата и на сценичното ви представяне – Космосът (научнофантастичната визулна среда, темите на много от пиесите ви) и предколумбовите митологични кодове… Обаче с уточнението, че не говорим за някаква езотерика или ню ейдж митология, а по-скоро за естетически постулати, създадени от и за тази група.
Исраел Мартинес: Опитваме се в никакъв случай да не бъдем „правоверни“ в нашите музикални концепции. Гледаме всичко, което да свирим, да има най-вече нашия почерк.
Добре – инструментариумът е изключително интересен: с теремин и флейта, които комуникират по много автентичен начин помежду си. Добавяме тук и аналоговите синтезатори… Ясно е откъде идват ритмите, ясни са и корените на електрическата струнна секция, но общият звук е… хем нещо ново, хем нещо, което говори на хората от цял свят – не само в Мексико или Латинска Америка.
Габриел Лопес: Двамата музиканти, които свирят съответно на теремин и на флейта, са аржентинци, но вече от толкова дълго време живеят в Мексико, че смело можем да ги наречем „по-мексиканци от мексиканците“.
Исраел Мартинес: Мисля, че нашето предимство е и в това, че свирим инструментална музика, и тя ни събира с хора от цял свят. С инструменталната музика можем да изкажем всичко, без да има нужда превод.
Понякога обаче имате и гласове, както е например в песента Cumbia triste в последния ви албум. А и ако вземем предвид факта, че често заглавията на отделните ви пиеси в един албум изграждат концептуална рамка и някак ни насочват към разказваната история, какво е значението на думите за вас?
Габриел Лопес: Когато имаме хубав текст, прибягваме и до гласа, който трябва да предаде това лирично послание. Но и търсенията ни въобще са такива, защото с всеки албум или с всяко завършено произведение ние се опитваме да дълбаем в корените на мексиканската култура, разказвайки истории с музика… И не само на мексиканската – в корените на културата на човечеството въобще, опитвайки се да предадем целия човешки опит.
Разкажете ни за визуалните измерения във вашата музика. И за немузикалните елементи и влияния. Човек често, слушайки ви, се чувства като в роман на Фуентес или на Хуан Рулфо – четеш и веднага в съзнанието ти изникват образи…
Исраел Мартинес: Разбира се, в предишни наши албуми сме се опирали на влиянието на Енио Мориконе или на образите от филмите на Серджо Леоне, визуализиращи тази музика – трудно е да кажем кое е първичното от двете вдъхновения… Иначе човекът, който прави видеоклиповете ни, се казва Густаво Гаму. Той е уругваец, който живее в Мексико. А визуализациите на сцената и обложките на всичките ни албуми са дело на Доктор Алдерете, единия от двамата аржентинци в Sonido Gallo Negro, който свири и на теремин в групата.
Ваши песни могат да се чуят в два ключови за новото мексиканско кино филма – „Рома“ на Алфонсо Куарон и Chicuarotes на Гарл Гарсия Бернал. Разкажете ни за отношенията си с мексиканската филмова индустрия и имате ли нови идеи в тази насока?
Исраел Мартинес: И в двата случая се включихме в последния момент и не сме се готвили специално, но е вярно и обратното: в Мексико ако работиш здраво, можеш да постигнеш успех в киното…
Габриел Лопес: И да, мислили сме да направим и саундтрак за цял филм, още повече че предишният ни албум Mambo Cosmico e точно това – измислен е като сценарий за цял въображаем филм.
И сега стигаме до пътуването. Защото Sonido Gallo Negro е голям ансамбъл. Не сте просто трио или квартет. В какво се състои основното предизвикателство, когато пътувате на друг континент, толкова далеч, често до места, където никога не сте били преди и не знаете какво да очаквате?
Исраел Мартинес: Разбира се, трябва да се заредиш с много търпение, когато тръгваш на турне… От много години вече сме по турнета и затова търсим практическите решения – как да пътуваме с по-малки усилватели и да можем лесно да се придвижваме с тях.
Все пак каква е основната разлика между пътуванията на голямо турне в Европа и в Америка? Има ли някое място, много различно от Мексико, където сте се почувствали като у дома си?
Габриел Лопес: Аз мога да кажа смело, че тук, в Европа, всяко ръкостискане е различно, докато в Щатите, когато сме на турне, навсякъде има много мексиканци.
Исраел Мартинес: Да, естествено, има културни разлики и затова говорим и за културен шок, но мисля, че енергията на публиката тук, в Европа, е също толкова експлозивна, колкото и на концертите ни в Мексико.
Габриел Лопес: Мисля, че почти на всеки концерт досега сме се чувствали като у дома си, защото, когато даваш от себе си всичко, публиката обикновено ти отвръща със същото.
Ако се върнем на темата за „многото изкуства в едно“, доколкото преди малко засегнахме и филмово-визуалното измерение на вашата музика, можем ли да кажем, че принципно в Мексико винаги е имало предпоставки изкуството да е на границата между… повече изкуства?
Исраел Мартинес: Да, и това и на нас самите ни създава много приятна среда и ни кара да се чувстваме щастливи. Във всеки различен проект на Sonido Gallo Negro ние съчетаваме музиката не само с графиката, но и с танца и с други изкуства…
И оттам, от танца, идва и следващият ми въпрос: какво е музика за по-широката публика и какво е ъндърграунд? Защото, ето… вашата музика произлиза от ъндърграунда, но може да звучи и на площада, където хиляди хора да танцуват?
Габриел Лопес: Честно казано, това винаги е представлявало проблем, защото може да имаме големи идеи, но обикновено бюджетите ни са малки и понеже не искаме да се отказваме от нашите интегритет и идентичност като артисти, не правим компромиси.
Това не е проблем, аз смятам, че така е и редно все пак.
Исраел Мартинес: Да, и ние мислим по същия начин.
И на финала – връщам се към първата асоциация, която ми дойде на ума, когато за първи път слушах албума ви Mambo Cosmico и гледах ваш видеоклип с тези (ретро)космически блестящи одежди, маски и декори … та, първото нещо, за което се сетих, бяха Sun Ra Arkestra. Влияние ли са те за вас?
Габриел Лопес: Много уважаваме и харесваме Sun Ra Arkestra, но съвпадението е по-скоро случайно, защото винаги сме се старали да вървим по наш си път.
Добре, но пресечната точка все пак е налице и аз ви пожелавам да достигнете до възрастта на техния настоящ лидер Маршал Алън, който преди малко повече от месец навърши 100 години и още пътува по турнета…
Исраел Мартинес: Благодаря. И ние се надяваме на това.
Превод на интервютоЛюдмил Фотев
Цветан Цветанов