Националната галерия "Двореца" представя Недко Солаков и изложбата му "Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4", която ще може да се види до 1 септември.
Неин автор е Недко Солаков - един от най-известните художници от своето поколение, добре познат на всички ценители, експерти, почитатели на модерното съвременно изкуство у нас и по целия свят. Професионалната му биография впечатлява с над 100 самостоятелни изложби в най-популярните музеи в Европа, Америка и Азия, с продължителното сътрудничество с някои от най-авторитетните и амбициозни международни галерии, както и с участието в множество международни биеналета (Истанбул, Сидни, Венеция, Ню Орлиънс, Тирана, Шарджа, Рига, Катманду, Москва, Севиля, Сао Пауло, Екатеринбург, Солун и други) и групови изложби по покана на куратори-визионери.
Солаков е единственият живеещ в България художник, който не само е бил национален представител на страната ни на Венецианското биенале, а и три пъти е бил включен в основния му кураторски проект. За участието си там през 2007 получава една от наградите. Недко Солаков участва и два пъти в най-авторитетната световна изложба за съвременно изкуство – Документа в Касел, Германия.
Проектът с експресивното заглавие "Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4" (‘A Cornered Solo Show’) започва още през 2021, когато авторът се обръща към директори и главни куратори на известни музеи с молбата да му предоставят “незначителен“ ъгъл в сградите на техните институции – ъгъл, който никога не е използван за изложби, но публиката има достъп до него.
Досега са реализирани три „ъгъла“ в големи европейски музеи:
#1 – в MUDAM, Музея за модерно изкуство на Великия херцог Жан в Люксембург (2021),
#2 – в MAXXI – Националния музей на изкуството на ХХI век в Рим (2022), и
в Горно Белведере във Виена, където „Завряна в ъгълa самостоятелна изложба #3 (с Чарлз Еше като моята артистична съвест)“, продължава до 19 юни тази година.
И трите изложби, обединени от непривично, странно, неизползвано досега ъглово пространство, разказват абсолютно различни истории, създадени специално за контекста им.
В Националната галерия в такова неизползвано до днес “ново“, макар и много видимо и лесно достъпно място в Двореца, "Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4“ разказва въображаемата история на скромен придворен художник и неговата приятелка малка мишка, живеещи под стълбището на двореца.
Събеседници в предаването "Радиокафе" бяха Ярослава Бубнова – директор на галерия "Двореца" и художникът Недко Солаков.
"Зад такова признание стоят огромен талант и труд, за които в родината ни сякаш малко се говори. Смятам, че Недко Солаков, изложбите му, както и отделните му проекти заслужават много повече известност в България, но това се случва стъпка по стъпка, защото е нужно да се преодолее неразбирането и различното отношение към различните видове изкуство. Неговите работи и изложби са достатъчно добре известни в тази сфера, в която хората гледат отвъд границите", посочи Ярослава Бубнова, която е и куратор на настоящата експозиция.
По думите ѝ, художникът е много активен и в социалните мрежи, където негови изказвания по теми вълнуващи обществото ни, в това число и теми за изкуство, получават огромен брой реакции.
"Само че, това влияние, което той осъществява, чрез своето мнение, е предимно върху хората, които припознават българското изкуство като нещо тотално надгранично и извън териториално, а такива хора ги има – те са все повече и повече, така че неговата влиятелност ще расте", посочи още тя.
В експозицията "Завряна в ъгъла(бъдеща) изложба" публиката откликва на тази част от творчеството на автора, наречено институционална критика. При него тя никога не е директна, но това обикновено са саркастични и хумористични коментари за съществуването на изкуството и мястото му днес и именно тази изложба дава отговор на въпроса защо художникът е малко известен в България, защо художник с огромни възможности и постижения прави проект в едно кътче на сградата, което друг не би си позволил да направи, подчерта Бубнова. Това е проект на изложба от името на своя протогонист – един скромен, придворен художник, който изобразява това, което е в полезрението му, именно там, в ъгъла, за да може да се консултира със своята публика, която в основата си е една мишка. Така че тази ситуация на обръщането на взаимоотношенията на един автор, много известен, но не придворен от името на придворния и абсолютно неизвестен, е подчертана в институционалната критика, изтъкна още кураторът.
От началото на 1990-те работите на Недко Солаков (роден през 1957 в Червен бряг, живее в София) са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-ото, 49-ото, 50-ото и 52-ото Биенале във Венеция; на 3-ото, 4-ото и 9-ото Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-ото и 4-ото Биенале в Кванджу; на 5-ото Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-ото и 5-ото Биенале в Цетине; на 1-ото Биенале в Лудж; на 7-ото Биенале в Шарджа, Обединени арабски емирства; на 3-ото Биенале в Тирана; на 2-ото Биенале в Севиля; на 2-ото Биенале в Москва; на Документа 12 в Касел; на 16-ото Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13 в Касел; Триеналето в Катманду; 1-ото Международно биенале за съвременно изкуство в Рига и 2-ото Биенале в Лахор. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Фондация De Apel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Националния музей на изкуството на кралица София, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Софийската градска художествена галерия; Galleria Borghese, Рим; Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Института за съвременно изкуство – София; La Panacée, Монпелие; Mudam – Musée d'Art Moderne Grand-Duc Jean, Люксембург; MAXXI – Националния музей на изкуството на ХХI век, Рим и Белведере, Виена. През 2003 – 2005 самостоятелната му изложба ’A 12 1/3 (and even more) Year Survey’ е представена в Казино Люксембург, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008 – 2009 изложбата му ’Emotions’ е показана в Kunstmuseum, Бон; Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011 – 2012 неговата най-голяма досега ретроспектива ‘All in Order, with Exceptions’ е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (‘All in (My) Order, with Exceptions’); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто.
Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA, Ню Йорк; Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.
Недко Солаков в своята част на разговора разкри кои са героите на нашето време, към които се завръща и които го провокират.
"Един от тях е Явор Гърдев, на когото страхотно се възхищавам – невероятен е. Не раозбирам много от нещата, които той реализира и умее да ги материализира, но той е една изключително положителна бездна в която е удоволствие да с гмурнеш", посочи художникът. Близък по светоусещане е и писателят Георги Господинов и неговото „Времеубежище“, допълни още той.
Провокира го и го гневи ужасната политическа обстановка в страната ни.
"Хората, занимаващи се с политика у нас, са абсолютно оперирани от съвест, но някой говори ли за съвест днес?"
Чуйте още интересни аспекти за няколкото ъгъла на проекта “Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4“ – те, по думите на автора ще станат 7.
С Недко Солаков и Ярослава Бубнова, разговаря Гергана Пейкова.
