Един обект, обвит в мълчание, успява да проговори благодарение на 20-годишните усилията на екип от археолози, ръководен от акад. проф. Васил Николов.
На 11 юни Националният археологически институт и музей на Българската академия на науките (НАИМ – БАН) откри изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.", организирана по повод 20 години от началото на археологически проучвания в най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия-Солницата. Археологическата експозиция е посветена и на 155-годишнината на БАН.
Защо този обект е толкова уникален и какви експонати могат да видят посетителите на изложбата разказва в "Нашият ден" акад. проф. Васил Николов.
По думите на акад. Николов целият екип на Солницата, редом с експертите от най-големия и престижен археологически музей у нас, е положил усилия, за да представи най-ценното от материалните находки в обекта. Изложбата е подредена тематично и хронологически, като проследява развитието на солодобива, обредността и търговията, осъществявана от цивилизацията, населявала тези географски ширини в периода 5600 – 4350 г. пр. Хр. Екипът, подготвил изложбата, е положил усилия да представи находките в техния контекст чрез много снимков материал, кратки текстове, аудиогидове и добавена реалност, разказва акад. Николов.
"Акцентираме върху нещо, което го няма в праисторията на цяла Европа по това време – каменни укрепителни системи, датиращи от 4700- 4350 г. пр. Хр.", заявява акад. Николов. Ученият подчертава, че преди златото да се утвърди като ценност, именно солта е представлявала първата парична система.
Гостът описва работата по археологическия обект, която е сложна заради наличието на голяма укрепителна стена и наслагването на две могили от два исторически периода. Едно от ключовите открития на археолозите е доказателството за наемен труд още в епохата около 4600 г. пр. Хр. Европейската цивилизация, живяла в Източните и Западни Балкани, е разполагала с ресурс за монолитни строежи, производство на промишлено за времето количество сол и търговия на далечни разстояния, изтъква акад. Николов.
"Правим максималното да консервираме и реставрираме каменните структури и да социализираме паметника с много съоръжения, които улесняват достъпа на хората до съответни структури. Нашата работа не е свързана само с научни цели – продължаваме нататък, за да превърнем обекта в туристическа дестинация", заявява гостът. В края на разговора акад. Николов подчертава необходимостта от национална стратегия за археологическото наследство, чрез която би могло да се акцентира върху подобни вълнуващи и значими исторически обекти.
