Изложбата на Мартина Рьотлингова в галерия Depoo е до 9 юни
Мартина Рьотлингова представя провокативна изложба в галерия Depoo, в София. „Похот в Рая” (22.05.–09.06.2024) ни превежда буквално и метафорично през райските врати чрез аранжираните на входа на галерията растения, през които зрителят преминава, за да навлезе в нейния интимен свят.
В изкуството си Мартина Рьотлингова акцентира върху мястото на жената в обществото, критикува онзи „лустросан” женски образ, който ни привлича от списанията, медиите, в ежедневието… Някои виждат в произведенията ѝ феминизъм, но това, което изобразява, е по-скоро една непосредствена гледна точка, чрез която авторката се стреми да разкрие същността на жената като индивид, личност, абстрахирана от фалшиви модели за красота. За тази цел Мартина разменя ролите на двата пола и поставя женското начало в нов, различен контекст, не като обект на похот, а като еманципиран субект.
Последната си изложба авторката посвещава на вечната тема за любовта, връзките и тяхната мимолетност, която в съвременния свят е все по-актуална и зачестява като явление. С критичен поглед авторката разглежда човешките взаимоотношения между хората, които стават все по-краткотрайни, лишени от доверие и търпимост. Уповават се предимно на моментното удоволствие. Това явление е особено валидно в т.нар. приложения за запознанства, при които дистанцията на комуникация е скъсена, обхватът разширен, контактът се осъществява много по-лесно и бързо, което предполага и много по-бърз и лесен край. Обезценяването на близостта е един от проблемите, които Мартина Рьотлингова поставя със средствата на живописта и графиката. Споделяйки без предразсъдъци със зрителя личния си опит и преживяване с дигитални приложения за срещи като Тиндер, Бимбъл и други, тя насочва фокуса към една засилваща се социална тенденция на алиенация. За основа на платната и графиките са използвани фотографии от личния архив на художничката, както нейни собствени, така и на мъже, изпращали ѝ свои снимки чрез приложенията, сред които и фотоси с открито сексуален характер. Смел артистичен акт, който не всеки би се решил да разкрие публично.
Към концепцията на изложбата ни насочва и нейната подредба. Централно позициониран, голямоформатният автопортрет на авторката, наречен „Лилит”, подсказва ролята, която заема жената в разказа. Изкусителна прелъстителка, тя е основен двигател на процеса, контролира ситуацията. Обичайната ѝ
позиция на подчинена на мъжката власт и сила е изместена върху противоположния пол. Мартина Рьотлингова използва субекта като обект в изкуството си. Експлоатира собствения си образ като инструмент, чрез който изследва психологически и социални територии. На останалите две срещуположни стени в галерията са разположени съответно отляво символи на женското начало – изображения на дамско бельо и детайли от тялото на художничката, а отдясно – на мъжкото – еректирали фалоси. Представянето им по този начин, едни срещу други, насища атмосферата със сексуално напрежение. Малкият размер на графиките (5х5 см) принуждава зрителя да скъси дистанцията и поставя под съмнение мъжествеността и нейната доминираща роля. Освен фетиш, дамското бельо е и визуален разказ за нощ, прекарана в безсмислено забавление.
Мартина Рьотлингова е изградила свой пластически език, близък до хиперреализма. Същевременно чрез техники на ретуш, замъгляване и омекотяване на изображението и контура, потъмняване на определени части някои от композициите се приближават до абстрактното. Този ефект, подобен на сфумато, в комбинация с меки полутонове и специфична цветова гама с преобладаващо синьо-лилави и сиви нюанси с топли, сетивни акценти естетизират и обединяват отделните обекти в хармонична цялост. Подредбата на изложбата е неконвенционална. Произведенията са разположени диагонално върху стените, на различна височина. Част от платната са привидно небрежно поставени върху рафт. Експозицията разказва история, поставя зрителя в неформална среда.
В последните си серии живопис и графика Мартина Рьотлингова маркира феномена на „отчуждената близост”. Живият контакт е изместен от виртуалния. Напълно непознати си разменят твърде интимни снимки и реплики в социалните мрежи, които трансформират общуването, романтичните връзки, интимността. Вулгаризират ги, нарушават съкровения им характер.
В съревнованието за прелъстяване и надмощие в крайна сметка победители няма. Опитът за намиране на връзка, търсенето на любовта приключва с разочарование. Всичко, което остава след многобройната комуникация и срещи, е една колекция от снимки на рафта на „безименната стена” (както я нарича авторката) с по-малко сбъднати и повече несбъднати мечти и желания, които пораждат чувство на самота и празнота…
Мартина Рьотлингова е родена през 1987 г. в Словакия. Завършва живопис в Академията за изкуствата в Банска Бистрица, специализира живопис и графика в Академията за изящни изкуства в Лече, Италия. Финалист е на конкурса „Живопис на годината“ и на 6-ото Биенале на свободните изобразителни изкуства, организирано от Словашкия художествен съюз. Освен в Словакия е реализирала самостоятелни и общи изложби в Париж, Богота (Колумбия), Прага и Зноймо (Чехия), Бари (Италия), Швейцария, Антверпен (Белгия), а вече и в България. Освен в областта на класическата живопис и графика тя работи с фотографии, инсталации и обекти. Живее и работи в Антверпен.
Ани Венкова
