Днес  4 юни „Колибри“ издава „Дуински елегии“ – един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, дело на Райнер Мария Рилке.

 

 

 

 

 

Блестящата поетическа версия дължим на Кирил Кадийски, големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

През зимата на 1912 г. Рилке започва да пише поетическия цикъл „Дуински елегии“ (152 стр., 24 лв.) в замъка „Дуино“, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление и с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. Именно в замъка „Дуино“ Рилке създава първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на цикъла: 

 

 

 

 

 

Някой ден, осенен от жестоко прозрение,ще запея – възхвала тържествена за благосклонните ангели.

Поетът завършва елегиите цели десет години по-късно – през мразовития февруари на 1922-ра, който прекарва в писателска треска в кулообразната постройка замъка „Мюзо“ – мрачно имение от XIII век в швейцарския кантон Валис. Подпомаган от меценати, които поемат грижата за всичко насъщно – за светлината на свещите, писалището, зеленчуците в чинията, които икономка сервира веднъж дневно – Рилке работи като обсебен, за да завърши творбата на живота си, която за него е повече от поредната стихосбирка. Елегиите са неговото завещание, те са поезия, „насочена към сърцето“.

 

 

 

 

 

След шестгодишното прекъсване между 1915-а и 1921-ва, когато светът е потънал в развалини, от Рилке се излива удивителен поток скръбни писма, в които поетът задава най-големите въпроси на живота. От кой мрак произхождаме? В кой мрак потъваме след краткия си престой на бял свят? Какво ни свързва с безкрайната вселенска шир? И за какво точно сме на тая земя? Каква задача ни е дадена?

„Дуински елегии“ са публикувани от лайпцигското издателство „Инзел Ферлаг“ през 1923 година. Настоящото българско издание съдържа десетте елегии, както и шестнайсет други стихотворения на Рилке. В приложение са добавени откъси от „Писма до един млад поет", „Писма до една млада жена“ и „Райнер Мария Рилке до Марина Цветаева“ в превод на Мария Енчева, от „Флорентински дневник" и „За поета" в превод на Бисерка Рачева. За илюстрации в изданието са използвани скулптури на Огюст Роден.

 

 

 

 

 

Райнер Мария Рилке (1875-1926) е всепризнат катоедин от най-забележителните поети от края на XIX и началото на XX век, изключителен майстор на формата. Поезията на Рилке – от неговата първа книга „Живот и песни“ до последните му предсмъртни стихове – е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава „чисто изкуство“, адресирано към човека като единствена значима реалност. В чест на поета е учредена престижната награда за лирика „Райнер Мария Рилке“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кой моя вопъл дочул би сред сонма от ангели,щом възопия? На кой херувим милосърден сърцетоще се разтвори за мене – без мигом да паднав плен на могъщата негова власт? Та нали с красотата започвастрашното... Ужасът, който все пак поносим е,щом тя възторгва ни, някак нехайно пропусналада ни затрие до крак... Всеки ангел, уви, е ужасен!Ах, по-добре да мълчим, своя мраченплач да преглътнем. Кого да зовеш, от кого липомощ да чакаш? От ангели – не. И от хората – също!И прозорливите твари разбрали са вечекак беззащитни сме даже в дома си, в самиясвят със значения пълен...

 

 

 

 

 

 

 

Из „Първа елегия“ (Откъс)

 

 

 

 

 

 

* * *

 

 

Роденият с лира –

кой бог го дари! –

все пее, не спиракрайЛета дори.

Щом с мъртви, с измрели

той вкусвал е мак,

сам ронил би трелии

в бездни от мрак.

Ликът във водата,

макар замъглен,

е чист и човечен.

Че само в два свята –

сред двойния плен –

гласът е всевечен.

 

 

 

 

Из „Сонети към Орфей”

 

 

* * *

 

СТРАХ

 

 

 

В гората оголяла птичи вик,

безсмислен сред гората оголяла.

И все пак чу се този птичи вик,

виси като застинал в свода миг,

в небето над гората оголяла.

И в този вик е вече всичко тук:

лежи земята сякаш глухоняма,

небето зее като празна яма,

и новата минута в потрес плах

мълчи смълчана, бледа – сякаш знае,

че вече тук самата смърт дошла е

и изход няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)