На 16 и 17 май в Стара Загора бе представена новата постановка на шедьовъра на Винченцо Белини, образеца на белкантото – "Норма", с диригент Диан Чобанов и режисьор Джандоменико Вакари. Няколко дни преди премиерата директорът на Държавна опера Стара Загора - режисьорът Огнян Драганов, сподели защо в театъра са направили избора да бъде поставена точно "Норма" на Белини. С Таня Иванова - великолепната изпълнителка на главната роля, разговарях по телефона дни след спектакъла:

Таня Иванова – Норма в последната премиера на Старозагорската опера. Радвам се да Ви чуя няколко дни след премиерата. Как се чувствате, как Ви подейства тази толкова емоционална и драматична жрица?

Здравейте, радвам се да Ви чуя. Да, няколко дена след премиерата е и благодаря, че сега ми се обаждате, защото сега е по-осъзнато и по-смислено това, което ще кажа. Защото непосредствено след премиерата, на следващия ден, абсолютно усещането ми беше, че мина всичко като сън и даже все едно някой друг е пял, не съм пяла аз – много странно! Но сега, няколко дена след това, мога спокойно да говоря и вече Ви казвам съвсем отговорно, че ми липсва Норма!

Така ли? Казаха ми, че сте подходили с известни опасения към ролята, защото Вие категорично сте Тоска, категорично сте Аида, Турандот, Леонора от "Трубадур" и другата Леонора от "Силата на съдбата", Елизабет от "Дон Карлос", Манон Леско… Мими, Мадам Бътерфлай… Но Норма е доста по-различна от всички тези, които споменах и които категорично са Във Вашия репертоар – звездни партии. Знаете ли всъщност за кого е написана специално тази партия?

Да, всъщност аз прочетох, знам за кого е написана, но аз не познавам качествата на тази певица. Знаете ли, само една скоба – колко приятно ми стана и хубаво, като споменахте всички тези героини, които са в моя репертоар. Обичам ги всички – до една! Норма беше супер предизвикателство за мен – много, много… В един момент ми стана много интересно, защото е съвсем, коренно по-различна от това, което досега съм пяла. Стилово аз не познавах нищо от Белини, в смисъл – аз да съм се занимавала и да съм пяла този композитор. И затова в процеса на работа наистина минах през много различни етапи, но през цялото време ми беше интересно и се радвам на крайния резултат, защото си мисля, че все пак е за моя глас.

О, колко хубаво! Не знаех за тези неща и наистина, абсолютно съм съгласна и с двете ръце, вече от опита (малкия), който имам от един спектакъл. Мога да кажа, че това е абсолютно писано за мецосопран, но мецосопран с колоратури. Аз съм била мецосопран преди десет години и всъщност сега работих повече върху колоратурите, които се оказва, че все пак са изпеваеми. Има начин, с който да се изпеят.

Да, точно заради това, тъй като Вие сте започнали като мецосопран и всъщност първата Ви партия, доколкото знам, е Хубавата Елена на Офенбах?

Да, в Стара Загора.

Така че, не би трябвало за имате някакъв проблем, освен това гласът Ви е много красив, много тембрист, тъй че мисля, че Норма си е Ваша партия при всички случаи.

Абсолютно, абсолютно казвам, че Норма е моя партия и ако съм жива и здрава и ако имам възможност и покани от различни театри, ще я пея с удоволствие.

За Джудита Паста, за която е написана Норма, Стендал е казал, че тя е можела да изпее от "ла" на малка октава до "до диез" или дори "ре" на трета. Тоест, доста странен диапазон… и най-накрая той е написал: "… мисля, че все пак тя е мецосопран".

А какво бихте казали за Старозагорската опера, която Ви даде възможност да опитате тази партия?

Стара Загора! Все пак това е моят град, моята опера, макар че за първи път бях назначена и поканена в Операта в Пловдив. Но аз живея в Стара Загора. Какво да кажа? Благодаря на ръководството. Нещо, което наистина искам да кажа, е това, че тази година, това лято, в периода 20 - 27 август ще се проведе конкурсът "Гласът на Камен" и съм благодарна на ръководството, че така радушно, в лицето на г-н Драганов и на главния ни диригент маестро Кринчев, че така с желание и много емоционално приеха тази идея и този конкурс ще се случи в Стара Загора тази година.

Той не се случва за първи път, доколкото ми е известно?

Това е второто му издание, за първи път беше в Пловдив преди две години – 2022, и това е второто издание.

Аз се радвам, че ще има отново такъв конкурс, защото според мен той трябва да се провежда още по-често - може би не на две години, може би всяка година, защото това е в памет на един от най-големите ни съвременни тенори и този човек наистина заслужава младите му колеги да знаят кой е той. Но какво бихте казали за Старозагорската опера като театър, като трупа, като енергия, като настроение, като дух?

Искам да благодаря на всички мои колеги от хора и от оркестъра. За първи път получих такова топло отношение. Моята гримьорна беше пълна преди спектакъла с цветя, нямаше място от цветя, подаръци, бонбони, а наистина много рядко съм получавала такова топло посрещане и отношение. И съм благодарна на всеки един, който отдели от времето си, за да дойде, да ме поздрави. И въобще в процеса на работата също беше много, много приятно и винаги получавах (както аз мразя да се изразявам на друг език, но) "фийдбек" получавах абсолютно от всеки и сега – вървя по улиците, също срещам колеги и продължаваме да говорим за Норма, което много ме радва.

Постановката беше ли Ви приятна, удобна… доколкото успях да видя тя е класическа постановка, не би трябвало да поставя някакви сериозни изпитания пред певците?

Много съм благодарна на екипа, с който работихме – маестро Чобанов и Джандоменико Вакари, който беше режисьор, със Салваторе Русо който беше сценограф и художник на костюмите. Много съм благодарна на маестро Чобанов за това че аз и други пъти, много пъти съм работила с него, естествено, той е и мой директор в Пловдив. Но това, което ми харесва в него и това, което е нашата обща философия, разбиране към музиката, е това, че човешкият глас е един инструмент. За мен винаги е бил част от оркестъра, а не просто самоцелно показване на гласа. И с това работим в тази посока – да няма традиции, да няма показност, а просто да е част от целия спектакъл. Затова съм му благодарна и затова винаги ми е било приятно да работя с него. Джандоменико Вакари – за първи път се срещам с него, за първи път работя. Нещо, което много ми хареса, е емоционалното виждане за образа на Норма. Винаги съм си мислила (и по записите, които съм гледала, без да подценявам никого, възхищавам се на всеки, който се е докоснал до тази творба), но винаги е било малко по-статично чисто режисьорски. Напротив – Вакари искаше от мен много емоционално, много по италиански поднесен образ, което за мен - това е водещо. Винаги казвам, че емоцията (естествено контролираната емоция) е тази, която трябва да води образа. Защото даже в правилната емоция гласът се оцветява по правилния начин. Ти не можеш да кажеш на гласа: "сега ми е тъжно, а сега ми е весело". Само вярната емоция може да украси гласа по верния начин. И затова той много ми помогна и се радвам, че направих една много емоционална Норма.

Какво Ви предстои сега? Опера Пловдив, Opera Open?

Предстоят ми две много интересни, хубави, любими заглавия. На 29 юни имам спектакъл на "Турандот" на Античния театър на Opera Open; след това имам участие в един концерт също на Opera Open на 3 юли; след това на 20 юли имам "Аида" – пак на Античния, любим театър и след това в рамките на конкурса "Гласът на Камен", който ще се проведе от 20 до 27 (както казах) август – на 23-ти със световния тенор Хосе Кура имам "Тоска". И баритон ще бъде моят добър приятел Кирил Манолов.

Доколкото разбирам, Хосе Кура, а може би и Кирил Манолов ще участват и в самия конкурс като жури, или?

Хосе Кура ще бъде председател на журито, както и на първия конкурс, който проведохме преди две години. Ще пеем с него заедно "Тоска" на 23-ти и ще дирижира финалния концерт на награждаването, който ще бъде на 27 август. А моят приятел и колега Кирил Манолов ще участва в "Тоска", ще бъде Скарпия.

Разбирам, ами добре е някой път да поканите и него за член на журито…

Разбира се, конкурсът се провежда редовно. Да сме живи и здрави, много трудно се създава конкурс и се поддържа в днешно време – чисто финансово. Идеята на конкурса е да пътува в различни градове, в различни оперни театри – там, където Камен е пътувал и е пял. Затова, естествено, че винаги, всяка година трябва да са различни хора (в журито – бел. ред.), с удоволствие – само да сме живи и здрави!

Това означава ли, че имате идея този конкурс да излезе извън границите на България?

Вие прочетохте моите идеи. Това ми е мечта, но трябва да се работи много, за да се осъществи.