Ако има роман на Александър Дюма, който да е преекспониран на екрана, то това със сигурност е „Тримата мускетари“. Всяко поколение от зората на киното насам би трябвало да познава поне една екранизация, което не изключва факта, че част от съвременните зрители са по-добре запознати с приключенията на костенурките нинджа, отколкото с тези на Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян. В родината на Дюма, от друга страна, вече 60 години не се е появявала нова филмова адаптация (последната е от 1961 г., режисьор Бернар Бордери, отново в две части, без да броим един тв минисериал от 2005 г.), което обяснява нетърпението преди появата на „Тримата мускетари: Д‘Артанян“ и „Тримата мускетари: Милейди“. С амбициозната задача да пренесе над седемстотин страници в четири часа екранно време се е заел Мартин Бурбулон, чиято филмография до момента не е особено впечатляваща (една успешна комедия с продължение и един твърде академичен „Влюбеният Айфел“, 2021). Новият приключенски екшън се стреми да остане верен на Дюма и в същото време да направи историята достъпна за световъзприятието на модерната киноаудитория. Разбира се, винаги е възможно нововъведенията да ви подразнят,… но само ако ги разпознаете!
Романът „Тримата мускетари“ започва с намек за Дон Кихот, обгърнат в добродушна ирония, търпелива мъдрост и обещание за интригуващи перипетии, в неподражаемия разказвачески стил на Александър Дюма. Един филм не би могъл да се мери с това. В първата част на своя диптих Бурбулон директно ни потапя в натуралистичния здрач на 1627 г., изпълнен с дъжд, кал, грубовати маниери и безмилостни сблъсъци. Екшънът стартира без предисловие, мрачният тон е зададен чак до цветовата гама, както и образът на Д’Артанян – мъж, готов светкавично да се притече на помощ при първия дочут изстрел. Не просто честолюбив гасконски младеж, натупан от съдържателя на страноприемницата и неговите слуги, а неволен свидетел, попаднал на неподходящото място в неподходящия момент, който брани храбро честта на една дама, в резултат на което е застрелян и погребан… жив, за щастие. Самоизравянето му задава драматизма и съспенса на предстоящия романтичен епос.
В началото беше възкресението
„Тримата мускетари“, реж. Мартин Бурбулон
Католици и хугеноти
Част от въздействието на Дюма се крие в начина, по който „лавира“ между измислицата и реалността. Историческият фон е ясен, акцентът е върху частната драма, била тя на влюбения Д’Артанян или на кралицата на Франция. За Бурбулон и неговите сценаристи обаче е било от първостепенна важност да засилят политическия контекст на историята, превръщайки религиозния конфликт, който все още тлее в кралството на Луи XIII петдесет и пет години след Вартоломеевата нощ, в движеща сила зад всяка лична неприязън (за целта дори Атос се оказва протестант, а „нововъведеният“ му брат е водач на бунтовниците в Ла Рошел). Така кардинал Дьо Ришельо не просто се опитва да злепостави Ана Австрийска, той я обвинява, че му пречи на войната с Англия, милеейки за протестанта Бъкингам, който от своя страна се стреми към тази война, с английска подкрепа за хугенотите отсам Ламанша… Изглежда „превеждането“ на „Тримата мускетари“ на езика на съвременната младеж минава и през задължителното изостряне на противопоставянето в обществен план, за да се почувстват по-отчетливо призивите към толерантност и зачитане на различността.
Да живее интригата!
Интензивността на сюжета задължава. Вмъкната е цяла паралелна линия, която се върти около Атос и клопката с мъртвата блондинка, умело заплетена със събитията напред и назад в хода на разказа (а във втората част Арамис се сдобива с прегрешила сестра…). От друга страна, любопитен е начинът, по който реални конфликти и заговори от епохата са приписани на други инициатори или насочени към други цели. Ролята на брата на краля е значително обогатена във фабулата, като за целта са използвани неговите чести подозрителни съюзи, които не са включени в романа на Дюма. Филмът се „сдобива“ и със сватбата на принц Гастон д’Орлеан, по време на която е организирано покушение срещу Луи XIII, приписано на протестантските водачи, докато в действителност „заговорът на граф Дьо Шале“ (който също не присъства в литературния оригинал) е бил насочен срещу Ришельо заради влиянието, което е имал над монарха и т.н.
„Тримата мускетари“
Милейди
Самият факт, че половината от диптиха е кръстен на нея, е достатъчно показателен. Но това не е единствената подсказка за реабилитацията на женските образи в „Тримата мускетари“ (в това число и „несъществуващите“, като Матилд д’Ербле) и особено този на милейди Уинтър. Някакъв особен антипатриархален дух се прокрадва и в двете части на филма (усещаме го дори при Ана Австрийска) и достига връхната си точка в промените, внесени в персонажа, превъплътен от Ева Грийн. Не става дума за „съкращаването“ на част от биографията на перфектната злодейка, а за съзнателния избор за лекото „изсветляване“ на образа (от злощастната смърт на Констанс в пристъп на женска солидарност до факта на майчинството), което го прави не по-малко противоречив и интересен.
Прецизно режисиран, чудесно заснет и обезпечен със звезден актьорски екип, „Тримата мускетари“ на Мартин Бурбулон е енергична и впечатляваща възстановка в жанра на „плаща и шпагата“, която прави всичко по силите си да модернизира класика, написана преди 180 години, без да отнеме очарованието ѝ, съчатавайки романтика и ирония, приключенски дух и актуални обществени идеи.
