Или как пораства един фестивал

Международният фестивал „Вълшебната завеса“, който се проведе между 7 и 11 май в Търговище, започна така, както и звучи името му – на границата между въображение и реалност, отвеждайки децата в магическия свят на герои и злодеи. Особено ясно тази граница се очерта по време на откриването с авторския площаден спектакъл „Вълшебният меч“ на Мим формация „Жар театър“. Този спектакъл спонтанно ни връща назад към усещането какво е да си дете и да ти разказват приказки за добро и зло на площада. В това отношение откриването не създаде очакване за иновация, за пречупване на представите за детски театър или развитие на техниките му. То каза единствено – деца, заповядайте, всичко тук е за вас. Площадното пространство приканва и привлича само по себе си, в това отношение изборът на откриващ спектакъл бе успешен, защото създаде чувство за общност, спомогна за плавния преход от всекидневие към фестивален дух в неговия ритуален смисъл на отделено от делника време и пространство.

Може би бихме могли да извиним традиционността с това, че открехва фестивала към публиката и приканва към влизане в театъра. Част от тази стратегия бе и изборът на популярното заглавие „Frozen“/„Замръзналото кралство“, като сигурен път за провокиране на интереса у най-младите. „Замръзналото кралство” на Драматичен театър „Йон Д. Сирбу“, Румъния, бе и единственият гостуващ спектакъл в рамките на програмата на международния фестивал. Затова е някак разочароващо, че макар да успява да задържи вниманието на младите зрители чрез визуалната си среда, колоритността на персонажите и множеството песни, той не само не показва най-новите тенденции в театъра за деца, но и създава усещане за връщане назад.

„Замръзналото кралство”, Драматичен театър „Йон Д. Сирбу“, Румъния

За сметка на това програмата от български постановки се оказа достатъчно богата, за да компенсира липсата на представително международно присъствие. Както отбелязаха от журито на конкурса с председател д-р Ина Божидарова и членове Ян Ирку, театрален и кино режисьор (Чехия), и д-р Амалия Кондояни, драматург на Националния театър на Северна Гърция, Солун – повече от половината от 13-те фестивални постановки бяха на добро ниво и показаха разнообразни театрални форми – както куклен, така и драматичен театър, и бяха насочени не само към деца, но също към възрастни и младежи. Освен постановките съпътстващата програма включваше няколко уъркшопа за различни възрасти и една дискусия.

Дискусията на тема „Театър за млади зрители в Румъния“, в която взеха участие известният румънски драматург Елизе Вилк и театралният критик Клаудиу Гроза, беше другият международен елемент в програмата. Изборът на темата разкрива стремежа на фестивала да излезе от профила театър за деца, обхващайки занапред по-широки аудитории, а именно – да се насочи към юношеската публика. Част от тази политика на Драматичен театър – Търговище бе поставянето на пиесата „Зелената котка“ на Елизе Вилк (реж. Любомир Калаксьозов) и провеждането на едноименен конкурс за съвременна драматургия за млади зрители. Подобен конкурс – насочен към този специфичен профил, не е съществувал в България преди 2023 г., когато ДТ Търговище дава начало на „Зелената котка“.

„Зелената котка“, реж. Любомир Калаксьозов

Драматургията за млади зрители е ключова, що се отнася до въвеждането им в театралния свят в един период, когато се появява своеобразен „пролом“ между театъра за деца и този за възрастни. В тази възраст много от хората губят интерес към театралното изкуство и затова е важно то да говори на техния език, да разглежда проблемите, които ги вълнуват. Поради това е и особено впечатляващ стремежът на Драматичен театър – Търговище да въведе театър за младежка публика в репертоара си и да насочи фестивала и към тази аудитория. Както отбеляза Елизе Вилк по време на дискусията, театърът за младежи е не само за тях, но и за тяхното обкръжение – за родители и учители, както и за всички пораснали, които могат да се разпознаят в персонажите. 

Макар и програмата на фестивала да не успя да повдигне „Вълшебната завеса“ напълно и магията и приказките да остават част от нея, тя успя да освободи пространство за текстове и постановки, които показват какво има зад завесата, които проблематизират клишето на магическата приказка и влизат в реалния свят.

Такава постановка бе и тазгодишният победител в конкурса в категория „Най-добър спектакъл“ – „Лукчо“ по Джани Родари, режисьор Ваня Борисова, Ателие „313“. Спектакълът на Ваня Борисова съчетава романа на Джани Родари с текстове на Валери Петров, Ръдиард Киплинг и Бранислав Нушич, за да представи на сцената актуалната тема за характера на революциите днес през погледа на дете, което търси отговор на въпроса има ли герои все още и къде може да открие своите примери за подражание. В интерпретацията на Ателие „313“ „Лукчо“ се превръща не само в политическа приказка за борбата на потиснати срещу властимащи, но и в разказ за „малкия човек“ във време на войни и политически катастрофи, за търсенето на надежда сред „осакатения свят“ по Адам Загаевски.

„Лукчо“, режисьор Ваня Борисова, Ателие „313“

Поради своята актуалност, но и заради умелото съчетание на текстовете на различни автори, на драматичен с куклен театър и музика, „Лукчо“ спечели овации както от най-младата аудитория, така и от по-големите зрители и се оказа безапелационен връх в програмата на фестивала. Със своя перфектен синхрон, постигнат по време на деветте месеца репетиции, актьорите от „Ателие 313“ спечелиха и Наградата за най-добър актьорски състав.

В рамките на фестивала бяха включени и други спектакли, които излизат от магическия сюжет, сред които бе и вече добре известният спектакъл „Аз, Сизиф“ на Веселка Кунчева, базиран на философското есе на Албер Камю – „Митът за Сизиф“. „Аз, Сизиф“ е многократно награждаван и добре оценен спектакъл и присъствието му на сцената на Драматичен театър – Търговище показва „порастването“ на фестивала – не само чрез присъствието на куклен театър за възрастни, но и чрез отварянето му за  различна естетика.

Сценографията и куклите на Мариета Голомехова стоят внушително в историята за борбата между смисъл и безсмислие, залегнала в основата на човешкото битие, а изпълнението на Стефан Додуров оставя трайно впечатление у публиката. „Аз, Сизиф“ е изчистен и внимателен в детайлите спектакъл, чрез който Веселка Кунчева поставя на сцената един от основните за екзистенциалната философия текстове. Нейната интерпретация излиза извън текстовата рамка на Камю, ползвайки я като отправна точка, за да създаде постановка, която да функционира като философско размишление сама по себе си. В рамките на конкурса „Аз, Сизиф“ бе удостоен с Наградата за най-добра музика на Христо Намлиев.

„Аз, Сизиф“, реж. Веселка Кунчева

Още една постановка, която показа въвеждането на нови за фестивала форми, е хореографският дебют на Неделя Ганчева със спектакъла „Връзки“, продукция на ДТ Търговище, който бе част от съпътстващата програма на фестивала. В спектакъла се преплитат няколко различни истории, фокусирани върху човешките отношения и множеството възможни динамики в тях, изследвани през езика на танца. Привличането и отблъскването, доминацията и подчинението са тематизирани чрез движенията на четиримата актьори – Благица Стоименова, Давид Крумов, Лора Недялкова и Радослав Радев. „Връзки“, заедно с уъркшопа по осъзнато присъствие в танца на Неделя Ганчева, отварят път за развитието на публика за съвременен танц в Търговище, което само по себе си е значимо събитие.

Сред куклените спектакли в програмата на фестивала се открои „Незнайко в слънчевия град“ на Държавен куклен театър – Пловдив. Постановката е сценична адаптация на поучителната приказка за деца на Николай Носов от 1958 г. „Незнайко“ е спектакъл за най-малките, който успява да придаде плътност на героите и техните мотивации, но и да забавлява, без това да опрости смисловите му качества. Декорът на Ива Гикова и Ивайло Николов представлява практично и лесно за плавни преходи между сцените решение, а в смяната на игра с кукли с актьорска игра е постигнат добър баланс. Неслучайно за своята работа по постановката Елица Петкова бе отличена с Наградата за режисура и сценична адаптация, а Ива Гикова и Ивайло Николов взеха награда за сценография и кукли.

Насред класическите текстове за най-малките присъстваше и един авторски спектакъл – „Вселената на Кристофър“ на ДКТ – Сливен, който  се ангажира с актуалната тема за съвременните технологии. Чрез своята „детска антиутопия“ режисьорката Евелина Кьосовска привлича вниманието на децата към рисковете от загубата на емпатия и силната зависимост от електронните медии. „Вселената на Кристофър“ предупреждава децата за опасностите от кибератаки и подчертава способността на най-младото поколение да помага на по-възрастните чрез своята компютърна грамотност.

„Филифьонката, която вярваше в бедствия – 20 години по-късно“, Бургаски куклен театър

Не на последно място част от фестивала бе и „Филифьонката, която вярваше в бедствия – 20 години по-късно“ на Бургаския куклен театър. Историята на Филифльонката и Гафса, развиваща се двадесет години след оригинала на Туве Янсон, е разказана минималистично в постановката на Петър Тодоров. Спектакълът е насочен едновременно към възрастни и деца и предоставя пространство за различни начини на възприемане. Сценографията и костюмите на Ханна Шварц оформят представата за белия и усамотен живот на двете главни героини, а безмълвието в по-голямата част от спектакъла въвежда зрителя в техния само донякъде самотен свят. Емоционалните преходи на Филифльонката и Гафса са изиграни великолепно от Неделина Роселинова и Десислава Минчева, за което двете актриси спечелиха Наградата за най-добра женска роля. Техните изпълнения се допълват от гласа на Ицко Финци, който потапя зрителите във вълшебството на приказката.

В заключение трябва да се каже, че „Вълшебната завеса“ започна да се вдига и да допуска разнообразни спектакли, както за деца, така и за възрастни и младежи. Преходът между въображение и реалност се оказа по-сложен от първоначално предположения – в него се откриват множество нюанси, приказките не са никак прости, а границите между представления за деца и възрастни се размиват. Причината за това са надградените репертоарни политики на театъра организатор – той започва да взема сложни решения за включване на непопулярни жанрове в своята програма и тази на фестивала. В голяма степен промяната в политиката на театъра се дължи на настоящето му ръководство и на селекционера и главен организатор на фестивала Денислав Янев. Може да се каже, че „Вълшебната завеса“ е „пораснала“ – разширила е полето си, започнала е да привлича международно присъствие и да създава театрална среда за срещи между професионалисти от различни градове и държави. Мога само да предположа, че ѝ предстои да расте още повече, ако успее да задържи посоката.

Мария Гетова