А сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето, като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, който гордо носи името Глен Хюз. Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има. Защото, сравнен с повечето достолепни ветерани от своето поколение, на 72-годишна възраст той сякаш... не остарява. Не е оплешивял, не е качил килограми, изглежда като рок звезда и най-изумителното – НЕ е изгубил и половин октава от забележителния си вокален размах, спечелил му престижното прозвище The Voice Оf Rock.
Дали ще си пуснем някой от неговите индивидуални албуми, тези на супергрупата "Феномена", в която участва, дали ще завъртим парчетата му с "Блек Сабат", или последните подвизи с другия дрийм тийм – "Блек Кънтри Къмюниън", навсякъде ще открием изразен прогрес и във вокално, и в чисто инструментално отношение – в изчистените, ясни партии се долавя точно онази простота, дето, разправят, била кръвна роднина на гениалността. От тези създатели, които аз определям като дълбоки.
Всичко, надникнало от творческата лаборатория на британеца, е изковано с психоенергийна защита срещу времето като категория, а и срещу конкретната злоба на молците в музикалните класации. Разбира се, закъде без "Пърпъл" – "Дийп Пърпъл", от чиито редици пое звездната кариера на Глен Хюз. Тази година флагманът на рока се вихри с турне, чието километрично пълно заглавие е Glenn Hughes Performs Classic Deep Purple Live – Celebrating Тhe 50-th Аnniversary Оf Тhe Аlbum "Burn", а в обиколката е включен и столичният клуб Joy Station с дата 27 май.
"Burn" е първата тава, която Глен Хюс записва с дълбоковиолетовите през далечната 1974-а. В нея заедно с него, певец е и другият новак – Дейвид Ковърдейл. "Не съм сигурен дали днес бихме могли да запишем такъв албум, той е дете на своето време. "Дийп Пърпъл" винаги ще има съдба. Аз - също!", ми казва Глен през май 2005-а. Това е втората му визита в България по покана на музикален център "Рива Саунд" и ФК "Левски", но концертът така и не се състоя заради страховит дъжд и гръмотевична буря. През годините още няколко пъти имах възможността са усетя сърцатото му ръкостискане, когато вече беше почетен гражданин на Каварна."Обичам България, защото хората са много мили и ме посрещат с много любов. Предполагам, че в предишен живот съм бил роден тук – казва Глен Хюз – Живея в Лос Анджелис. Обичам този град, там е домът ми. Но винаги когато се прибирам, нося частичка от България и Каварна със себе си. Благодаря на Николо Коцев, че ми разказа за вашата страна. Бил съм в София много пъти. И сега смятам, че тя е невероятен град. Вече има повече туристи, както и свободен европейски пазар. Освен това много от моите колеги и приятели музиканти идват да свирят в България." – допълва музикантът. "Хора като Боно, Мадона и моите приятели от "Ред Хот Чили Пепърс" горещо пожелаха да се включат в кампанията за българските медицински сестри в Либия. Аз също, защото намирам състраданието и човечното отношение към другите за много важни. Всички сме деца на този свят...Някои са в беда и трябва да им помагаме".
"Заглавното "Burn" беше написано последно", спомня си Глен. Страхотният драйв и темпото на барабаниста Иън Пейс го правят перфектно парче за откриване на концерти, способно да конкурира дотогавашия фаворит "Highway Star". После, през октомври, дългосвирещата плоча е записана в Монтрьо, Швейцария, с мобилното студио на "Ролинг Стоунс" и като осмо поред студийно издание на Deep Purple излиза през февруари 1974 г. Въпреки че представя нов басист и напълно неизвестен тогава певец в лицето на Ковърдейл, "Burn" стига до № 3 в британския чарт за албуми, № 9 в Щатите (Billboard 200) и до пиковата позиция в Австрия, Дания, Германия и Норвегия. И до днес той се признава за един от емблематичните, класически произведения на хард рока от 70-те, надскочил историческия си период и вълнуващ и актуален за слушане от нови и нови поколения фенове. По време на настоящата си обиколка Хюз представя още някои солови парчета, любими кавъри, а и хитове от други шедьоври на "Пърпъл" – "Come Тaste Тhe Вand" и "Stormbringer".
За хедлайнъра ще подгреят българската банда "Джон Стийл" и ирландският певец Дъги Уайт, когото познаваме като глас за "Рейнбоу" на Ричи Блекмор, "Майкъл Шенкър груп", а и редица родни проекти. С "Джон Стийл" записаха цял албум – "Everything Оr Nothing". Формацията на именития гост, която очакваме в София, е в състав: Глен Хюз – вокали и бас, Сьорен Андерсен – китара, Аш Шиън – барабани и маестрото на клавишите Боб Фридзема. В клуб Joy Station на 27 май. За една същинска класика в жанра. Хъслийски рок извън всеки хронотоп. И вечни балади.