Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел.
Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от английска оперна трупа. Продукцията в Брюксел бе подготвена и осъществена още през 2021 г., но поради пандемията с коронавируса тогава се състоя само един спектакъл, без публика, който бе излъчван директно онлайн.
Базирана върху едноименната новела на Хенри Джеймс от 1898 година,"Въртенето на винта" съдържа две особено характерни теми в творчеството на Бритън – наличието на аутсайдер и поругаването на невинността. Външното лице тук е новоназначената Гувернантка, в чиито ръце изцяло е поверена грижата за две деца сирачета – брат и сестра на име Майлс и Флора. Малки, уязвими същества, живеещи с икономката Мисис Гроуз, далеч от външния свят в изолирана стара къща в идиличния и красив провинциален Блай.Скоро става ясно, че не всичко е безгрижно – децата са обсебени отзлите духове на бившия слуга Питър Куинт и на бившата гувернантка Мис Джесъл. Очевиден е намекът, че децата са били малтретирани физически и психически. Новата Гувернантка се опитва да се противопостави на влиянието на призраците върху малките. Борбата ѝ с духовете в крайна сметка има трагични последици със смъртта на Майлс.
Продукцията в Брюксел е дело на известната немска режисьорска Андреа Брет. Тя интерпретира творбата като психологически трилър и акцентира върху мистериозната и объркана атмосфера. Думите на Гувернантката "Аз съм загубена в един лабиринт" са в основата на подхода ѝ. Намираме се в черно-бял филм на духовете от 50-те години на миналия век. Сценографията, създадена от Раймунд Фойгт, ни въвежда в огромна викторианска къща. Декорът е в непрекъснатодвижение – плъзгащи се врати, тайни ниши, огромни гардероби, дълги тъмни коридори, които карат зрителя да загуби ориентация. Трудно е да се разбере кое реално и кое е плод на въображението. Режисура, която поставя на преден план стремежа на юношите да се освободят от свръхдоминиращото и вредно влияние на възрастните. На кого трябва да вярваме в сблъсъка между децата и невротичната Гувернантка – на негодуванието на Флора и Майлс от насилствените ѝ методи, или на твърдението на жената, че иска да ги защити от злите духове? Напрежението непрестанно расте до фаталния край и смъртта на момчето. Последните думи на Гувернантката са: "Какво направихме ние между нас?". Трилър с много неизвестни, в който зрителят сам за себе се може да намери верните отговори.
"Въртенето на винта" съдържа шест солови роли, както и встъпителен пролог, в който в съпровод на пиано тенорът Ед Лайън с безупречна дикция ни въведе в завладяващата атмосфера на операта.В трудната централна партия на Гувернантката се изяви британката Сали Матюс. Много опитна певица, позната на публиката в Моне в широк спектър от роли – от Норма на Белини до Дафне на Рихард Щраус. Сопраното изгради релефен образ с голяма драматична дълбочина и ярко актьорско присъствие. Осезаеми бяхарезервираното ѝ, студено отношение към децата и нарастващата ѝ невротичностот присъствието на духовете. С течение на годините вокалът на Матюс вече е позагубил част от свежестта си. Изненадващо, английската ѝ дикция не бе особено ясна.
Мецосопраното Карол Уилсън бедипломатичната икономка Мисис Гроуз. В интерпретацията си певицата можеше да потърси повече топлина в тона. Двете деца бяха изключително добре подготвени вокално и актьорски в доста сложни и дълги партии.
Ролята на Майлс бе поделена от Самюел Кулк и Ноа Ванмеерхаге – даровити млади певци от детския хор на Моне. Катарина Биирвайлер се изяви като Флора. Младото сопрано е възпитаничка на музикалното училище Кантус Ювенум в Карлсруе.
Питър Куинт, изпълнен от Джулиан Хъбард, бе сценично изкусителен ивокално впечатляващ. Бритън създава изненадващо красива гласова партия за Куинт. Особено интересен е вокализът, който героят пее върху името Майлс. Екзотичната мелодия е заимствана от традиционни напеви от индонезийския остров Бали. Другият дух – на Мис Джесъл, бе изпълнен много солидно от шотландката Алисън Кук.
Бенджамин Бритън написва оркестровата партия за камерен състав от само 13 инструмента. Въпреки това се създава усещането за голям оркестров звук с включването на интересна комбинация отинструменти като челеста, гонг, звънчета, арфа. Майсторски изградена композиция с прецизността на добре смазан механизъм, в който слушателят усеща как метафоричният винт се върти все по-бързо с нарастването на драматичното напрежение. В неделното матине на 5 май музикантите на Ла Моне, водени от младия испански диригент Антонио Мендес сътвориха ярка, изразителна музикална картина, в която се откроиха чудесно изпълнените индивидуални сола.
