Изложба на Петър Дочев в зала „Райко Алексиев“, СБХ, 29 април–6 юни 2024 г.
Петър Дочев ни събира в безпределността на своята пластическа вселена. Приласкава ни в своята духовна аура. Защо сме тук, какво ни обещават тези картини? Дарените сме ние… всеки, колкото може да приеме и понесе.
Завиждам на тези, които ще видят картините на Петър Дочев за първи път – за първото потресение. Завиждам на тези, които ще ги видят за стотен път – за разширяващите се, разбягващи се измерения и хоризонти! Завиждам на тези, които ще видят повече. Минимализмът спекулативно определи, че „виждаш това, което виждаш“. В минималистичните картини на Петър Дочев някак странно виждаш повече от това, което виждаш. Самият той в своята екзалтация споделя, че иска да е във високите измерения на съзиданието!
Петър Дочев, Без име
Каква е тази притегателна сила, която ни събира тук?
Картините на Петър Дочев разравят интуициите ни за безкрай! Безкрай – пространствено космически! Безкрай във времето. Вечност! Безкрай във всепроникващата пълнота на интуитивното усещане за Свръхбитие, за изначален промисъл, творяща воля – Бог. Тези картини носят оглушителния тътен на космическата бездна, тишина. Тези картини са охранители и съдници – охранители на духовните интуиции, на способността ни да се разтворим в извънситуативната тоталност на Битието. Тези картини са охранители на нашето духовно и културно съзнание, опазило архетипна памет за изначалното. Те са охранители и съдници на нашата залиняла човешка, гражданска и професионална доблест. Тази изложба реабилитира нашето смутено, разколебано артистично достойнство и морал.
Изкуството на Петър Дочев е личностен творчески пробив на волята и копнежа по Абсолюта. Пробив на творящата воля, отговаряща на призива за постигане на измерение, по-високо от обречеността на изтичащото линейно време. Воля за преодоляване на обречеността в опаковката на детерминираното историческо време.
Тази изложба е селекция от етапни произведения, доказващи програмната, концептуална чистота на извървения път от фигурата до знака – от мрачната безнадеждност на една социално-политическа утопия до страстния копнеж по Абсолют.
Петър Дочев, Нагревателни кладенци, 70-те г.
Петър Дочев ни завеща резултата на своето духовно провиждане. В едно интервю той сподели крайно лаконично: „Искам времето да диша в картините ми“.
Петър Дочев ни дари с време… дари ни с Вечност.
П.П. В китайската алхимия отпреди 2000 години има рецепти за безсмъртие: в къща от камъни или в пещера на северния скат на планина, над река, която тече на изток, гладуваш сто дни и правиш отвари от цинобър и течно злато…
В тази изложба има и цинобър, има и злато. Тази изложба ни дарява безсмъртие.
Памет за Петър Дочев.
Словото на проф. Станислав Памукчиев е произнесено на 29 април 2024 г., когато се откри изложбата, посветена на 90-годишнината на Петър Дочев (1934–2005).
Станислав Памукчиев