Портал Култура представя анимационния филм на Свилен Димитров в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
Rew day (2012), режисьор и сценарист Свилен Димитров, продуцент „Мирамар филм“
Съдбата често има твърде странно и черно чувство за хумор. Всъщност можем да го наречем хумор, единствено ако има някой извънвремеви злодей, наблюдател на човешката трагикомедия, или ако не се случва именно на нас. Слънчевото утро се превръща в кървав следобед, а мрачната утрин в уютна вечер и никой не може да направи нищо по въпроса. Всичко се променя и преобръща с вероломна скорост. Както е казано, от съдбата се боят дори боговете. Интересно е дали самата съдба се бои от нещо. Предполагам, че подобни софистични заигравки имат успокоителен ефект върху психиката. Тази, характерна за света, в който живеем, противоречива динамика е хипнотично уловена в анимацията Rew day на режисьора и сценарист Свилен Димитров.
Нека започнем отзад напред. Петък тринайсети – какъв прекрасен ден! Един мъж се събужда облян от светлина и песен на птички в това, което изглежда като обещаващ и ведър ден. Какво толкова лошо може да се случи? Е, предстои му да разбере от личен опит. Това е история с очакван край. Краят е начало или началото е край. Всъщност филмът е хитро изпълнена демонстрация на разликата или разминаването между фабула и сюжет, които вървят в противоположни посоки, събират се за един кратък момент по средата, за да не се срещнат отново до финала на Rew day. Добрата история не се крие задължително в неочаквания край, тя се състои в специфичния начин, по който се поднася наративът. Въпросът е по-скоро как стигнахме до този край, каква нелепа поредица от събития ни доведе до това положение? Е, за щастие на зрителя тук имаме запис на VHS касетка, така че ще ни се удаде да разберем. А кой е направил записа? Най-вероятно същата онази съдба, за която вече стана въпрос. Съдбата като безскрупулен режисьор и оператор на събитията в нашия живот, или за да не бъдем прекалени фаталисти, нека я ограничим до живота на главния персонаж в тази история.
Rew day не е нова анимация. Всъщност е на дванайсет години, но не изглежда остаряла нито като тема, нито като технология. Дигитално-пастелната палитра, с която е изпълнена, е чисто удоволствие за окото, а абстрактната естетика на персонажите е все така съвременна. В рисунъка има нещо източно, сплав от минимализъм и детайл, които придават убедителност и плът на семплия разказ. Действието върви с изненадващо сполучливо, бих казал, неканонично и точно премерено темпо, а наративното решение доказва фундаменталната си роля, като успява в края на тази иначе мрачна история да ни остави по-скоро усмихнати.
Филмът на Свилен Димитров е носител на множество български и международни награди и номинации. Приятно намигане от вече не толкова близката 2012 г. Напомняне, че понякога погледът ни може да се насочи назад, където сме оставили неизгледани някои страхотни заглавия, вместо вечно да търсим нови и нови произведения.
Иван Врамин
