Днес във фоайето на Първо студио на БНР се открива изложбата на Валентина Попова "С обич за хората и природата".
Авторката се отдава на рисуването след като приключва трудовия си стаж в Националното радио.
"Преживяванията преди всяка изложба са различни. Това не е работа, а вътрешен вик. Рисува ми се. Поражда го едно нетърпение. Съзнанието се разширява, когато човек рисува.
Попова си спомня съветите на Хуан Миро как да изразяваме несъзнаваното:
"Той казва: "Хващате молива, аз често маркера, платното е пред вас, дори може да затворите очи и рисувате свободно, а всъщност не знаете какво". Като отворя очи, поглеждам и понякога ми харесва, друг път картината започва да се обажда и аз хващам боите".
Валентина Попова определя процеса по създаване на едно платно като "тайнство".
Това е седмата й поредна изложба и третата, която се открива в БНР. Свързана е и с благотворителни инициативи.
Попова признава ,че има картина, с която никога не би се разделила.
"Тя е пометода на Джаксън Полък. Той слага гигантски платната на пода и започва да пръска с четка или директно с туба. Една такава картина се получи".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
