Из дневниците на Фридрих Келнер, немски юрист и активен участник в политическата съпротива срещу възкачването на Адолф Хитлер и нацистите на власт. Откъсите са споделени от руския писател Дмитрий Чернишев и преведени от Жозефина Иванова
Смисълът на тези записки виждам в това да фиксирам настроенията в моята среда. Така че по-късно да не възниква изкушението да се види в събитията от сегашното време нещо значимо, още повече героично.
Фридрих Келнер
* * *
1 октомври 1938 г.
Днес Гьобелс се чувства като господар на положението. Без да се срамува, той твърди, че мирът е запазен само благодарение на миротворческите усилия на Хитлер. Най-лошото в случая е, че народът го повтаря като папагал.
16 септември 1939 г.
Всички чакат чудо. Веднага щом някой луд заяви публично, че 30 000 немски самолета са готови за бомбена атака срещу Англия или за нова мощна атака срещу тази страна, около „глашатая“ се събира тълпа от „вярващи“.
7 октомври 1939 г.
Управляващите са шарлатани и кариеристи. Основният им коз е терорът. Потушаването на инакомислието е издигнато на ниво закон. „Старите бойци” са обкръжени от ореол на святост. Като се започне от гаулайтерите, всички чиновници са богове. И страната живее в такава атмосфера почти седем години. Може ли разумният човек да повярва, че толкова жестока (и престъпна!) система се основава на вечни ценности?
9 октомври 1939 г.
Отново и отново човек си задава въпроса: как е възможно такъв културен народ като германците да прехвърли цялата власт на един човек? Глупостта, съчетана със страхливост, води до отчаяние. Това, което нашите предци постигнаха през векове на непрекъсната борба, беше загубено през 1933 г. в резултат на безумно лекомислие, напълно неразбираема лековерност и проклета „бюргерска“ мекотелост. Ако по-рано идеалистичната младеж се бореше за свобода, днес младите хора следват примера на шута и демагога, защитавайки отвратителната тирания. Такъв народ не заслужава да продължи да съществува.
12 октомври 1939 г.
Хората в тила, на стотици километри от фронтовата линия, не усещат войната. Може би само в икономически смисъл: купони за храна (може би щяха да бъдат въведени и без войната), купони за стоки, недостиг на работна ръка в селското стопанство. Всичко това взето заедно явно не е достатъчно, за да може населението дори само да помисли за отхвърляне на съществуващото иго. Робската природа на германците напълно изгуби мисълта за свобода.
Сякаш колкото повече е потискана, толкова по-добре се чувства. Страхливостта разцъфна с буйни цветове. Основното нещо е да не се съпротивлявате. Не хора, а червеи. Губя последната си надежда за каквато и да е възможност за промяна. В такива моменти си казвам, че със сигурност трябва да има поне няколко смелчаци във Вермахта, които да са готови да се изправят срещу тиранията.
19 октомври 1939 г.
Северът (Финландия, Швеция, Норвегия и Дания) също ще трябва да си разкрие картите. Вероятно скоро няма да има „неутрални“. Ще трябва да се избере: или – или!
28 октомври 1939 г.
Дори не се надявате да срещнете хора, които поне до известна степен биха разбрали какво се случва. Навсякъде цари ужасяващо невежество. Хората вземат нещо от вестниците и го представят като продукт на собствените си мисли. Изглежда, че няма дори проблясък на свободна мисъл. Да си пастир на такова стадо не е трудно. И пастирите нямат за какво да се тревожат: от овцете не се очакват прозрения. Хората се превърнаха в животни. Масата, наречена „народ“, е ужасна купчина боклук.
Ако по-рано идеалистичната младеж се бореше за свобода,
днес младите хора следват примера на шута и демагога,
защитавайки отвратителната тирания.
Такъв народ не заслужава да продължи да съществува.
9 ноември 1939 г.
С чувство на дълбока горчивина си мислиш, че никой не е успял да блокира пътя на тази банда към властта. Но днес дори самото мислене е опасно. И как беше завоювана властта? С коварство и измама на всяка крачка.
Говорейки вчера в Мюнхен, фюрерът каза още, че е инструктирал Гьоринг да подготви петгодишна война. Вероятно няма да получи Нобелова награда за мир за това.
11 октомври 1940 г.
„С победата на Хитлер класовете ще узреят по-рано, а кравите ще дават мляко по-радостно“, това са думите на оратора на събрание в хотел „Солмзерхоф“.
23 юни 1941 г.
Фройлайн Хелга E., 18 години: „Мисля, че постъпихме правилно, като нападнахме Русия, иначе те щяха да ни нападнат. Освен това преди две години те получиха територията, която беше завоювана от нас.“
25 юни 1941 г.
До този момент чуждестранните държавници се провалиха в дълга си заради невероятната си недалновидност. Събуди се, човечество! Нападай заедно с все сила унищожителите на мира! Без разсъждения, без резолюции, без речи, без „неутралност“. Напредни срещу врага на човечеството!
2 юли 1941 г.
Нацистите имат гръмки, но по същество гнили лозунги. Те призовават да се укрепи „националното единство“, да храним вярност към „кръвта и земята“ на своите предци, да се постави „общото благо над личното“ и т.н. Обикновеният германец, зашеметен от тях, следва примера на нацистите , позволявайки да бъде третиран като говедо в стадо от себеподобни.
14 август 1941 г.
Войник в отпуск от Дюселдорф силно и ясно описа ситуацията на Източния фронт пред посетителите на кафене Goebel. Хората го слушаха с отворени от изненада уста. Еха! Според него войната с Русия ще приключи след три седмици. Вярно, ще бъде окупирана само територията до Москва. Тя ще се присъедини към ръководените от Германия Съединени европейски щати. След което ще ударим Англия. Всичко вече е подготвено.
28 октомври 1941 г.
Войник, който е тук на отдих, каза, че е бил свидетел на ужасни зверства в окупираната част на Полша. Той гледал как е било наредено на съблечени еврейски мъже и жени да застанат пред дълъг и дълбок ров. Там по нареждане на СС украинци ги разстрелвали в тила и те падали в рова. След това окопът бил запълнен с пръст, докато все още се чували писъци от все още живите в изкопа. Тези нечовешки жестокости били толкова ужасяващи, че дори някои от украинците, използвани за извършване на убийствата, се разпадали психически. Всички войници, които били запознати със зверските деяния на нацистките нищожества, били на мнение, че немците трябва да треперят от страх пред идващото възмездие. Няма наказание, което да е достатъчно за тези нацистки зверове. Разбира се, дойде ли възмездието, и невинните ще трябва да страдат наред с тях. Но понеже деветдесет и един процента от немското население е виновно, било то пряко или косвено, за сегашното положение, можем само да кажем, че тези, които се движат заедно, ще висят заедно на въжето.
9 декември 1941 г.
Една жена от Дюселдорф, която беше настанена при семейство Ф., изрази чувствата си във връзка с войната, започната от Япония в Далечния изток: „Нима не е прекрасно – това е нова война!“ И тази пламенна арийка има много съмишленици в Германия.
11 януари 1942 г.
Каква несигурност звучи в нашите военни доклади! Нашата „славна“ армия ще трябва да остави завоюваната земя сантиметър по сантиметър на „разбития“, „унищожен“, „посредствен“ враг.
Дори не се надявате да срещнете хора,
които поне до известна степен биха разбрали какво се случва.
Навсякъде цари ужасяващо невежество.
Изглежда, че няма дори проблясък на свободна мисъл.
Масата, наречена „народ“, е ужасна купчина боклук.
22 август 1942 г.
„След войната отново ще имаме изобилие от всичко“, каза съпругата на един от местните селяни. Фрази от този вид хранят хората, за да живеят с надежда. Църквата утешава, обещавайки райски живот в друг свят. Партията също не пести обещания, въпреки че тяхната фалшивост е очевидна. Съпругата на един от войниците на фронтовата линия е убедена, че всеки войник ще получи къща като награда.
22 октомври 1942 г
Прочетох в Hessische Landes Zeitung от 20 октомври: „Рузвелт продължава да граби. Американските войски окупират негритянската република Либерия. Една неутрална държава е изнасилена“. Каква наглост трябва да имаш, за да обвиняваш друга държава в насилие, както с възмущение правят това нацистите!
14 ноември 1942 г.
Фрау Д., която живее в Гисен на „Креднерщрасе“, каза на Фрау М.: „Хитлер ни беше изпратен от Бог“. Хората имат много странна представа за Бог. За какви ли не се използва думата „Бог” в тази война! Войните бяха започнати с „Бог“; те призоваха „Бог“ да дари германците с толкова необходимата им победа. От Майнц получихме писмо от Кете, което съдържа следния ред: „Хората в Майнц са дълбоко религиозни – като децата на Бъдни вечер“. И на кого вярват? На първо място на Хитлер, разбира се.
1 февруари 1943 г.
Госпожа ректорката Д. не може да разбере народите, които ни се съпротивляват. „Искаме само най-доброто за тях!“ Този вид идиотизъм е по-разпространен, отколкото може да се предположи.
26 април 1943 г.
В навечерието на рождения ден на фюрера десетгодишни момчета и момичета в целия Райх биват приемани с пищност в Хитлерюгенд. Военната кариера на германеца започва на 10 години. Въпреки че децата на тази възраст имат смътна представа за „силата“ и „честта“ на Германия, те са облечени в униформи. Още съвсем малки, те вече усещат полъха на милитаризма, който няма да ги изпусне от лапите си, докато не паднат в общ гроб.
11 юни 1943 г.
След загубената битка за Сталинград, хората бяха утешени от идването на пролетта. Всеки ден, прелиствайки вестниците, виждате как на народа се внушава, че трябва само да напрегне волята си и победата ще бъде постигната. Ето заглавията от Hessische Landes Zeitung:
6 юни 1943 г.: „Гигантски темпове на растеж във въоръжаването!“, „Ние сме непобедими“, „Посрещаме последния решаващ час напълно въоръжени“, „Постигнати са уникални успехи“, „Вдъхновение и пълна отдаденост в индустрията“, „Беше изобретено радикално ново оръжие“;
7 юни 1943 г.: „Нека запазим присъствието на духа до края“;
8 юни 1943 г.: „Нашата увереност в победата има солидна основа“;
9 юни 1943 г.: „И във войната на нерви ние превъзхождаме врага“.
20 септември 1943 г.
Записки във връзка с публикации във вестниците за екзекуцията на четирима германци, които „посяха пораженчески настроения“. Колко освирепели трябва да са Химлер и неговите поддръжници в окупираните територии, ако в самата Германия ги осъждат на смърт само за едно изказване!
25 ноември 1943 г.
На 23 и 24 ноември Върховното командване на Вермахта докладва от щаба на фюрера за нападения над Берлин. Ситуацията се промени коренно. През 1940 г. Германия неуморно и по всякакъв начин възхваляваше своята авиация, която извършваше нападения над Англия, особено над Лондон. Спомням си много добре как по-голямата част от населението се отнасяше с възхищение към това, същевременно смяташе, че то трябва да продължи още по-дълго. Тогава все още нищо не бях чувал за „въздушния терор“. Сега, когато врагът плаща за нанесените му злини със същата монета, когато ние вече сме потърпевши, разговорът изведнъж премина към „въздушен терор“.
30 декември 1943 г.
Записки във връзка със статията „На Немската майка“ – по повод петата годишнина от учредяването на Почетния кръст във Völkischer Beobachter. Почетният кръст, който има три степени, се присъжда на жени, които са родили четири или повече деца. За петте години до 1 октомври 1943 г. тази награда е присъдена 4 975 845 пъти. Учредителите на тази награда се нуждаят от деца само като пушечно месо. Това е единственият смисъл и цел на награждаването на многодетните майки. Големият брой деца неизбежно води до война.
Фройлайн Хелга E., 18 години: „Мисля, че постъпихме правилно,
като нападнахме Русия, иначе те щяха да ни нападнат.
Освен това преди две години те получиха територията,
която беше завоювана от нас“.
1 януари 1944 г.
От обръщението на фюрера към германския народ: „Годината 1944-та ще постави сериозни изпитания към всички германци. Гигантската битка наближава критичната си точка. Няма съмнение, че ще преодолеем кризата. В нашата молитва, отправена към Господ Бог, ние няма да искаме от него победа като дар. Ще го помолим да я обмисли внимателно, като вземе предвид нашата смелост и нашия кураж, нашата работливост и нашата готовност за саможертва. Той знае целта на нашата борба. Това е запазването на германския народ, създаден от самия него… Наш дълг е да не изглеждаме твърде несериозни пред него. Тогава ще чуем милостивата му присъда, която звучи като „победа“ и значи живот!“
26 януари 1944 г.
От юли 1943 г. „победоносните“ отбранителни битки продължават непрекъснато. Никоя от тях не завършва с „поражение“ на германците. Думата „отстъпление“ вече не присъства в армейската лексика. Тя беше заменена от „систематично стесняване“ или „подравняване“ на фронта. Опитите за пробив, направени от противника, винаги са „осуетени“.
6 юни 1944 г
Най-накрая! Днес получихме новината за десанта на брега на Северна Франция с най-дълбоко емоционално вълнение.
Заглавия във вестниците:
„Най-накрая те си слагат главите под ножа!“;
„Германската стратегия беше брилянтна – врагът дойде точно там, където се очакваше“;
„Ефектът на изненадата не проработи“;
„Не беше възможно да ни изненадате – тежки боеве между Шербур и Хавър“.
Изявление на прессекретаря на Райха д-р Дитрих: „Ще им устроим топъл прием!“.
23 юли 1944 г.
Съобщение, че в една от фабриките в Горна Силезия работници доброволно са работили 32 часа без прекъсване, за да поправят излязъл от строя котел, без който работата в цеха е спряла. Работниците коват оръжия, за да удължат войната.
27 юли 1944 г.
Бомбата, очевидно поставена от полковник граф фон Щауфенберг, експлодира според официалните доклади на два метра от фюрера. Фюрерът остана жив и здрав. Тук е заровено кучето. Кой сега смее да се съмнява, че фюрерът е бил закрилян от провидението?
7 септември 1944 г.
Запис във връзка с официалното съобщение за екзекуцията на „опасния подбудител“ – Йохан Кала от Кройценфелд, 52-годишен, който като застрахователен агент изнасяше вредни за народа пораженчески речи сред майките и съпругите на войници, за да ги убеди да сключват застрахователни договори.
Човек, който критикува начина, по който нацистите управляват държавата, или се тревожи за съдбата на Германия, е или „враг на държавата“, или „саботьор, подкопаващ основите на нацията“.
16 септември 1944 г.
Бележка във Völkischer Beobachter, че на 23 август, по време на „подлия“ набег в покрайнините на Ваймар, концентрационният лагер „Бухенвалд“ също е бил бомбардиран. Сред загиналите затворници са бившите депутати от Райхстага Брайтшайд и Телман.
20 април 1945 г.
Някои партийци като че ли не очакват нищо добро от края на войната. Други са арогантни и високомерни. Кожарят Ш. каза: „Какво сме направили ние, членовете на партията? Аз лично желаех на всички само всичко най-добро“. Фрау Шмит, окръжният съдия, смята, че у нас никой не е бил потискан.
Чуждестранните държавници се провалиха
в дълга си заради невероятната си недалновидност.
Събуди се, човечество! Нападай заедно с все сила унищожителите на мира!
Без разсъждения, без резолюции, без речи, без „неутралност“.
6 май 1945 г.
Членове на семейството на Г. се оплакаха, че главата на семейството е осъден на принудителен труд и глоба, тъй като той е заемал ръководна позиция при нацистите. Заедно с други като него г-н Г. трябва да възстановява разрушено от нацистите еврейско гробище. Фрау Г. каза, че тя и съпругът ѝ винаги са били против преследването на евреите и смятат принудителния труд за несправедлив.
* * *
Войната е изкривила мисленето на хората и всичките им действия са подчинени на задачите на войната. Махмурлукът ще продължи по-дълго, отколкото един заклет песимист може да си представи.
* * *
Сега неизбежно възникват въпроси: станахме ли по-щастливи, като окупирахме няколко държави? Всеки конкретен, отделен германец спечели ли нещо от тези завоевания?
* * *
Ако след края на войната германският народ събере смелост и се опита да идентифицира най-тъмните аспекти на тиранията на Хитлер, тогава пресата и нейните служители ще бъдат първи в списъка…
__________
Фридрих Келнер започва своя дневник на 1 септември 1939 г., денят на немското нахлуване в Полша. Дава му името „Mein Widerstand“ („Моята съпротива“). В своя дневник Келнер рядко пише конкретно за себе си и своето състояние, вместо това се съсредоточава върху политиката и пропагандата на нацистката власт и непровокираната агресия на Хитлер срещу други държави. Към края на войната дневникът на Келнер вече възлизал на десет тетрадки или 861 страници, изписани със старонемски ръкописен шрифт (зютерлин). На страниците на дневника Келнер залепва и над 500 изрезки от вестник.
Фридрих Келнер вярва, че неговите наблюдения през войната биха могли да имат значение за намаляването на продължаващите враждебни действия по света. Той дава дневника си на американския си внук, доктор Робърт Скот Келнер, през 1968 г., за да бъде преведен и показан на широката публика.
Дневникът е показван пред публика на следните места и дати:
– април-май 2005: Президентска библиотека и музей „Джордж Буш“, Колидж Стейшън, Тексас;
– септември 2005: Музей на родината в Лаубах, Германия. През 2007 г. там е организирана постоянна изложба на факсимилета от дневника и исторически снимки;
– май-август 2006: Музей на Холокоста в Хюстън, Тексас;
– октомври 2007: Синагога Стора в Стокхолм, Швеция;
– 10 ноември 2010: Библиотека „Даг Хамаршелд“ при централата на ООН в Ню Йорк, САЩ;
– декември 2009: Фондация „Фридрих Еберт“, Берлин, Германия.
Пълният дневник е публикуван за първи път от Wallstein Verlag в Гьотинген, Германия, през 2011 г. Книгата се състои от два тома, приблизително 1200 страници, с повече от 70 илюстрации и снимки. Германското списание Der Spiegel нарича публикувания дневник „картина на нацистка Германия, която никога не е съществувала в толкова ярка, стегната и предизвикателна форма“.
Английският превод на дневника е публикуван от Cambridge University Press през януари 2018 г. със заглавието „My Opposition: The Diary of Friedrich Kellner – a German Against the Third Reich“, редактиран и преведен от Робърт Скот Келнер. Твърди корици, 520 страници с илюстрации и снимки.
През октомври 2014 г. дневникът е публикуван за първи път на руски език в списанието „Чуждестранна литература“. Текстът е преведен на руски от Анатолий Ершов.
Фридрих Келнер