-Моята скрита дарба е безкрайното ми любопитство.

-Искам хората да знаят, че винаги могат да започнат отново, каквото и да се е случило.

-Понякога късметът зависи от твоята гледна точка.

Полина Маринова Помплиано е създателка на сайта The Profile, специализиран в изучаването на успешни личности и компании. Има петгодишен опит като журналистка в списанието "Форчън" (Fortune), където пише над 1300 статии и интервюира предприемачи и инвеститори като Стивън Шварцман, Мелинда Гейтс и др. Родена е в България, но от осемгодишна възраст живее в САЩ.

През юни 2023 г. на английски език излезе книгата ѝ Hidden Genius, в която тя изследва как успелите хора в света са се научили да отключват своята скрита дарба и така успяват да разгърнат пълния потенциал на личната си себереализация. Преди дни книгата се появи и на български със заглавие "Скрита дарба", "Дневник" публикува интервюто с Полина Маринова Помплиано на Даниел Пенев, преводач на българското издание.

Как се чувствате сега, когато дебютната ви книгавече е достъпна и на български, вашия майчин език, със заглавие "Скрита дарба"?

- Чувството е невероятно! Наскоро си говорих с баща ми за това как никога не съм си представяла, че ще напиша книга на английски и после тя ще бъде преведена на български. Много се радвам, че семейството ми в България, приятелите ми и учителката ми от 1-ви и 2-ри клас ще могат да прочетат "Скрита дарба".

През март 2020 г., часове преди обявяването на локдауна в САЩ заради пандемията отCOVID-19, вие напускате работата си в списание"Форчън"и се посвещавате изцяло на развиването на собствен бизнес около имейл бюлетинаThe Profile, който списвате от 2017 г. Защо избрахте да поемете по този път?

- Знаех, че мога да се преместя в друго списание, в телевизия или на друга позиция във "Форчън", но това не ми звучеше като толкова интересна стъпка. Исках съдбата ми да бъде в мои ръце и като се събудя сутрин, аз да решавам какво да пиша, кого да интервюирам, с кого да работя. Работата във "Форчън" ми харесваше много, но знаех, че няма по-хубаво нещо от независимостта. Естествено, не очаквах, че ще има пандемия, но нещата се подредиха точно както трябваше. В момента съм журналист, основател на компания и майка и съм си направила графика така, че да мога да съм с децата през деня.

Книгата излиза на българския пазар от издателство "Сиела"

Кога видяхте потенциал за превръщането на вашето странично занимания в бизнес и има ли днес българи сред абонатите на The Profile?

- Да, има абонати от България. Аз исках да направя така, че The Profile да е бизнес, да не е само хоби. Абонатите бяха няколко хиляди, но не знаех дали те ще искат да плащат за бюлетин. Щастлива съм, че много от тях избраха да ме подкрепят.

Как и кога решихте да напишете книга, в която да обобщите голяма част от това, което сте научили от успели в своята област личности, които сте интервюирали и такива, чиито житейски и професионален път сте изучили?

- Всичко се промени, когато дъщеря ми София се роди през ноември 2021 г. Нямах време, но исках да правя още неща. Когато тя беше на три месеца, с мен се свързаха от британското издателство Harriman House и после получих оферта от тях за написване на книга. Отначало казах "не", защото наистина не мислех, че имам време, имах бебе, което не искаше да спи, и други неща, които правех.

Но не можех да спра да мисля за идеята, че мога да напиша книга за всичко, което съм научила в последните години като журналист във "Форчън" и автор на The Profile. Питах ги дали би им било интересно да има книга за това, което съм научила от толкова много успели хора, на тях им хареса идеята ми и започнах да пиша книгата. Процесът на писане беше вълнуващ, защото ме караше да мисля повече и да си играя с изреченията, което за всеки, който пише, е най-хубавата част от работата.

Имах по два часа на ден за писане, без някой да иска нещо от мен, така че от седем до девет вечерта, когато София вече спеше, можех да пиша. Трябваше да бъда много дисциплинирана, за да довърша книгата. На никого не казах, че пиша книга, докато не беше готова за предварителни поръчки, защото наистина не знаех дали ще я завърша и дали ще се публикува.

Коя според вас е вашата скрита дарба, вашето най-силно изразено качество?

- Мисля, че моята скрита дарба е безкрайното ми любопитство. Любимото ми нещо е да задавам по 1000 въпроса на всеки, с когото се запознавам. Ако питате майка ми, тя ще ви каже, че правя това от много малка. Тогава сигурно е било досадно, обаче сега ми е скритата дарба. Откакто се научих да пиша, не съм спряла. Като правиш нещо ден след ден, година след година, то се натрупва. И един ден написваш книга...

Имате ли си любима история измежду историите на успелите личности, на които се позовавате в "Скрита дарба"? С какво точно ви впечатли този човек?

- Любимата ми история е на Франсис Нгану, тя е в последната глава. Той е роден в Камерун, семейството му е много бедно, обаче той мечтае да отиде в Америка и да стане световноизвестен боксьор. Било му е ясно, че няма как да стане шампион, ако тренира в Камерун. На 25 г. продава всичко и тръгва към Мароко. Пътува 4800 километра през пустинята Сахара, отнема му 14 месеца, за да стигне от Мароко до Испания и оттам до Америка, и става шампион в смесените бойни изкуства (ММА) - спорт, който няколко години по-рано той не е знаел, че съществува.

Той ми каза нещо много интересно, което не включих в книгата. Аз му казах, че ние сме дошли в Америка, защото майка ми и баща ми са спечелили зелена карта в България, и той ми каза: "И аз кандидатствах, обаче не я спечелих."

Много хора биха заключили, че той не е имал късмет, обаче той смята, че неговият късмет е в това, че не е спечелил зелена карта, защото ако е бил дошъл в Америка по по-лесен път, сигурно е щял да работи като охрана или нещо такова

. Минавайки по трудния път, той научава много неща и пристига в Америка, готов да стане шампион. Така че понякога късметът зависи от твоята гледна точка.

А кой от хората, които споменавате в книгата, но все още не сте имали шанса да срещнете, бихте искали да интервюирате в бъдеще?

- Бих искала да интервюирам Арън Соркин. Един от най-популярните филми по сценарий на Соркин е "Социалната мрежа", който разказва за основаването на "Фейсбук". В очите на Соркин това не е история за нова технология, а за приятелство, власт, предателство и завист. Самият филм предлага различни гледни точки и бързо разбираш, че няма само една истина, а три версии на една истина. За мен Соркин е велик сценарист и бих искала да разбера как работи мозъкът му.

Една от главите на "Скрита дарба" е посветена на нуждата да оптимизираме своята информационна диета, за да сме спокойни, че съдържанието, което консумираме, отговаря на нашите потребности, интереси и цели. Как изглежда информационната диета на Полина Маринова Помплиано?

- За новини използвам най-вече X [бившия "Туитър" - бел. ред.] и получавам бюлетини като 1440, Morning Brew и DealBook на "Ню Йорк таймс". За нови идеи чета биографии и мемоари и гледам документални филми или филми, базирани на истински истории. Някои от любимите ми книги са Anna: The Biography, която е за редакторката на сп. Vogue Анна Уинтър, It's What I Do: A Photographer's Life of Love and War от фоторепортерката Линзи Адарио, която е сред личностите, представени в книгата ми, и Creativity Inc. от Ед Катмъл, който също е в книгата ми.

Наскоро гледах документалния филм Arnold за Арнолд Шварценегер, един за Тейлър Суифт, друг за Дейвид Бекъм, друг за шеф-готвача Грант Ашац, който също е в книгата ми. Те се подвизават в различни области, но това е хубаво, защото никога не знаеш откъде ще ти дойде нова идея.

Всеки ден до мен достига много информация, но от нея могат да излязат, да речем, две наистина качествени идеи, така че си ги записвам в тефтер. Не знам дали ще ги използвам, но ги събирам, така че, когато сядам да пиша, не започвам с бял лист, защото винаги имам нещо в този тефтер. Понякога е трудно, но никога не съм си мислела, че хора ще ми плащат, за да чета и да пиша. Това е най-хубавата работа!

С предприемача Ричард Брансън

Вие сте майка на две деца - София, която е почти на две години и половина, и Лио, който е едва на четири месеца. На какво бихте желали да ги научите като мироглед и ценности заедно с вашия съпруг?

- Най-важното, което искам да им предам, е как да вземат добри решения. Както пиша в книгата, Тони Шнайдер, бившият главен изпълнителен директор на компанията зад WordPress, казва:

Вземай обратими решения бързо, а необратими - след внимателно обмисляне

Това искам да кажа на децата ми. Например решаваш да работиш някъде, но после работата не ти харесва; винаги можеш да си намериш нова работа. Когато обаче решаваш дали да имаш деца, това е необратимо решение - веднъж щом имаш деца, завинаги ще бъдеш родител на тези деца. Това е урок, на който можем да ги научим сега, за да го правят цял живот.

Доколко успявате да поддържате връзка с България 24 години след установяването ви в САЩ? Имате ли роднини в страната?

- Цялото ми семейство е в България, само майка ми и баща ми са в САЩ. Откакто сме тук, всяка седмица се обаждаме на роднините ми - преди беше само по телефона, сега е с видео. Някои от близките ми бяха тук за моето завършване в гимназията и в университета и за сватбеното ни тържество. След университета се опитвам да се връщам в България поне веднъж в годината, но COVID-19 малко усложни нещата.

Какво бихте искали да кажете на всички хора в България, които следят вашата работа или тепърва ще се запознаят с нея покрай "Скрита дарба"?

- Искам да знаят, че винаги могат да започнат отново, каквото и да се е случило. Животът е пълен с несигурност и ще дойде момент, в който почти всеки човек ще трябва да започне отначало. За мен това са най-интересните моменти, защото те карат да заложиш на себе си и да поемеш риск. Когато например имигрирахме в САЩ, аз и родителите ми трябваше да започнем отначало. Надявам се, че историите в книгата ще помогнат на българските читатели да намерят своята скрита дарба по-бързо.