Колкото и добри да са адаптациите на Дени Вилньов по "Дюн", те никога няма как да успеят да предадат всичко в пълния му мащаб, планиран от Франк Хърбърт в романите му.

Макар двете части да представят доста добре историята на Пол Атреидски и неговия път от син на дук през боец от Фремените до месия и завоевател, много моменти от изключително богатия свят на "Дюн" остават на заден план, ако въобще биват споменавани.

Хърбърт залага на много силни политически и философски послания, като близо 60 години след издаването на оригиналната книга някои от тях придобиват съвсем нови смисъл и значение.

Това в най-пълна степен важи за "Бътларовия джихад" - принципа, около който е изграден целият свят на "Дюн".

Бъларовият джихад представлява мащабна религиозна революция срещу всякакви мислещи машини, поведена хилядолетия преди събитията от първия роман.

"Много отдавна човеците прехвърлили мисловния си процес върху машините с надежда че това ще ги освободи. Но това само позволило на други хора с машини да ги поробят", разказва Светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, докато изпитва Пол Атреидски.

В разговора си двамата обобщават концепцията на последователите на Бътларовия джихад, както е написано в "Оранжевата католическа библия": "И не сътворявай машина по подобие на човешкия разум!"

Заради ролята на "мислещите машини" за поробване на голяма част от човечеството, в света на "Дюн" създаването на всякакви компютри е напълно забранено под страх от смъртно наказание.

За да изпълняват ролята на компютрите, в обществото се появяват три основни групи - ментатите, чийто ум може да извършва изчисления по-добре от всяка машина; сестринския орден на Бин Джезърит, които зад кулисите управляват обществото, и Гилдията на навигаторите, които с помощта на подкправката Меланж могат да управляват безопасно космическите кораби.

Всяка от тези три касти разчита на хора, които генетично са усъвършенствани, за да правят неща, които допреди това са били "делегирани" на компютрите и изкуствения интелект.

Те също така са изключително тясно свързани с Подправката, която им помага да отворят съзнанието си до предела на способностите си.

Не всички машини са забранени, дори напротив - технологиите в света на "Дюн" са доста усъвършенствани, като пример за това за преносимите предпазни полета, които пазят от куршуми и лазерни бластери (но могат да пропуснат значително по-бавно движещи се обекти като острие на меч или нож).

Разбира се, има ги и иксианците - обсебеният от науката и технологиите народ, който е на ръба да се разбунтува срещу правилата на Бътларовия джихад, но така и не го прави открито.

Въпреки това идеята на Франк Хърбърт тук е доста интересна - че машините, макар да имат своите много ползи, са само устройства - инструменти, с които да си служим, но които не могат и не трябва да заменят човешкия ум.

Вместо това достатъчно развити човешки създания не просто могат да вършат работата на компютрите, но могат да го правят по-добре, по-прецизно и с повече контекст.

Нещо повече, това залага на идеята, че с правилните стимули и в подходящите условия хората могат да надскочат собствените си ограничения и да еволюират до нещо по-голямо и силно.

Ментатът на Атреидите Туфир Хауът от "Дюн" на Дени Вилньов

В днешно време, когато компютрите заемат такава огромна част от живота ни, че сме заобиколени от тях почти през цялото време, Дюн повдига въпроса за Бътларовия джихад по нов начин.

Подобно в света преди Бътларовия джихад, в момента разчитаме изключително много на компютрите - за съхранение на данни, за изчисления, за обработка на информация и за какво ли още не.

В света на "Дюн" компютрите и изкуственият интелект поробват голяма част от човечеството, защото хората са отвикнали да вършат работата си сами. Те са отслабили собствените си способности, позволявайки на онези, които контролират технологиите и на самите технологии да се превърнат в господстващ фактор.

Това залага на един дарвинизъм в най-чист вид - когато един вид си позволи да се отпусне, да остави свои способности да залинеят, неминуемо ще се появи някой, който да се опита да се възползва от ситуацията.

Валидно ли е обаче това и за нашия свят?

Вярно е, че малцина са останали да смятат наум, тъй като има калкулатори за целта, а смятането на сложни уравнения отнема секунди с компютър вместо цели дни на писане по черната дъска.

В момента обаче компютрите работят за това да направят живота ни по-лесен, по-удобен и по-успешен. С навлизането на изкуствения интелект се вижда как се увеличава многократно капацитетът ни за знания и опознаване на света.

Правилно обучени, изкуствените интелекти разполагат с огромни бази данни от знания, достъпни във всеки един момент. Те ще могат да виждат невидими за човека корелации, да откриват скрити модели и да ни помагат в изключително много аспекти на живота.

И все пак не трябва да забравяме, че както всичко, така и технологиите имат своята тъмна страна.

Все още е пресен спомена за "Кеймбридж аналитика", които ни показаха не само колко много данни събират социалните медии за всеки един от нас, но също така и как тя може да бъде използвана за манипулации и пропаганда.

Големите технологични компании разполагат с неописуемо количество информация за потребителите си, а ние трябва да им вярваме, че те не биха използвали този огромен куп от данни за користни цели.

В момента все още има законодателство, което ни пази от злоупотреба с личните данни, но това не премахва напълно възможността някой да се възползва от цялата тази информация и светът дори да не разбере.

А и нека не забравяме, че смартфоните ни са малки машини за следене, които във всеки един момент могат да предоставят геолокация, аудио, а дори и видео - стига някой да е достатъчно умел и непочтен, че да се възползва.

Дали всичко това може да ни постави в положението на хората в света на Дюн? Възможно е. Малко вероятно, но все пак.

Възможно ли е човек да придобие абсолютен контрол над тялото си с усилието на ума? Това може да се окаже следващата голяма стъпка за хората като вид.

Но другият аспект на Бътларовия джихад е не по-малко важен? С всички тези компютри не се ли лишаваме от възможността да се развием като вид още повече.

Да използваме сегашните технологии за да изследваме човешкия мозък и как той може да контролира тялото. Да го насочим към това да оперира на все по-високи и високи обороти, докато прави сложни изчисления. Да събира всички данни за заобикалящата среда, за да стига до изводи и вероятности.

Всичко това, разбира се, е само потенциална възможност. Хилядолетия наред хората са живели без компютри и все пак не са достигнали до някакво чутовно, свръхчовешко развитие.

А може би именно компютрите могат да ни отведат натам. Да ни покажат колко голям и комплексен е светът на собствения ни ум, а след това да начертаят карта до всички важни точки, за да можем да ги развием и оптимизираме.

Поне за момента на човечеството не му е нужен Бътларов джихад. Най-малкото все още технологиите не са тръгнали да ни поробват.

За сметка на това обаче може да се възползваме от тях максимално, докато се опитваме да направим следващата голяма крачка като вид в еволюцията си.

Както с всяка друга научна фантастика, така и "Дюн" може да ни даде тласъка да търсим новото.