Подводни останки от наколни жилища носят информация от бронзовата епоха. Общо 30 обекта са представени в изложбата „Българска археология 2023“ в НАИМ
Още месец остава до закриването на впечатляващата експозицията „105 г. от откриването на некропола при Требенище“ (до 24 март), но Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ) привлича вниманието на ценителите с нова колекция от интересни експонати – „Българска археология 2023“. В специално оформен кът от централното фоайе могат да се видят около 400 находки, открити през изминалата година в 30 археологически обекта по днешните български земи. Обхващат широк времеви диапазон – от праисторията до Възраждането.
Предмети от кост, кремък, керамика и метал; едни – за всекидневния бит или разкрасяване, други – за финансови или военни цели, трети – за удостоверяване на обществения ранг на притежателя, четвърти – доказателство за движението на хора и стоки векове преди нас… Показаното във витрините е впечатляващо. И както винаги, търсим нещо изненадващо, нещо, което досега не е „хващало“ не само очите на ценителите, но и вниманието на учените. Тази година изненадата идва от морето.
В района на Созопол има следи от живот, който далеч предшества гръцката колонизация – разказва директорът на НАИМ, доц. д-р Христо Попов. – Още от 20-те и 30-те години на ХХ век, когато градското пристанище е драгирано за удълбочаване и разширяване, се знае, че на дъното има находки от праисторията и от класическия гръцки период. Мястото обаче дълго време беше военна зона, но в момента идеята е то да стане културен център. Това, разбира се, е свързано с проучвания. Знаем, че пристанището е било действащо още през праисторията, но е изглеждало по различен начин, днешният вълнолом е изкуствено създаден, а под тинята на дъното има огромно количество отпадъци, изхвърляни през вековете от търговските кораби. Част от предметите, разкрити от екипа на д-р Калин Димитров, са в прекрасно състояние и носят изключително ценна информация, а някои се откриват за пръв път по нашето Черноморие.
Първите находки, намерени през 1927 г. в пристанището на Созопол, наистина свидетелстват предимно за Античността. С подновяването на проучванията през 2020 г. обаче учените от Центъра за подводна археология цялостно преосмислят запазеното на морското дъно културноисторическо наследство. Според тях обитаването на южния край на тогавашния залив започва още през халколита, когато морското ниво е било с повече от 6 м по-ниско от днешното. Селището е изоставено в началото на IV хил. пр. Хр., но само няколко века по-късно, през ранната бронзова епоха, то отново е обитаемо от хора. Подводните археолози попадат на останки от дървени конструкции, върху които са създавани наколни сгради (най-късните праисторически останки са от средната бронзова епоха, началото на II хил.пр.Хр.). Сред експонатите във витрината „Пристанище Созопол: Археологически богатства от Праисторията и Античността“ погледа привлича кръгъл предмет, опакован във вакуумирано фолио.
Отрязък от дървен кол от Созопол, фотография В. Цветкова
Това е проба, отрязана от дърво на дъното, която ще бъде изпратена за анализ в лаборатория в Полша – разказа пред Портал Култура консултантът на проучванията, доц. Маргарит Дамянов. – Преди 5000 години в сегашното созополското пристанище е имало пясъчна коса, която е свързвала днешното място на Стария град с остров Свети Кирик. На брега на лагуната е имало наколно селище с къщи върху набити в пясъка дървета, някои от които на 3 метра дълбочина. Коловете са огромни и са използвани за укрепване на селището от ранната бронзова епоха. Колегите в полската лаборатория разполагат с голяма база данни и ще могат да анализират по-подробно годишните кръгове на дървените проби, които взехме от дъното. Темповете на растеж на всяко дърво зависят от различни природни условия и внимателният анализ на годишните кръгове може да се напасне към определен период в миналото, когато се наблюдават подобни модели. Така може да се получи много точна хронология на живота на това място. Представете си, дървото е живяло около 2350 години, преди да бъде отсечено, а сега анализът на неговите кръгове ще позволи да се датира по-точно селището, следите от което са във водите край Созопол. Д-р Димитров проучва и селище от същия период в устието на Ропотамо, така че резултатите от анализите на двете места ще позволят да се направи сериозна хронология, която да бъде използвана и за други подобни обекти. Иначе миналогодишните разкопки завършиха през ноември и голяма част от находките все още не са обработени от реставраторите. През 2024 г. ни предстои още една кампания, за да довършим започнатото, но всичко зависи от финансирането. Избрани са още едно-две места за проучване. Със сигурност обаче под водата на созополското пристанище има работа за поколения напред археолози.
В новата изложба на НАИМ са и някои от най-атрактивните предмети от този обект – рогови брадви със запазени фрагменти от дървени дръжки, керамични лампи и съдове с красива декорация, някои от които са напълно запазени. Според археолозите това са материали, пристигнали с кораби от Средиземно море.
Находки от римската колония Деултум край Бургас и от Циле, Старозагорска област, фотография В. Цветкова
Поредни интересни експонати откриваме и тази година във витрината на праисторическия солодобивен и градски център Провадия – Солницата. Освен останки на къщи от средния и късния халколит (V хил.пр.Хр.) и късната желязна епоха (V в.пр.Хр.) екипът, ръководен от акад. Васил Николов, този път проучва и гроб на скитски воин – редом до неговите останки са кости на кон, куче и костенурка. Сред погребалните дарове са железен нож и впечатляващ 39-сантиметров костен скиптър. Върхът му завършва с комбинация от стилизирани глава на орел и лице на воин, като клюнът играе и роля на шапка.
Лъжете се, ако си мислите, че нищо повече не може да се разкрие във Варненския халколитен некропол, златните находките от който предизвикват световна сензация през 1972 г. Проучванията бяха възстановени след 30-годишна пауза, а през лятото на 2023 г. екипът на д-р Владимир Стойчев отново се натъква на благороден метал. В един от малкото на брой женски гробове са открити златен амулет и златна обица. Други две златни обици са разкрити в съседен мъжки гроб. Така броят на проучените погребения от периода 4530–4350 г.пр.Хр. достига 327. Сред погребалните дарове са огърлици от средиземноморската мида Spondylus, бойни брадви от еленов рог, каменни тесли и др.
Некрополът край видинското село Балей също продължава да изненадва учените. През миналото лято екипът на доц. д-р Стефан Александров проучва погребални обекти, представителни за т.нар. култура на инкрустираната керамика по Долния Дунав. Открити са урни, около които са били положени чаши, купи, съдове с форма на птица, антропоморфни фигурки и прочее погребални дарове, датиращи от XV–XIII в.пр.Хр.
За музикални умения пък свидетелства интересна находка от спасителните археологически разкопки на многослойния селищен обект край пловдивското село Скутаре. Екипът на Елена Божинова се натъква на добре запазен накрайник на флейта с дървена дръжка, обков от медна сплав (бронз), втулка и крушовиден накрайник с форма на боздуган от кост (II–III век). В по-ранен слой обаче археолозите разкриват и златно мънисто от втората половина на V хил.пр.Хр., което доказва, че мястото е било обитавано от още през късния халколит.
Предмети от разкопките край пловдивското село Скутаре, сред които и накрайник на флейта, фотография В. Цветкова
Изящна бронзова фигура на бог Хермес (II–III век) е представена във витрината с експонати от проучванията на римската станция и съпътстващото я селище Циле по една от основните антични „магистрали“, т.нар. Диагонален път. Тъй като обектът е по трасето на бъдеща жп линия, през 2023 г. при изключително екстремни условия проведохме тримесечни спасителни разкопки на един от най-известните обекти от пътната мрежа на Римска Тракия – казва ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров. – Трасето на Via militaris бе разкрито по протежение на 60 метра и бе установена цялата му широчина, 7 метра. Пътното платно е изградено от каменни блокове с масивни бордюри от двете страни и ясна осева линия по средата. Тази част от основния европейски път на Римската империя е изградена по времето на император Константин (307–337) и функционира поне до края на IV век. Редом до статуетката на Хермес в НАИМ са експонирани мраморни оброчни плочки, теракотена пластика на Аполон, златни, сребърни и бронзови монети и накити, също от Циле.
Впечатляващи са и витрините с най-новите находки от античния градски център Пистирос край Ветрен (глинен печат за щамповане на керамика и медна игла за шиене от края на IV в.пр.Хр., бронзова монета на Александър III от III в.пр.Хр. и др.); от римската колония Деултум край Бургас (бронзова стригила с изображение на делфин и стъклени балсамарии от II–III век); от античната крепост „Боровец“ край село Разлив (сребърни и бронзови монети и златна висулка за обица от III–IV век); от късноантичната и средновековна крепост „Кале Широково“ край Русе (оловен печат на Алексий I Комнин от ХII в. и позлатена бронзова апликация на ремък за сабя от Х век); от средновековния град Лютица край Ивайловград (сребърни накити, апликации и монети от ХIV век) и др.
„Десертът“ в изложбата „Българска археология 2023“ е във витрината с находки от кораба „Урдовиза“, потънал край Китен през османската епоха и проучван от екипа на д-р Драгомир Гърбов. Дървеният търговски ветроход е добре запазен в безкислородната среда на дъното на Черно море, на дълбочина 8,5 м. Според учените корпусът на плавателния съд е майсторски построен от масивна дъбова дървесина, а по съхранения инвентар те съдят за навигационните съоръжения и обичайния живот на кораба – инструменти, трапезна керамика и стъклария, приспособления за пушене и т.н. Впечатляващ е големият брой предмети, внос от Далечния Изток и Западна Европа, сред които са три порцеланови чашки за чай от Китай от династията Чинг (1636–1912) с изписан йероглиф на дъното. Това, разбира се, е свидетелство за активния търговски обмен по море. Но тук се сещам и за друг факт, който по интересен начин свързва новооткритата изложба в НАИМ със споменатата в началото експозиция от Требенище, която скоро ще бъде закрита – там също откриваме предмети, пристигнали като дарове както от Запада, така и от Изтока. Както е банално да се казва, всичко ново днес е добре забравено старо. Многовековно старо.
Предмети от кораба „Урдовиза“, потънал край Китен през османската епоха, фотография НАИМ
Ще има ли подобна изложба и догодина? Всичко зависи от бюджетните средства, казва доц. д-р Христо Попов: За миналата година първоначално бяха заложени 3 млн. лева по Програмата за теренни проучвания на Министерството на културата, колкото бяха и през 2022, и през 2021 г. Обръщахме се към всеки нов министър на културата във всеки нов кабинет; обяснявахме, че средствата трябва да бъдат актуализирани предвид инфлацията, увеличението на цените, на минимална работна заплата, на командировъчните и т.н. И все пак благодарение на проявено разбиране процесът през 2023 г., макар не особено бързо, се случи на две вълни – през лятото, а след това чак до декември с инвестирани 4,5 млн. лева. За 2024 г. бяха предвидени 5 млн. лева, но поради допусната грешка при сега формулирания бюджет средствата за археология са 2,4 млн. лева. Тоест не само че не са увеличени, а са два пъти по-малко. Уведомили сме хората, които трябва да вземат решение, и вярвам, че в следващия месец и половина грешката ще бъде коригирана. Не искам това да бъде третирано като скандал. На този етап не е, а дали ще стане – ще видим.
Няма да спра да повтарям, че тази програма на МК, въпреки нейните несъвършенства, е възможно най-демократичната и най-широката като възможности. По нея могат да кандидатстват всички – и малки, и големи; и регионални, и общински, и специализирани музеи, и университети, и национални институти. Разговаряме как може да бъде усъвършенствана, надявам се тази година това да се случи и през 2025 г. да имаме вече добре структурирана програма.
„Българска археология 2023“ е 17-ата поред годишна експозиция с най-доброто от изминалото археологическо лято. Създадена е в партньорството с 23 исторически и археологически музея в България (НИМ, Регионалния археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи „Старинен Несебър“, „Мечислав Домарадски“ в Септември, в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, както и Музея на родопския карст, Чепеларе). Изложбата е отворена за посещения до 26 май 2024 г.