Пристигнаха в манастира към шест и половина следобед. Валеше дъжд и пътят им отне повечко време. Нагостиха ги в трапезарията, появи се сестра Мария и той използва да ѝ върне двете книжки, които му беше дала предишния път и които беше прочел – за московския свещеник новомъченик Алексей Мечев и за схиархимандрит Гавриил Зирянов. Веднага я помоли за нова книжка и тя му даде за Йоан Максимович, Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец, духовния отец на йеромонах Серафим Роуз.
Бдението започна в девет без петнайсет вечерта. Продължаваше да вали. Един познат наглеждаше под навеса огъня под казаните с курбана. Месото трябваше да се свари добре, за да се свали лесно от костите. В казаните се варяха 12 овце, колкото за цял полк. На другия ден пристигали много гости и трябвало да има за всички. Попита го защо си е подстригал дългата цял лакът буйна сива брада. За смирение. Защото все посягат да ми целуват ръка и ме питат дали не съм станал владика от някаква катакомбна църква, засмя се той.
Пак влезе на бдението в църквата.
Но от време на време прескачаше под навеса с огъня да изпуши по една цигара. След полунощ там се появиха Гошо и Мишо от Септември, единият от БДЖ-то, другият бивш бояджия, които с ножчета много ловко сваляха месото от кокалите. Всяка година навръх празника те идвали да помагат тук в манастира.
Теню Пиндарев, „Есен в Овощник, Казаънлъшко“, 80-те г. на ХХ в.
– Де, мезни си – каза му железничарят и отдели върху едно вестниче месо и сипа сол. Овчето беше много вкусно. От уредбите песнопенията се чуваха прекрасно и тук.
– Вие сякаш сте си направо вътре в църквата – каза.
– Така е. Някой трябва да свърши и това. А за песните и дума да няма. Сякаш сме вътре в олтара.
Жена му стоя до един и си легна.
Този път бдението не беше до пет, както друг път, а свърши в два и половина.
На другия ден, когато станаха към девет, литургията вече беше започнала. Дъждът беше спрял и беше изгряло слънце. Влязоха в църквата. Служеха нови свещеници, не тези от бдението снощи. Изведнъж той чу познат глас. Неговият отец от София. Накрая отецът произнесе и проповедта, хубава проповед. Как някой път ние забравяме за Бога и така изглежда, че той сякаш също забравя за нас, но Дева Мария винаги остава близо, съвсем близо.
Сетне имаше водосвет и литийно шествие до аязмото. Те с жена му не се качиха до аязмото, през това време ядоха ябълки в градината. Понеже ножчето му беше в чантата в стаята, а със своите зъби той не можеше да отхапва, това правеше жена му – отхапваше късчета от ябълките и му ги подаваше.
Успя да си изпроси кафе от кухнята и отиде да го пие отпред пред портите. Изтръска последната цигара от пакета „Кемъл”, който му беше донесъл синът му от Истанбул. Пред портите бяха двете яки момчета с вид на мутри, с които го бе запознал през нощта неговият познат, отговорникът за курбана. Разговори се с единия. Наистина се оказаха такива, с много прегрешения зад гърба си, лежали по затвори и пр. Накрая бабата на единия, която била много религиозна, го пратила тук в манастира, а оттук сестрите го изпратили на изповед при митрополита. Бяха им дали задача да охраняват портата и да раздават купончета с надпис „курбан“ на идващите и момчетата се чувстваха много важни.
Тръгнаха си към два на обяд – с две бутилки мляко и курбан в един буркан, от който отляха после на майка му.