Прекрачихме невидимата черта на новата година. 365-те дни на старата година изтекоха като пясък на пясъчен часовник. Изтекоха час по час, минута по минута, песъчинка по песъчинка. Земята направи една обиколка около слънцето и ето ни в новата година.
Календарът е нашата връзка с Вселената, която ни е дала наготово денонощията и годините като мерни единици на нашето пребиваване в нея. С тях измерваме своя живот и историческите събития. Календарът е сред най-първите изобретения на разумния човек. Без календар човешката цивилизация е невъзможна. Само поставени в календара, събитията стават история.
В новогодишната нощ отброяваме последните секунди – обратно броене, сякаш ще се изстрелваме в космоса. Но си оставаме тук на земята. Задържа ни не само нейната могъща гравитация, а преди всичко това, че е наша майка. След като гръмнем шампанското, еуфорията ни постепенно стихва. Не се е случило нищо особено. В новогодишната нощ не се случва нищо особено. Събираме се с приятели, веселим се, поздравяваме се, отправяме си пожелания… докато ни се приспи. На Нова година не се случва нищо друго, освен че започва нова година. Всички събития – и в личния ни живот, и тези, които остават в историята, се случват през другите дни на годината. Децата ни се раждат и родителите ни умират през другите дни, войните започват и се прекратяват през другите дни, космическите кораби се изстрелват, върховете се изкачват, олимпийските рекорди се поставят през другите дни. А през новогодишната нощ най-забележителното е шампанското.
В новогодишната нощ небето се озарява от фойерверки, сякаш се води война. През останалите дни на годината се водят истински войни и когато нощното небе се озарява от взривове, това не създава радост, а тревога и страх. Това, с което ние се забавляваме, кара други да тичат към бомбоубежищата, притискайки децата в обятията си. И през изминалата година следяхме с тревога военните действия и водехме помежду си войни на чия страна е правдата и кой е агресор. Желаем новата година да донесе мир, но само ако е по нашите условия.
Не знаем какво ни очаква през настъпващата година. Безсилни сме пред бъдещето. Който съумее да се възползва от нашето безсилно любопитство, го превръща в доходоносен бизнес. От хилядолетия човекът се стреми да надникне в бъдещето и да предскаже тайните, които то крие. Магове, сивили, жреци, оракули, гадатели винаги са били издигани в култ и дори обожествявани. Днес част от тяхната функция е поета от социолозите, анализаторите и визионерите.
Каквито и очаквания да имаме от новата година, най-вероятно събитията ще се движат по коловоза на старата. През новата година ще бъдат довършени много неща, започнати през старата. Ще продължи поредното пренареждане на жълтите павета, без да сме сигурни, че ще бъде последно. Ще получаваме и ще харчим парите според бюджета, гласуван през последните дни на миналата година. Писателите ще допишат романите, започнати през предишната година. Всички ще вървим по познатите от години ежедневни маршрути. Покрай нас светът ще се променя малко по малко. Ще се подобрява, а ние ще си оставаме все така неудовлетворени.
Рене Магрит, „Честита Нова година“, 1947 г.
Нашият живот е кратък и ние нямаме толкова далечни спомени, но всички знаем колко примитивен е бил животът преди 100, преди 150 години – когато земята се е орала с дървен плуг и житото се е жънало със сърп, когато въглищата са се копали с кирка, придвижването е ставало с каруца, а отиването в чужда страна е било възможно за единици, когато медицината не е можела да лекува повечето болести и ранната смърт е била повсеместна… можем да изброяваме безкрай. Днес постиженията на човечеството са фантастични, всъщност многократно надхвърлят миражите на някогашната фантастика. Животът се развива стремглаво и ние не можем да си представим бъдещето. Песимистите си го представят мрачно, оптимистите го виждат блестящо, а каква ще е реалността, никой не може да каже. Като гледаме как животът се е развил отпреди век до днес, можем да предполагаме, че след още един век ще е много по-добър. Но това ще е времето, когато нас няма да ни има. Ние ще останем в своето време, в своята епоха, в своето измерение. Това трябва да ни учи, че трябва да бъдем реалисти. Трябва да ни научи, че за да сме реалисти, трябва да бъдем смирени.
Биологията ни саморегулира и когато се нахраним, апетитът ни изчезва. Алчността за придобиване обаче не се регулира биологично и изисква разум. Липсата на самоограничение е гибелна и в двата случая.
Еклисиастът започва своите разсъждения с това наблюдение: „Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява“. И продължава: „Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле“. Ние биологично сме устроени да гледаме напред – затова очите ни са на лицето. Житото, което сеем днес, ще стане на хляб чак след година, рудата, която копаем днес, ще стане на автомобил чак след две години, чак след година ще се нанесем в жилищата, които се проектират днес. Плановете, които всички чертаем за живота, ще се осъществят след време. И далеч не всички. Все едно вземаме кредит от бъдещето, който ще изплащаме ден след ден. Всъщност това е новата година, това са новите години – планове, които ще се осъществят следващите години, работа, чийто продукт ще употребяваме след време. И каквото сме произвели – това ще имаме.
Можем да направим живота си по-добър, но можем да го направим и по-лош. Животът ни е такъв, каквито сме ние.
