С творбата на Чайковски Старозагорската опера откри 53-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство, което продължи до 9 декември
Изборът на заглавието е по повод 200-годишнината от създаването на романа в стихове „Евгений Онегин“ от А. С. Пушкин. Въпреки че Чайковски предполагал, че неговите „лирични сцени“ ще имат успех „по-скоро в домовете и на концертните подиуми, отколкото на големите сцени…“, както отбелязва в писмо до приятел, операта добива неочаквана популярност и се включва неотменно в репертоара на големите оперни театри по света.
Оперните герои на Чайковски са близки и разбираеми за публиката. Те са типажи, характерни за тогавашното руско общество, така добре пресъздадени от Пушкин. Многообразието на теми е избегнато в либретото на операта, което е съобразено с изискванията на сценичния жанр, като композиторът е подпомогнат от своя приятел поет любител и актьор К. С. Шиловски. Чайковски се концентрира върху силата на поезията и неподправените емоции на действащите лица, изразени чрез музиката. Липсата на сценични ефекти и изчистения сюжет фокусират възприемането на „лирическите сцени“ изцяло върху искреното предаване на чувствата на героите. Всъщност главното действащо лице е чистата и невинна девойка Татяна, превърнала се впоследствие в бляскава светска дама, запазила своето достойнство и съпружеска вярност.
„Евгений Онегин“, фотография Рад Димитров
В спектакъла на 23 ноември в Стара Загора украинката Тамара Калинкина изгради убедителен образ, показвайки перфектна вокална техника и актьорска игра. Тя бе завладяваща особено във втора сцена на операта, преминавайки през многообразие от чувства и състояния, изискващи концентрация и контрол в процеса на музикалното действие, за да достигне сполучливо до кулминацията в арията с писмото на Татяна. Макар с не особено мощен глас, Калинкина има усет за вокалната линия, динамично изграждане и богата нюансировка, така че да постигне умело върховете и емоционалните акценти в представянето на образа. Лекота и финес във фразата се редуваха с напрегнати, страстни кулминации. Всъщност сопраното допринесе в най-значителна степен за нивото на спектакъла като се раздаде изцяло.
„Евгений Онегин“, фотография Рад Димитров
Въпреки големите очаквания на публиката към изпълнителя на самодоволния благородник Евгений Онегин, Валери Турманов не успя да ги оправдае. Приятният баритонов тембър сякаш е запушен заради недостатъчно добра вокална техника. За осмисляне същността на образа също не може да се говори. Глория Пенчева в ролята на Олга би могла да представи по-релефно своята героиня особено в арията от първа сцена. Тереза Бракалова като бавачката Филипевна остави добро впечатление с вокалното си изпълнение и адекватно артистично пресъздаване на образа. Добринка Койнова като Ларина би могла да бъде по-открояваща се както в пеенето, така и актьорски. Необходима е още работа в ансамбловите сцени – дуети, началния квартет и ансамбъла във второ действие, първа сцена, където има какво да се желае по отношение на динамичния баланс и чистотата на вокалната интонация. Приятно впечатление остави Стоян Буюклиев в ролята на мосюТрике със своя артистизъм и присъствие. Превъзходен бе Ивайло Джуров като княз Гремин, чието изпълнение на прочутата ария от трето действие предизвика възторга на публиката. Николай Моцов, който отбеляза своя 50-годишен юбилей с участие в ролята на Ленски, бе убедителен с актьорската си изява. По-ярки нюанси и релеф на вокалната интерпретация, както и балансиране на регистрите биха допринесли за по-въздействащо впечатление от героя с пламенна влюбена душа, носещ горчивото разочарование от предателството на най-близките.
„Евгений Онегин“, фотография Рад Димитров
В спектакъла на 23 ноември вечните теми за приятелството, верността, любовта и гордостта са интерпретирани в традиционен аспект от режисьора Славчо Николов на фона на масовите хорови сцени, звучащи в духа на руската народна песен – контраст, умишлено търсен от композитора. Заразяващата свежест на музиката е като светъл лъч спрямо дълбоките драми, бушуващи в душите на главните герои Татяна, Онегин и Ленски. Хорът на Държавна опера Стара Загора под ръководството на Младен Станев се представи в добра светлина вокално с непринудения мизансцен, изискан от режисьора. Наситените цветове на декора и костюмите, избрани от Гендони, с изобилие от шарки, характерни за руския бит, създадоха стилизирана атмосфера на романтично възприятие на руското село и природа. Пластиката и хореографията на Ромина Славова и Марсело Молина допълниха цялостното възприемане на спектакъла.
Оркестърът на Държавна опера Стара Загора показа професионално израстване на струнната група, но има какво да се желае за изпълнението на солистичните изяви на духовите инструменти, особено медните. Диригентът Ивайло Кринчев представи свой прочит на страстните емоции в музиката на Чайковски с нейните контрасти, на моменти значително по-обрани спрямо традиционната интерпретация.
Премиерата на „Евгений Онегин“ на 23 ноември на Старозагорската опера бе спектакъл със собствен облик, в който балансът и спойката между отделните елементи тепърва ще се донастройва за по-убедителен и вълнуващ резултат.
Юлияна Караатанасова
