Остават броени часове до връчването на 36-ите награди на Европейската филмова академия, което тази година ще се случи на 9 декември във впечатляващата Арена Берлин, разположена директно над реката Шпрее
На събитието ще присъстват над 1000 гости, както и 75-те кинематографисти, номинирани за Европейските филмови награди в 24 категории. До този момент са обявени само наградите за отлични постижения в определени категории, избрани от осемчленно жури.
За най-добър оператор е посочен Расмус Видебек, заснел историческата сага на датчанина Никола Арсел „Обетована земя“ с Мадс Микелсен в главната роля, който пък вече има номинация за най-добър актьор. Журито нарича Ведебек „поет, знаещ, къде да се заяви и къде да отстъпи, оставяйки на актьорите мястото, което заслужават“.
Най-добър монтажист е Лоран Сенешал, който след работата си в „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие, носителка на Златна палма от Кан, рискува да стане един от най-търсените френски майстори в професията. Наградата му се присъжда, защото „монтажът е най-важният елемент в архитектурата на историята, благодарение на който тя придобива собствен ритъм“.
За най-добър сценограф е избрана Емита Фригато, за работата ѝ в чувствителния „Химера“ на Аличе Рорвахер, успешно представил се тази година в международния конкурс на фестивала в Кан. Журито я характеризира като „художник, владеещ до съвършенство съчетаването на различни стилове на изобразителното изкуство на Италия“.
Най-добър композитор е Маркус Биндер, автор на музиката на филма „Клуб нула“ на австрийката Йесика Хаузнер (също от международния конкурс в Кан) заради „умело постигнатото звучене на ритуалност и емоционалното привличане на зрителите“.
Джони Бърн и Тарн Уилърс са наградени за удивителната си работа по звуковия дизайн на „Зона на интерес“ на британския режисьор Джонатан Глейзър (Голямата награда на журито в Кан), защото в този филм „това, което не виждаме, го чуваме“ и заради „пространството от тревожни звуци“.
„Обетована земя“ е отличен и в категорията най-добър художник по костюмите, а кандидатът на Испания за наградите Оскар2024 „Снежно общество“ на Хуан Антонио Байона получава отличие за най-добър грим и прически, както и за най-добри специални ефекти.
Една от интригите на тазгодишните европейски награди е свързана със световно известната полска режисьорска Агнешка Холанд, три пъти номинирана за наградите Оскар, президент на Европейската филмова академия и участник в състезанието за Европейските филмови награди. Най-новият ѝ филм „Зелена граница“ (Специална награда на журито във Венеция), посветен на съдбата на нелегални емигранти, опитващи се да влязат в Полша от Беларус, вече има своите престижни европейски номинации: за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър сценарий. Заради яростните критики на полското правителство срещу темата на филма и най-вече срещу съпричастието на Холанд към съдбата на бежанците по-рано през годината режисьорката привлече вниманието на редица филмови организации, които твърдо застанаха в нейна защита.
Тази година изборът на носител на почетната награда на президента на ЕФА (Агнешка Холанд) и на нейния борд е особено смислен и изискан. Това е култовият унгарски режисьор Бела Тар, чийто „силен политически глас“ му е извоювал „безкрайното уважение на колеги и зрители“. На 9 декември в прочутото кино Делфи в Берлин ще бъда прожектиран филмът му от 2007 г. „Веркмайстерови хармонии“ (показван и у нас), след което Тар ще се отдаде на разговор с публиката.
Така две изтъкнати филмови фигури от Източна Европа се оказват главни действащи лица в най-важната част от дейността на ЕФА – определянето и връчването на Европейските филмови награди. И двамата са живели по време на комунистическите режими в Полша и Унгария, и двамата са започнали са снимат филмите си при обстоятелства на забрани и цензура, и двамата са постигнали забележителни творчески и житейски успехи след това.
Непосредствено преди официалната церемония ЕФА предостави ексклузивната възможност за кратки онлайн срещи с тях.
Агнешка Холанд
БЕЗ КУРАЖ КИНОТО Е БЕЗСМИСЛЕНО И НЕПОТРЕБНО
Съвсем неотдавна (28 ноември) имахте рожден ден. В коя държава го отпразнувахте?
Във Франция, в къщата ми в Бретан, където пребивавам винаги, когато работя, пиша или монтирам.
Били сте в България два пъти, един път през 2017 г., когато получихте Наградата на София, и втори път през 2020 г. – за представянето на филма ви „Шарлатан“. Как усетихте страната, хората, публиката?
Мога да кажа, че публиката е страхотна. Много ми харесаха журналистите ви. Имах отличен обмен на мисли и с критици. Харесвам и София Филм Фест заради работата, която върши в полза на европейското кино, а също и на киното от региона. Впечатленията ми от София са свързани най-вече с центъра на града, който, макар и на бързо, все пак успях да разгледам. Като се разхождах по улиците, забелязах, че следите от комунистическия период са повече видими при вас, отколкото, да кажем, в Чехия или Полша. В някаква степен страната ви е по-отдалечена в развитието си от други посткомунистически страни. В същото време някои гледки, аромати, състоянието на улиците ми напомниха младостта и това беше симпатично носталгично преживяване. За съжаление досега не съм имала възможност да пътувам повече из красивите места на България.
Планирате ли да дойдете отново в София идния март с новия си филм „Зелена граница“?
За съжаление, не мога да дойда лично, защото съм в предподготовка на следващия си филм, който ще представлява една неконвенционална биография на Франц Кафка. През март започваме снимките.
Но „Зелена граница“ ще бъде показан в София?
Надявам се.
Живели сте по време на комунизма, каква е разликата за вас между преди и сега? Можете ли да я формулирате накратко?
Знаете ли, имам усещането, че все още не сме излезли от комунизма. Виждаме, че в момента дори границите на отделните държави не са толкова сигурни. Войната в Украйна показа как в някои посткомунистическите страни се случва връщане към авторитарни тенденции. В този смисъл усещанията ми не са така положителни или ентусиазирани, каквито бяха преди 1989 г. или пък в началото на 90-те, когато вярвах, че всичко ще се промени, че демокрацията и свободата са неща, от които хората не само имат нужда, но които те силно желаят. Днес съм много по-скептична относно това, което хората наистина искат. Всички заедно сме в един много опасен исторически момент. Мисля, че трябва да пазим свободата, но в същото време много хора ги е страх тъкмо от свободата. Те биха избрали по-скоро една несвобода, за сметка на някаква надежда за сигурност.
Сменихме политическата и икономическата система, но не успяхме да ги направим по-добри. Проблемът на посткомунистическите страни според мен е, че те приложиха стратегията на имитация (на западните страни). В същото време там започна кризата на либералната демокрация и институциите.
Имате изключително успешна международна кариера, което не винаги се случчва с хората на киното от Източна Европа, освен това сте и жена. Би било нормално да сте удовлетворена…
Разбира се, че съм удовлетворена, дори се чувствам по особен начин привилегирована. Правила съм това, което обичам и което е трябвало да правя. В същото време съм се срещала с много трудности, имало е и доста бури. Животът ми в никакъв случай не е бил бял, слънчев път, по който съм се движила безметежно. Радвам се, че с киното си мога да стигна до много хора, и това със сигурност е най-голямата ми привилегия.
Заради „Зелена граница“ имате проблеми с правителството в Полша, атакуваха ви заради хуманната ви, а не политическа или тясно партийна позиция по проблема с бежанците. Подобни неща са ви се случвали и преди време в други страни. Откъде идва този ваш кураж да стоите на страната на протестиращите, а не на обслужващите, които усърдно следват политическата мода на момента?
Не знам откъде идва. Може би от родителите ми, не знам, но съм убедена, че без кураж киното е безсмислено и непотребно. И не е задължително този кураж да е политически, може да е кураж да се опита нещо ново, да се изследват непознати територии, да се развива въображението. Но без кураж нещата просто нямат смисъл и тъй като аз съм особено чувствителна към човешкия индивид, то постоянният обект на моето внимание е именно той. За мен е важно да изследвам богатия спектър на хуманността, изборите на другите спрямо нас, както и нашите избори спрямо други хора.
Можем ли да обобщим, че за вас отделният индивид е по-важен, отколкото анонимното общество?
Да, така е.
Интересува ви съдбата на отделния човек в условията на обществото, в които е поставен.
Не бих казала, че ги противопоставям, но обществото по мое мнение е в състояние да дехуманизира човека, особено по политически или идеологически причини. Снимала съм исторически филми за престъпленията към човечеството през ХХ век и съм изследвала как са се зараждали те. Винаги се започва с дехуманизирането, със сегрегацията, с унищожаването на хора, за които се смята, че нямат стойност. Мисля, че в момента се намираме в много опасен исторически период, защото забравяме, че все пак най-важни са хората.
Това значи ли, че емиграцията и антисемитизмът, двете теми, които са били от първостепенно значение за вашето творчество, са важни и днес?
Да, изведнъж те станаха ужасно важни и се превърнаха в поредното предизвикателство за човечеството.
Имате ли някаква лично предчувствие колко време би продължило това?
Предчувствието ми за близкото бъдеще е доста мрачно и затова мисля, че е по-добре да не го споделям.
За какъв режисьор се считате, европейски или глобален?
Не мисля, че има някакво противопоставяне между двете. Притежавам няколко идентичности и първата съм самата аз, Агнешка Холанд, на 75 години, жена от Полша, наполовина еврейка, европейка и гражданка на света. Освен това съм филмова режисьорка, майка, сестра, дъщеря…
Били сте президент на Полската филмова академия, а сега сте президент на ЕФА. Какво е да си начело на национална структура и какво на международна?
Бях президент на филмовата академия в Полша преди доста време и за кратко. В момента съм президент на ЕФА, но в някаква степен това е по-скоро почетна длъжност. Не съм и не бих могла да бъде свързана всекидневно с работата на Академията или с решенията на борда. Прекалено активен човек съм, за се чувствам комфортно само в тази роля.
В сегашната ви конфликтна ситуация с полското правителство европейски структури, в които членуват много режисьори, активно ви защитиха.
Да, написаха се няколко писма в моя подкрепа от ЕФА, от Федерацията на европейските кинорежисьори (FERA). Американската режисьорска гилдия (Directors Guild of America) също ме подкрепи. И Украинската филмова академия написа писмо. Това за мен беше много емоционално, защото те в момента са под бомбите.
Свързана сте с тази страна, заради филма „Мистър Джоунс“ и наградата, с която ви удостоиха.
Да, войната там на практика започна през 2014 г., просто ние се правехме, че не я забелязваме. По повод на „Мистър Джоунс“ усетих, че проблемът с престъпленията на Сталин в Украйна е релевантен на времето, в което живеем. Как една империалистическа страна решава да вземе въздуха на друга страна, смятайки, че ѝ принадлежи. За съжаление днес отново преживяваме това.
Павлина Желева