Българският културен институт в Рим и неговата директорка Жана Яковлева отвориха вратите на галерия „България“ и приютиха за два дни (18 и 19 ноември) първия Салон за съвременна българска литература за деца и младежи.

Организатори на събитието са културната асоциация „Паралел 43“ (председател Венета Ненкова), българското училище в Рим „Асен и Илия Пейкови“, подкрепени от Асоциацията на българските училища в чужбина и Българския културен институт.

Наши писатели и преподаватели в българските училища по света се събраха да споделят мнения за проблемите и трудностите на децата от български произход, живеещи в чужбина, в досега им с литературата за тях. Стекоха се учители от Берлин, Единбург, Ниш, Белград, Будапеща, Атина, Дъблин, Рим, Милано, Флоренция, Неапол.

Двудневните дискусии бяха така организирани, че да се чуе гласът на тези, които създават литература за деца, и на онези, които я преподават и са във всекидневен контакт с подрастващите. Имаше в залата и малки палавници, които слушаха в захлас големите, притихнали и забили поглед в подарените им книжки, а не в мобилни телефони, таблети или други съвременни технологии. Получи се непринудено и спонтанно общуване между поколенията. За него допринесе и водещата Мая Падешка, преподавателка и директорка на училището в Рим „Илия и Асен Пейкови“, която умело уравновеси изказванията, така че да не доскучават, а да предизвикат интерес.

Началото беше впечатляващо. Писателите Петя Кокудева и Иван Раденков, освен че представиха книгите си, създадоха с песни и свирене на китара необходимото настроение, за да се премине плавно към кръглата маса „Книга за всяко дете: политики за разпространение на българската детска литература и насърчаване на четенето“. Димитър Камбуров и Гергана Христова разказаха за своя преподавателски опит съответно в Дъблин и Милано. Получи се обмяна на опит между всички учители в чужбина. Дадоха се примери как децата, най-вече от двуезични семейства, се увличат дори да превеждат книжки. Акцентира се върху идеята, че целта на детската литература е да изкачи подрастващите до себе си, те да участват активно в творческия процес. В този смисъл е основополагаща ролята на учителя, който да отключва света на детето към текста. Повечето присъстващи са за това да се оставят, а не превеждат или адаптират турцизмите, например в произведенията на Вазов или Йовков.

На втория ден беше предложена обратната схема – започна се с кръглата маса „Детската литература и образователните контексти: по желание и по задължение“, за да се приключи с представянето на книги. Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева от департамент „Нова българистика“ към НБУ зарадва всички с новината, че Институтът за литература към БАН подготвя сайт за българската детска литература от ХХ и ХХI век с около 40 автори, класически и съвременни. Пак тя даде пример как в час по литература в училище в България за представяне по желание на любим автор нито едно дете не посочва български писател. Най-четената книга е „Хари Потър“. Според Светла Кьосева, дългогодишна преподавателка в Будапеща, една добре организирана среща с детски писател отприщва въображението на малките и го насочва към неговото творчество. Мнозина отново изтъкнаха първостепенното значение на учителя, който да насърчава и подклажда любопитството на учениците, да ги води по свой, оригинален начин към тънкостите на писателското майсторство. На това се спря и живеещият в Рим поет Румен Иванчев, обиколил със своите книги и стихотворения за деца много български училища по света. Той прочете най-новите си творби, в които по достъпен начин се обяснява на юношите какво са войната и мирът днес.

Ваня Чернева се представи в няколко роли – като учителка по български език и литература, авторка на учебни помагала и писателка. Разказа увлекателно за раждането на най-новата си книга „Вая и вещиците“. Като майка тя е преместила сина си от едно в друго училище, само защото учителката по български не одобрява създадения от детето по желание списък на любими автори и настоява за задължителните имена от учебната програма.

Юлия Йорданова също влезе в няколко роли: като преподавателка по книгоиздаване в СУ „Св. Климент Охридски“, която държи на естетиката като основен критерий за възприемането на една книга и най-вече на езика; като авторка заедно с деветгодишния си син Павел Панчев на „Хлапета“ – сборник с къси разкази; като майка, която умело, къде шеговито, къде сериозно, диалогизираше с детето си при представянето.

Всички участници се разделиха с надеждата за нови салони, чрез които литературата за деца и младежи да утвърди мястото си в училищата в чужбина и да поддържа българския дух и родния език. Смисъл има.