Джими Хендрикс от Агадез

Джими Хендрикс от Агадез
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    10.11.2023
  • Сподели:

Омара „Бомбино“ Моктар от Нигер e виртуозен рокендрол китарист, автор на песни за мир и един от „посланиците“ на туарегската култура и т.нар. „пустинен блус“ по света

 

 

 

На 8 ноември, по-малко от месец след третото гостуване на групата „Тамикрест“ от Мали, в София пристига с триото си и друг знаков туарегски „дезърт блус“ музикант. Омара Моктар, известен днес със сценичното си име „Бомбино“ (изкривена версия на италианското „бамбино“, както го е наричал първият му учител по китара Хаджа Бебе – б.а.), е роден през 1980 г. в Тидене, на 80 км от Агадез, най-големия град в северната част на Нигер. Принадлежи към племето „ифогас“, част от Туарегската федерация Кел Адаг. По време на туарегските въстания и последвалите репресии от страна на държавата в началото на 90-те семейството му е принудено да бяга в Алжир и Либия.

Бомбино се научава да свири на китара почти тайно, използвайки всеки момент, в който никой не свири на китарите на по-големите му братовчеди, а първия инструмент получава от чичо си Риса Икса, известен туарегски художник. Семейството се завръща в Нигер в средата на 90-те, но по-късно, скоро след първия си записан албум през 2007 г., Бомбино пак е принуден да се спасява зад граница – този път в Буркина Фасо (в Нигер отново има туарегски бунтове за независимост, а отговорът на централната власт и армията и този път е брутален – убити са дори двама от музикантите от групата му). В Буркина Фасо се присъединява към групата Tidawt, негови сънародници, също изгнаници, с които е поканен да свири на Фестивала на туарегската култура в САЩ.

 

 

Следват участие в албум, посветен на музиката на „Ролинг Стоунс“, за което Tidawt записват заедно с Мик Джагър, Кийт Ричардс и Чарли Уотс; солова кариера, включително албум, продуциран от Дан Ауербах от The Black Keys; турнета и съвместни концерти с „Тинариуен“, Робърт Плант, „Гогол Бордело“ и Amadou & Mariam; номинация за Грами (в секцията „Най-добър уърлд мюзик албум“ за албума Deran през 2018 г.); участия в множество документални филми, посветени на туарегската музика и културите в Западна Африка. Животът го среща дори с Анджелина Джоли, чийто личен гид в пустинята е за цяла седмица при посещението ѝ в Нигер. След последния преврат в Нигер Бомбино живее основно в Европа, защото подкрепя демократично избрания президент Мохамед Базум, свален от армията това лято. Пътува с триото си с американеца Кори Уилхеум (барабани, калабаш, джембе) и мавританеца Юба Диа (бас). В София ще свири за първи път тази сряда (8 ноември) в Голямата зала на клуб *Mixtape 5* по покана на „Аларма Пънк Джаз“ и Wrong Fest.

Да започнем с пътуването – принудително, когато човек трябва да бяга от поредните политически безумия, но и начин на живот, защото туарегите винаги сте били номади.

Животът ми на пътуващ музикант всъщност е доста близко до живота на туарегите по принцип, защото и в миналото ние постоянно сме се движили. В същото време като гледаме картата на Африка, туарегите нямат своя държава, но те са в Судан, в Мали, в Нигер, в Алжир, в Мавритания… Във всички тези държави политическата ситуация е тежка, което означава, че и за нас не е леко. Пътувайки обаче, често си казвам: „Да, аз съм от Нигер, семейството ми е в Нигер, но в крайна сметка съм от много места“…

Какъв е статутът на туарегите в Нигер, ако го сравним с този на туарегите в Мали, за които сякаш малко повече знаем тук, в Европа?

За туарегите в Нигер ситуацията е много по-различна от тази в Мали. В Нигер има много туареги, които участват в армията и политическия живот, докато в Мали нещата са много по-сложни. В Кидал в северната част на Мали няма никакво усилие от страна на държавата за приобщаване на туарегите. Във всяка от държавите в Западна и Северна Африка, където живеят туареги, включването им в обществото е съвсем различно.

Как изглежда тази ситуация днес, след преврата? Знам, че и ти, а и други туарегски музиканти от Нигер като групата на Мду Моктар не можете да се завърнете?

Действително сега е много трудно да се върна в Нигер. Въпреки че територията на страната е голяма и може да се влезе от много места, трябва да се криеш – особено ако като мен подкрепяш бившия президент, който беше отстранен от власт. А в момента – знам, че това, което ще кажа, няма да се хареса на сегашната власт – виждам в Нигер само военни нападения и терор.

И не за първи път, за съжаление. Известен е случаят с музикантите от твоята група, убити от армията преди 15 години. Какво стана тогава?

През 2007–2008 г. отново имаше въстания на туарегите, а властта не прави разлика кой в какво участва. Двамата музиканти бяха заминали да свирят на една сватба в пустинята и армията, решавайки, че това е сватбата на един от бунтовниците, изби наред всички.

Само преди месец си говорихме с Осман Аг Муса от „Тамикрест“, който сравняваше ситуацията в Кидал (северната част на Мали, населена от туареги) през 2012–2014 г., когато Ислямска държава се беше намесила, с днешната, когато вилнеят бойци от руската наемническа групировка „Вагнер“, и каза, че днес е десет пъти по-зле. А как е в Нигер?

Да, и аз бих казал, че положението при нас днес е по-тежко. Така или иначе когато няма сигурност, когато има насилие, власт на армията, човек не може да каже, че положението е добро. Винаги съм си казвал, че трябва да има други начини. Че е възможно да се справим другояче. Ето нашите предци толкова години са успявали… Защо и ние да не намерим други решения вътре в обществото, преди да се стига до армията?

Наричат те „туарегският Джими Хендрикс“. Не само заради китарата. Музиката на Джими Хендрикс също е силно антивоенна, каквато е и твоята.

Разбира се. Музиката е начин да се събираме. Дори когато хората не говорят езика и не разбират за какво пея, идват на концертите, привлечени от самата музика. Защото музиката е средство за мир, за изчистване на недоразумения. А да говорим за мир и да осъждаме войните и за мен е много важно, както е било и за Джими Хендрикс. Много, много негови видеозаписи съм гледал от малък и винаги съм се вдъхновявал от него и от музиката му. Мога да кажа, че неговата музика ми е помогнала да открия моята музика.

 

 

 

 

 

 

А какъв е първият ти музикален спомен с китарата? Кога припозна електрическата китара и си каза „това е моето“?

Не ми е много лесно да си спомня точно първия път, когато хванах китара, но помня много ясно 1990–1991 г., бягахме към Алжир, към областта Таманрасет – най-близкото място, на което успяхме да се спасим от проблемите в Нигер тогава. В къщата, където се бяхме настанили, идваха много братовчеди и винаги оставаха много до късно, свиреха по цели нощи. И оставяха инструментите си у дома на сутринта, отивайки на училище или на работа. Изчаквах всички да си тръгнат и взимах китарата. Помня, че първо засвирих на по-ниските струни и звукът много ме впечатли, исках все повече и повече да свиря.

Интересно ми е как музикантите, които не са туареги, звучат толкова автентично в тази музика. Ето барабанистът ти Кори е американец, а басистът Диа – мавританец (макар да има солодна „туарегска“ биография – записвани албуми с Кел Асуф и Набил Бали Отмани). Какви качества трябва да има един музикант, който не е роден туарег, за да стане такъв?

В музиката няма граници и ако човек е много вдъхновен и отдаден, aко вложи много от себе си, той постига резултата, който чуваме. И това е случаят и с моите музиканти – те са вложили изключително много труд, а и много време са отделили, за да разберат и разнищят тази музика, която всъщност не е чак толкова добре позната в световен план… А освен това по време на концерти обичам да развивам някои идеи, които не сме репетирали или обсъждали предварително, но те винаги следят много внимателно и се включват точно където трябва в пълно съзвучие с посоката, в която съм поел.

А от другите култури в Западна и Северна Африка коя чувстваш най-близка? Гнауа културата в Мароко, музиката на Мавритания, на изгнаниците от Западна Сахара или песните на Али Фарка Туре?

Наистина ние, туарегите, имаме силна връзка с музиката на Али Фарка Туре и се гордеем с тази връзка. Той самият – можете да се уверите от интервютата му – казва, че се е вдъхновявал от музиката на туарегите. Обяснява, че дори начина на настройване на китарата е взел като елемент от туарегската традиция. И да, със сигурност се чувстваме доста близки до неговия музикален стил.

Просто си казвам, че се надявам, че почитателите ни, тези, които ни харесват, ще дойдат на срещата. А и тези, които сега ще ни открият. И накрая всеки ще се прибере у дома щастлив и доволен, вземайки със себе си и нещо от нашата музика.

Като истински номад си пропътувал целия свят. Но все пак има и места, където още не си бил. Тази седмица свириш за първи път и в България. С каква нагласа подхождаш към местата, където не си бил?

Какво е за теб новият албум „Сахел“ в контекста на цялото ти творчество?

В този албум влагаме наистина много, много голяма надежда. Надяваме се той да достигне до целия свят, до максимално много хора. В песните говоря много за приятелството. За това кой наистина е наш приятел и кой може да ни предаде… Надявам се хората да обърнат внимание и на преведените текстове, за да разберат каква е историята на нашата част от света, на Сахел, и да се насладят още повече на музиката ни.

Каква музика звучи на личното ти устройство днес – в къщи или докато пътуваш? Какво слуша Бомбино през 2023 г.?

Смесвам, доста смесвам стиловете. Слушам много традиционна музика от нашия район – „такамба“ (музика на туарегите и народа сонгай, от който произхожда и Али Фарка Туре – б.а.), много малийска музика, но и „Дайър Стрейтс“, и соловите неща на Марк Нопфлър. Слушам и радио – местните радиостанции от Нигер, защото ми напомнят за детството, когато родителите ни винаги ни събуждаха с радио. Така се чувствам малко повече като у дома си. Има едно местно радио от Агадез – Nomad FM – което често слушам.

Какво не знаем за Нигер тук? Всички новини от Африка, които стигат до нас, традиционно са за бедност, военни конфликти и проблеми?

Имам много хубави спомени от начина, по който се живееше в моята страна между 1995 и 2006 г. Имаше много туризъм. Имаше редовни полети от Марсилия, от Париж, от Рим… Даже така научих френски, разговаряйки с хора, които пътуваха до Нигер и оставаха за кратко или по-дълго. Нашите занаятчии също се радваха на интерес от страна на света… Спомням си със съжаление за тези времена…

Да завършим със свободата на движение, която въпреки всичко вие, туарегите, винаги сте успявали да си извоювате. Позволи ми дори да кажа, че за мен движенията на туарегите през пустинята са сякаш най-силното отрицание на правоъгълните (пост)колониални граници в цяла Африка.

Ако се загледаме в движенията на туарегите, колкото и да се говори, че сме номади и че непрекъснато се местим, ние всъщност винаги се връщаме на местата, на които сме били. Тоест – движим се, но в един периметър, в една зона, която си е нашата зона и ни позволява да се развиваме, да се грижим за семействата си. Дали ще е в Либия, или в северната част на Мали, или в Нигер, ние си оставаме в нашите местообитания, винаги връщайки се там, където вече сме били. Следим климата, дъжда – това са основните неща, които съблюдаваме. Естествено след времената на колониализма ние, туарегите, сме разпръснати между пет държави, но в крайна сметка живеем там, където винаги сме живели.

 

 

 

Превод на интервютоМилица Ганева

 

 

Концертът на триото на Бомбино е началото на съвместна серия на музикалната платформа „Аларма Пънк Джаз“ и Wrong Fest. Ще се проведе в Голямата зала на клуб *Mixtape 5* на 8 ноември (сряда), с отваряне на вратите за публика в 20 ч. и начален час 21 ч. Билети на EpayGo (https://epaygo.bg/2669025427) и на касите на EasyPay в цялата страна.

 

Станете почитател на Класа