На 55 години си отиде Цветанка Еленкова – поетеса и преводачка, посветила дълги години на „богословието на образа“ и християнската живопис. Тя има публикувани шест стихосбирки и три есеистични книги, последната от които – „Изместването на страха“ бе издадена през 2023 г. от Фондация „Комунитас“.
Стихосбирката ѝ „Седмият жест“ (2005) има издания в Сърбия и Франция, а „Изкривяване“ (2011) в САЩ, Англия и Франция. Стиховете ѝ са превеждани на петнадесет езика. Редактор е на антологията „На края на света: съвременна поезия от България“ за престижното издателство „Шиърсмън Буукс“ (Англия, 2012). Била е гост на множество литературни фестивали – Чортановци (Сърбия), Крауд Омнибус (Германия), Лодев (Франция), Поетека (Албания), Струга (Македония), Тинос (Гърция), Виленца (Словения). Стихосбирките ѝ „Изкривяване“ и „Седмият жест II“ са номинирани за Наградата за поезия Иван Николов (2011; 2019), „Седмият жест II“ е номинирана за Наградата за поезия Николай Кънчев (2019), а през същата година тя получава наградата „Дъбът на Пенчо“ за поетическото си творчество. Превеждала е книги на Реймънд Карвър, Розалия де Кастро, Богомил Гюзел, Мануел Ривас, Фиона Сампсън. Била е докторант в Богословския факултет на СУ Св. Климент Охридски, където подготвяше дисертация върху мистичната поезия на св. Григорий Назиански. Заедно със съпруга си Джонатан Дън управляваше издателство „Смол Стейшънс Прес“.
Ето как Теодора Димова определя духа на творчеството на Цветанка Еленкова, в който богословието се преживява като поезия:
„Милена Кирова формулира стила на Цвети Еленкова като „воля за прецизност на изказа и стремеж към внимателно изработване на всеки детайл“ и добавя, че „при такъв подход и най-дребните неща, трохите на битието, придобиват значимост“. Една такава трохичка на битието е „Трева“.
Онова петно
на залепналата за листа капка
излязло извън очертанията си
нимб на икона
вълна в скала
дантела от Камариняс
е някой който се спира на думите
без да се оглежда
и хвърля отблясъци
Богословските есета са написани в същия поетичен дух като стиховете. Затова през стиховете можем да вникнем по-дълбоко в богословските разсъждения. Авторката преживява богословието като поезия, с което показва и на читателя, че когато се гледа през такъв поглед, се прониква по-надълбоко и се разкриват скритите съкровища на богословието. Този поглед е специфичен за авторката и на него се дължи проникновението ѝ. Посочвам това, защото някои, които не я познават, може да останат с впечатлението, че текстовете са писани от богослов. Тя ни показва, че за истинското богословие е необходимо боголюбие, а без любов към Бога богословието помръква и изсъхва. Също и без поезия богословието не само звучи сухо, но в него отсъства трепетът на живота. В богословските разсъждения на Цвети метафоричните образи и изненадващите обрати, характерни за поезията, му придават формат на икона, в която колкото повече се вглеждаме, толкова повече тя оживява и ни поема в себе си.
За да бъдат написани тези текстове, е необходима богата богословска култура, което ние откриваме буквално на всеки ред, а също и в цитираните източници. Иска се още и проникновено разбиране на проблемите, които се анализират, следване на посоката, концентрация в темата. Разсъжденията са базирани на светите отци и на най-изтъкнатите съвременни богослови, което им придава тежест, въпреки че се четат с лекота. А и темите са неслучайно подбрани, повечето от тях са колкото интересни, толкова и нестандартни. Спойката между богословските есета и поезията e „нашият път на преживяване на Христа“. Като четем статиите, оставаме с впечатление, че получаваме отговори на въпроси, които сами дълго сме си задавали и в отговор на нашите затруднения Бог ни е изпратил водач, който да ни покаже колко ясни са отговорите, колко близо сме били до тях.“
Ето видеозапис от последната премиера на Цветанка Еленкова – на сборника с есета „Изместването на страха“, представен на Пролетния панаир на книгата в София на 29 май т.г.
